Връзки за достъпност

Извънредни новини

Охлаждане на бюджетните страсти. Какво следва в парламента


Колаж на автора на фона на празната пленарна зала в Народното събрание.

Бюджет за 2023 г. ще има. Подготвен от служебния кабинет. Но какво може да се очаква от актуализацията на настоящия или от един изцяло нов бюджет за следващата 2023 г. Мнение на Красен Станев.

Бюджет за следващата година ще има. Министерският съвет предлага удължаване на действието на тазгодишните бюджети без актуализирана тригодишна прогноза за стопанските развития.

В съобщението по този повод се казва, че "служебното правителство е поставено пред невъзможността да се ангажира с внасянето"на проектобюджет за 2023 г. със средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г., както и на проектобюджети на общественото осигуряване ио здравната каса за догодина.

Всъщност обаче необходимите и неизбежни корекции, произтичащи от вече поети задължения за увеличаване или намаляване на бюджетни разходи са направени. Преизпълнението за 2022 г. се дължи на икономическия растеж и инфлацията. Те автоматично внасят в бюджета ДДС, акцизи и почти всички подоходни данъци – тези върху труда (включително плащанията към НЗОК и НОИ) и т.нар. "данък печалба".

Отчетът за изпълнението на бюджета до края на юни показва добро поведение на фиска. То продължава и досега. Годината ще приключи без прекомерни дефицити, дефицит от 3% е напълно вероятен. При "осигурено финансиране на социални помощи и извършването на други плащания, размерите на които се определят с годишните бюджетни закони" и "постигане правна сигурност и гарантиране правата и законните интереси на гражданите".

Средносрочната бюджетна прогноза и фискалните цели, също се запазват.

Какви са проблемите

Проблемите, които се очертават на този фон, обаче не са бюджетни. Задължението на кабинета да състави бюджет за следващата година е спазено.

Удължаването на действието на настоящия бюджет е легитимен начин правителството да подтикне Народното събрание да избере редовен състав на Министерския съвет, подкрепен с необходимото мнозинство.

Изтичат трите месеца, които се подразбират по конституция като период на работата на едно служебно правителство. Повечето такива кабинети в миналото са спазвали този предполагаем срок. Преминаване отвъд тримесечния срок имаше само при втория служебен кабинет на Стефан Янев миналата година. Той сега води парламентарна фракция и има шанс да получи мандат за съставяне на правителство.

Основният въпрос за това как ще изглежда бюджета за 2023 г. е дали Янев ще състави правителство

Кабинетът на Гълъб Донев май ще постави рекорд по продължителност на работата на служебен министерски съвет. Основният въпрос за това как ще изглежда бюджета за 2023 г. е дали Янев ще състави правителство.

Правителството на Димитър Попов е доказателство, че няма технически проблем фрагментиран парламент да избере временно правителство с относително точно фиксиран мандат. Решението на парламента от 4 януари 1991 г. придава на споразумението на парламентарните партии характера на закон и програма на правителството, подкрепена законодателно от събранието.

Политическата среда

В края на 1990 г. изборът на правителство е оправдан с две обстоятелства: фалит на икономиката (най-дългата рецесия за последните 60 години) и достатъчен авторитет на президента Жельо Желев да предложи платформа за договаряне между партиите.

Сега тези две обстоятелства не са налице.

Икономиката е в несравнимо по-добро състояние, доходите и спестяванията са на високо равнище, банковата система е стабилна и политическите и стопански перспективи са в общи линии предвидими. Инфлацията, макар и тревожна, е 20 пъти по-ниска от очертаващата се към началото на 1991 г.

Президентът Румен Радев няма репутация да стане домакин на споразумение. Той е отговорен за работата на служебния кабинет, възгледите му за икономиката и външната политика са донякъде в разрез с онова, което немалко партии смятат за правилно.

През 1990 г. в парламента още витае духа на Кръглата маса, партиите и техните водачи са действително обезпокоени от неизвестността, икономиката на дефицита и общественото недоволство.

През тази година такъв дух липсва.

Безпокойството е по-скоро изкуствено: нито едно от политическите внушения за "безпрецедентна криза" не може да намери житейско потвърждение.

На това отгоре водачите на две от партиите, които могат да съставят правителство – ГЕРБ и ДПС, не са на никаква публично-изборна длъжност и действат от мизансцена (както в миналото постъпваха водачите на "Има такъв народ" и НДСВ). Те не могат да придадат авторитет на каквото и да е споразумение между партии. Но влияят на гласуването на своите народните представители.

През последните десет години се е наложила политическа традиция на противопоставяне дори по установени политики и международна обвързаност, ниска приемственост в изпълнителната власт (дори при един и същ премиер), лоша координация между министерствата и парламента, налагане на еднолични решения и лошо качество на стратегическото и законодателното планиране.

Тези особености на политическия климат у нас могат да бъдат проследени в сравнение. Индексът на устойчиво управление показва, че сред 41 страни от Европейския съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, които той наблюдава, България постоянно е в групата на последните пет-шест с най-лоши показатели.

Най-вероятният вариант

Изборът на правителство с мандата на двете най-големи партии изглежда невъзможен. Единствено "Български възход" и Стефан Янев като премиер имат шанс да съберат достатъчна подкрепа за редовен кабинет.

Президентът отчита, че не е възможен успех на двете големи партии, "Демократична България" за него са "войнолюбци", мандат на "Възраждане" би бил излагация, а БСП и "Демократична България" едва ли ще обединят мнозинство около себе си.

ДПС, ГЕРБ и БСП могат да подкрепят мандат на "Български възход", позовавайки се на "хаоса и кризите"

ДПС, ГЕРБ и БСП могат да подкрепят мандат на "Български възход", позовавайки се на "хаоса и кризите", макар мотивите им вероятно да са съвсем различни.

Новият и/или актуализираният стар бюджет за 2023 г. ще е разточителен и проинфлационен. Критериите за стабилност на публичните финанси, приети със закона за публичните финанси от 2012 г. (2% от БВП дефицит, разходи и дълг – 40%), няма да бъдат удържани.

Планът за възстановяване и устойчивост няма да бъде подобрен, макар това да се налага.

Присъединяването към зоната на еврото, промените в статуса на главния прокурор и подобряването на работата на съдилищата ще бъдат изтласкани далеч в бъдещето.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Красен Станчев

    Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Управител на КС2 ЕООД.

Facebook форум

Най-ново видео

Как едно кафене в Киев работи въпреки липсата на ток
please wait

No media source currently available

0:00 0:01:46 0:00
XS
SM
MD
LG