Европейската комисия (ЕК) изключи в понеделник възможността служебното правителство да отмени въведената от редовния кабинет на Кирил Петков забрана за износ на петролни продукти от руската рафинерия "Лукойл Нефтохим" в Бургас след 5 декември 2022 г.
В края на май страните членки на Европейския съюз (ЕС) се разбраха да наложат ембарго над вноса на руски петрол като санкция заради войната на Русия срещу Украйна. Мярката влиза в сила от 5 декември за суровия петрол и от 5 февруари догодина за преработения петрол - след допълнително решение на Европейския съвет.
Заради географското си разположение и необходимостта от пренастройване на бургаската рафинерия обаче, България получи отсрочка за въвеждане на ембаргото - до края на 2024 г. След падането на кабинета “Петков” и идването на власт на служебното правителство на Гълъб Донев, то лансира идея за падане на все още невлязлата в сила забрана за износ на руски петролни продукти.
Такова проекторешение на Министерския съвет беше публикувано за обществено обсъждане през миналата седмица. Аргументът на служебните управляващи беше, че наложеното през юни ограничение от кабинета “Петков” “касае само и единствено суровия нефт и нефтопродуктите с произход от Русия или изнасяни от Русия”, но не и произведени в България горива.
“Целта на изключението е България да може да се снабдява, а не да продава внесения руски петрол на други държави - от ЕС или чужди страни”, контрира обаче говорителят на ЕК Даниел Фери в понеделник, цитиран от БТА.
Малко по-късно от Министерството на финансите изпратиха съобщение до медиите, в което уточняват, че позицията на Брюксел е била грешно интерпретирана. Те цитират точка в регламента на ЕК, в която се казва, че „рафинирани нефтопродукти, произведени в трета държава на базата на руски суров нефт и изнесени за друга държава или трета държава не биха могли да попаднат под санкциите, тъй като те са произведени извън Русия“.
От министерството добавят още, че осигуряването на безпрепятствен износ е в основата на развитието на националната икономика.
В случай, че правителството отмени забраната, това ще облагодетелства почти изцяло руската „Лукойл“. В България компанията оперира през дъщерното си дружество „Литаско“, което ѝ позволява да генерира голяма печалба, но да плаща малко данъци чрез т.нар. трансферно ценообразуване.
В неделя служебният енергиен министър Росен Христов защити пред бТВ идеята на кабинета “Донев”, коментирайки, че тя би била от полза за целия европейски пазар.
