Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Посланици в ада". Как Франко мобилизира доброволци в помощ на Хитлер на Източния фронт


Десетки хиляди испански доброволци се бият на страната на Вермахта на Източния фронт, макар Испания да не участва официално във войната.

Доброволци се записват в армията, за да воюват в чужда страна срещу обещания за добро заплащане и компенсации за семействата им. Този метод за мобилизация на войници се използва и до днес. Прилага го и испанският диктатор Франко, когато решава да изпрати подкрепа за Вермахта на Източния фронт.

"Русия е виновна за нашата гражданска война", "Шанс да отмъстим за падналите", "Нашата хилядолетна култура може да бъде унищожена от азиатското чудовище на Сталин". Така звучат част от заглавията на испанските вестници през лятото на 1941 г.

На 22 юни същата година нацистка Германия напада СССР, започвайки историческата си операция "Барбароса", отворила Източния фронт. По същото време тоталитарна Испания е обхваната от военна треска.

За да избегне официалното включване във Втората световна война, испанският диктатор Франсиско Франко решава да изпрати доброволци на фронта, които да се сражават на страната на Вермахта.

Пропагандната му машина популяризира идеята, убеждавайки, че ако Адолф Хитлер не беше нападнал Съветския съюз, той пръв щеше да обяви война на "млада тоталитарна Европа".

Затова испанската преса описва нацистката офанзива като "кръстоносен поход" срещу режима на Йосиф Сталин и обещава на желаещите да се бият лесна победа и добри пари.

"Синята дивизия"

Още на 24 юни 1941 г. хиляди мъже на средна възраст между 20 до 28 години се нареждат на опашки, за да се запишат в доброволческа дивизия и да отидат да се бият срещу СССР. Сред тях има много студенти и членове на управляващата фашистка партия "Испанска фаланга".

"Цялата европейска младеж, с присъщата ѝ особена чувствителност, иска от Германия място в редиците за борба с комунизма", убеждава пропагандата от страниците на вестниците, по радиото и от екраните на кината.

Лекар преглежда доброволец от "Синята дивизия" през юли 1941 г.
Лекар преглежда доброволец от "Синята дивизия" през юли 1941 г.

В 26-милионна Испания, в която само преди няколко години са загинали половин милион души в Гражданската война (1936-1939 г.), 45 500 души се записват като доброволци. Желаещите са много повече, но много от тях са отхвърлени заради напреднала възраст и здравословни проблеми.

Новата доброволческо формирование остава в историята като "Синята дивизия" заради цвета на фланелките на "Испанската фаланга". Създаването ѝ е жест на благодарност от Франко към Хитлер за това, че му е помогнал да спечели Гражданската война. Победените републиканци са подкрепяни от самото начало от СССР, където много членове на Испанската комунистическа партия бягат след поражението.

По време на Втората световна война Франко се опитва да следва т.нар. позиция на "три фронта", която се променя в зависимост от ситуацията.

Във войната на Хитлер с Великобритания той предпазливо запазва неутралитет, в конфликта между Япония и САЩ застава на страната на Вашингтон, а след отварянето на Източния фронт Мадрид одобрява нацистката офанзива, но не се включва официално. Затова "Синята дивизия" е измислена като доброволческа.

Официално испанските войници и офицери са вписани в списъка на 250-а пехотна дивизия на Вермахта и получават както германски, така и испански заплати. В родината им е обещано да запазят работните си места, семействата им да получават субсидии и продоволствия.

Има и друга причина за присъединяване към дивизията. Някои млади мъже, чиито роднини са се сражавали за републиканците по време на Гражданската война, се опитват по този начин да се реабилитират пред режима на Франко.

Пристигане на доброволците от "Синята дивизия" на жп гарата в Сан Себастиан, 1942 г.
Пристигане на доброволците от "Синята дивизия" на жп гарата в Сан Себастиан, 1942 г.

Християнските ценности

На 13 юли 1941 г. първите ешелони се преместват от Испания в Германия. Корицата на испано-италианското фашистко списание Legiones y Falanges показва усмихнатите лица на новобранците, ликуващите тълпи на гарите и гората от протегнати във фашистки поздрав ръце.

Испанците преминават през Берлин, преобличат се в германски униформи, заклеват се във вярност на Хитлер и се обучават в продължение на два месеца. В средата на септември 1941 г. пресичат границата със СССР, изминавайки пеша близо 900 км.

Корицата на списание Legiones y Falanges от юни-юли 1941 г.
Корицата на списание Legiones y Falanges от юни-юли 1941 г.

Междувременно испанските вестници пишат, че доброволците са си поставили за цел да "повторят" победата над комунистите, извоювана по време на Гражданската война.

Франкистите претендират да бъдат защитници на християнството в борбата срещу "безбожните комунисти". Така офанзивата срещу СССР се превръща в "кръстоносен поход" срещу "Луцифер-Сталин".

Тогавашните кинохроники показват на испанците как местните жители в окупираните Украйна и Беларус, "освободени" от германската армия от атеизма и колхозите, възстановяват църкви, събират памук, отглеждат пшеница и пекат хляб с помощта на най-новите европейски технологии.

Обсадата на Ленинград

Когато "Синята дивизия" пристига на фронта през есента на 1941 г., командването на Хитлер я изпраща към Ленинград, който вече е обсаден от германците.В Ленинградска област "Синята дивизия" окупира няколко селища, включително Красный Бор. Именно там през февруари 1943 г., няколко седмици след пробива на обсадата от страна на съветската армия, се провежда основното сражение на испанските доброволци във Втората световна война.

За СССР това е една от битките в рамките на настъплението "Полярна звезда" на Северозападния фронт. На 10 февруари 1943 г. в село Красный Бор са около 5000 испанци, когато превъзхождащите ги по численост съветски войски първо ги обстрелват два часа с артилерия, а след това започват да настъпват.

В продължение на 9 часа, чакайки германски подкрепления, испанските доброволци задържат позициите си. В рамките на един ден обаче те губят 2127 души, а 1035 са ранени. Други 300 са пленени. Описваният в испанската преса "подвиг" на "Синята дивизия" всъщност се състои в това, че тя леко забавя пълното освобождаване на Ленинград от обсадата.

Друг "героичен" епизод се случва година по-рано, през януари 1942 г., в Новгородска област. 207 испански доброволци, повечето от които никога не са стъпвали на ски, трябва да изминат 30 км по леда на езерото Илмен и да се притекат на помощ на германците.

"Понякога войниците падаха до кръста в ледената вода и трябваше да преминат през огромни дупки. Мокрите военни униформи, когато замръзнат, стават като камъни. Ориентирането в пространството е много трудно, защото стрелките на компасите спират да се движат заради студа", пише испанският вестник ABC.

Доброволците се изгубват и вместо планираните три дни, им отнема почти две седмици да преминат. От 200 души оцеляват 12. Повечето умират от студ и глад.

Завръщане у дома

За две години в СССР "Синята дивизия" губи общо 4954 души, на практика това значи, че всеки девети доброволец е загинал. Други 8700 са ранени, 2137 са осакатени, а 372 испанци са взети в плен.

През септември 1943 г. "Синята дивизия" получава заповед да се върне в Испания, а на 17 ноември същата година, няколко дни след освобождението на Киев, тя е разформирована. Това е предшествано от разговор между Франсиско Франко и британския посланик през август.

От испанския диктатор е поискано незабавно да спре да подкрепя страните от Оста и да изтегли "Синята дивизия" от Източния фронт. В противен случай Лондон заплашва да скъса дипломатическите отношения с Мадрид, а съюзниците - да признаят Испания за страна, воюваща на страната на Хитлер.

Войници от "Синята дивизия" разговарят с медицинска сестра в Графенвьор, юли 1941 г.
Войници от "Синята дивизия" разговарят с медицинска сестра в Графенвьор, юли 1941 г.

Франко не е подготвен за подобен развой на събитията. Знае също, че във Великобритания сериозно се обсъжда план за физическото му ликвидиране.

Испанската преса пише със съжаление за победата на съюзниците през 1945 г. Католическият вестник Ya дори публикува статия за "изключителния човек" Хитлер, който отчаяно се е борил срещу "либерализма, марксизма и юдеизма".

До 1975 г., когато умира Франко, заради пълната цензура испанците не знаят почти нищо за Холокоста, лагерите на смъртта и останалите престъпления срещу човечеството на хитлеристка Германия.

Години в плен

През април 1954 г. 286 испанци, предимно бивши доброволци от "Синята дивизия", най-накрая се завръщат в родината си. Те са пленени през 1943 г. и прекарват 11 години в съветски лагери. Две години по-късно по техните спомени е заснет филм, наречен "Посланици в ада", който представя лишенията и изтезанията, на които са били подложени пленниците.

Премиерата му предизвиква конфликт между ветераните от "Синята дивизия". Испанската пропаганда от началото на войната представя доброволците като герои, храбри войници с железни кръстове на гърдите. Онези, които не са били в съветските лагери, обаче не са склонни да сменят този образ с пленничеството, глада и ореола на мъченици.

Друг източник на спомени за "Синята дивизия" са записките на руския доброволец Владимир Ковалевски. Той е царски офицер, участник в Гражданската война в Русия, който след победата на болшевиките емигрира в Испания.

Войник от "Синята дивизия" на Източния фронт, юли 1941 г.
Войник от "Синята дивизия" на Източния фронт, юли 1941 г.

Ковалевски се присъединява към "Синята дивизия" през лятото на 1941 г., когато е на 49 години. За него това е продължение на войната срещу болшевиките, прекъсната през 20-те години. Въпреки напредналата си възраст за новобранец, Ковалевски е приет като преводач. Скоро обаче той се разочарова.

Според неговите разкази доброволците от "Синята дивизия" постоянно са мародерствали, защото са гладували в окопите. Докато дажбата стигне до войника, тя е преминавала през шест административни нива: интендантство, полк, батальон, рота, взвод и дружина.

"Всеки път "разпределителите" задигаха по нещо за себе си, особено най-хранителното. Маслото, което се раздаваше два пъти седмично, не стигаше до окопите. Захарта, в началото получавана, макар и в минимални дажби, започна да остава за свои хора. Беше невъзможно да се определи "изтичането" на месо, тъй като парчета мазнина понякога плуваха в топлата храна, която се даваше веднъж дневно", пише Ковалевски.

Освен храна, "защитниците на християнството" вземали и всичко друго, което могат да носят. Кадри от кинохрониката показват как доброволци от "Синята дивизия" се връщат от фронта в отпуск и показват от прозорците на влаковете трофеи - откраднати православни кръстове и разпятия.

Фрагмент от мемоарите на Ковалевски е намерен през 2016 г. в архивите на Института за войната, революцията и мира "Хувър" към Станфордския университет. Документът представлява машинописен текст на руски език. Оказва се, че ръкописният оригинал е предаден от руски емигранти в САЩ през 90-те години на миналия век на Централния музей на въоръжените сили в Москва. Мемоарите на Ковалевски стават основа за книгата "Испанска тъга. Синята дивизия и походът към Русия, 1941-1942 г."

Facebook форум

Най-ново видео

Как едно кафене в Киев работи въпреки липсата на ток
please wait

No media source currently available

0:00 0:01:46 0:00
XS
SM
MD
LG