Хенри Мур - Микеланджело на 20 век

Името Хенри Мур тежи като скулптурите му. Заради просветите в плътната им материя, те са като нещо, обвито около нищо. Това е голям принос в модерното изкуство – идеята, че материята е пространство в различна степен на сгъстяване. Десетилетия след смъртта му много хора обожават художника, прочут като „Микеланджело на 20 век“.

Хенри Мур е от бедно семейство, но има добър старт - родителите му правят всичко за доброто образование на децата си. През 1915, когато е на 17, е готов да вземе стипендия за местния колеж по изкуствата, но родителите искат да стане учител. Това не му харесва обаче, поне външно. Той не се противи, но тогава започва Първата световна война и през 1917 Мур е принуден да се бие във Франция, където е обгазен с иприт.

Въпреки тежките моменти, войната му дава увереност да се откъсне от родителската опека. След като печели стипендия за Висшето училище по изкуствата в Лийдс, той завършва обучението си за две, вместо за четири години.

Мур е познат като контактен човек и приятен събеседник. Печели стипендия за Кралския колеж по изкуствата в Лондон, където не посещава редовно лекции, но казва: „Имах Националната галерия и Британския музей, музея „Виктория и Албърт“ с библиотеката, от която можех…..да науча всичко за всички скулптори, които някога са правили нещо“.

В Британския музей, освен Древния свят и Антична Гърция, изучава и екзотични колекции от Изтока, Африка и Мезоамерика. Предколумбовото индианско изкуство се разтваря в него и става част от творческите му визии.

След три години в Кралския колеж Мур е поканен за преподавател и получава стипендия да пътува до Италия. Там се сблъсква с идола си Микеланджело, впечатлен е от Джото и не може да се откъсне от Белини.

В колежа работи в романтичен стил, но бързо се отдалечава от него, след като навлиза в дебрите на примитивното изкуство, вижда ренесансовите майстори и се запознава с модерните парижки скулптори – Бранкузи и Джакомети. През 1928 се състои първата му самостоятелна изложба в Лондон с 42 скулптури и 51 рисунки, от които са продадени 30 графики по 1 лира и пластики за 60. Така Хенри Мур започва да се нарежда сред известните британски художници.

По същото време той получава първа голяма публична поръчка - релефа „Западният вятър“, и се жени за Ирина Радецки, студентка в колежа. Ирина е мълчалива, не знае как да бъде майка, но е любяща съпруга и съчетава практичността с вкус за изкуство. Тя е не само любим модел, но и съветник на съпруга си. Те купуват студио в Хампстед, където се оформя колония на артистичния британски авангард от 30-те.

Постепенно от по-реалистични форми Мур минава към по-абстрактни, свързва се и със сюрреализма. Той работи и излага много от творбите си, но не се харесва в Кралския колеж, а „Морнинг поуст“ пише: „Честно казано, ние смятаме, че работата на мистър Мур е заплаха, от която учениците в Кралския колеж трябва да бъдат защитени“. Той подава оставка от колежа, но продължава да работи усилено.

През 1936 участва в голяма сюрреалистична изложба в Лондон и в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк. Специалистите вече го познават като голям скулптор, а световната му слава пред публиката тепърва предстои.

През Втората световна война къщата на Мур е ударена от бомба. Семейството купува имение в провинцията и остава там до края на живота си. Ирина е на около 40, когато ражда първата им дъщеря, а Хенри прави поредица „Мадоната с младенеца“.

първата му стъпка към световната слава е чрез графиката. Военният комитет на артистите му възлага да направи две графични поредици - от лондонските скривалища и от мините. Тези албуми предизвикват голям интерес в САЩ, където американците успяват да се запознаят с усилията и страданията на британците във войната. Малко по малко този интерес се насочва и към скулптурите на Мур.

С меките си форми, с изключителната способност да се вписват в природна и градска среда, с хуманистичната си визия творбите на Мур са връх на следвоенното изкуство. Приемат се като форма на оптимизъм след ужаса на войната.

Той бързо става патриарх на модерната скулптура. Заедно с това започва да получава и много пари, но съпреки това не променя скромнияси живот – работи много, не купува скъпи коли и вещи, дори отказва Ордена на Британската империя. Единственото удоволствие, което си позволява, е да каже на Ирина да си купи каквото поиска.

В десетилетията след войната скулптурите на Хенри Мур растат по мащаб – поръчките най-често са от големи държавни или световни организации и трябва да овладее все по-предизвикателни пространства.

Но за него най-впечатляващо остава представянето във Forte di Belvedere във Флоренция, за което казва: „Няма по-добро място в целия свят за представяне на скулптура на открито“. Годината е 1972, а той приема риска да се покаже в града на Микеланджело - среща на артиста от 15-ти с артиста от 20-ти век, в която има само победители.

През 1986 Хенри Мур си отива спокойно, от старост. Той е на 88 и оставя след себе си посланието, че красотата на вселенската материя и вселенския дух са едно и също нещо, а човекът е техен пророк.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Вижте също

Изумителните квантови ефекти на земния Волфганг Паули