Връзки за достъпност

Извънредни новини

Можем ли да познаем бъдещето. Икономиката през новата година


Колаж на Красен Станчев и ежедневна снимка от улиците на София.

Стопанското поведение на фирми и граждани е здравословният сегмент в икономиката. Прогнозирането ѝ обаче прилича на гадаене, а икономически рационалните хора не задължително са разумни избиратели. Те тълкуват стопанските развития недалновидно, сами създават или не предотвратяват политически рискове.

"В един стационарен свят се очаква бъдещето да бъде като минало, но в свят на промени бъдещето е непознаваемо за хората."

Лудвиг Лахман, 1973 г.

Последните прогнози на правителството и на БНБ се различават съществено, предвиждайки съответно ръст от 1.6% и 0.1% от БВП. НСИ ревизира БВП за 2021 г. с 6.3 до 139 млрд. лв. Растежът в сравнение с 2020 г. е 11.6% от БВП.

Обясненията на рискове са значително по-подробни. Но не казват всичко, не само защото „бъдещето е непознаваемо“. Оптимистичните оценки или ще породят недоверие, или ще мотивират нереалистично поведение с последващо разочарование. Песимистичните сами по себе си пораждат неблагоприятни развития. Бъдещето се описва абстрактно и със „сценарии“. БНБ от години представя “ветрилообразна графика“ с разпределение на вероятностните развития в диапазон от 20 до 80% отклонение.

Какво все пак се знае

През 2020 г. спадът е породен от блокиране на стопанската дейност, а не на загуба на капитал, човешки ресурс и фалити. Запазването им е следствие на мораториума върху обслужването на кредити, въведен от БНБ (за около 9.5 млрд. лв.). В по-малка степен се дължи и на правителствените мерки за поддържане на заетост и стопанска дейност (на стойност около 3 млрд. лв.).

Рецесиите изглеждат почти невъзможни

Стопанската инерция от почти 12% ръст е условие за вероятното незначително свиване на стопанската дейност в края на тази и през 2023 г. Ако няма фалити или принудително закриване, ограничаване на дейността на големи предприятия, рецесиите от рода на тези, които България познава от близкото минало, изглеждат почти невъзможни.

Според индексите на стопанско неудобство и човешко развитие през 2022 г. България е практически на едно равнище със страните от централна и западна Европа. Същата е и групата, в която страната попада и според много други икономически сравнения. Изключение е мястото на България в Индекса на върховенството на закона. Тук страната се нарежда заедно до държави от източна Европа и Африка.

Поведението на фирмите и гражданите

„Инфлация“ се споменава 40 пъти в есенната прогноза на правителството и 57 пъти в тази на БНБ. Не се отчита, че тя е морален феномен, причинен от правителствата: те увеличават разходите и/или трупат дълг, плащанията по който не могат да финансират с данъци, затова те, правителствата (политиците) привличат на „помощ“ централните банки. Те увеличат количеството пари в обръщение, в отговор на което хората и фирмите започват да купуват неща, които са дългосрочно нужни (например недвижимост и енергийни ресурси).

От 2021 властите замерят цените с повече пари на данъкоплатците

От средата на 2020 година правителствата у нас увеличават разходите. Но отчитат ролята само на общи и външни фактори за ръст на цените, не говорят за приноса на своята разходна политика. От 2021 година насам политиката им е проинфлационна, замерят цените с повече пари на данъкоплатците.

В тази ситуация домакинствата продължават да спестяват, ръстът на спестяванията им през 2022 година е близък до средния темп за последните дванадесет години. Кредитите им са 25% от депозитите. Спестяванията се финансират с намалено потребление, без реално увеличение на средната брутна заплата. Реално над инфлацията е само увеличението на пенсиите.

От средата на миналата година, в отговор на очакванията за по-високи цени предприятията вземат кредите и се запасяват. Тези запаси са съществена част от ръста на БВП през годината. Но не са инвестиции в основен капитал.

Политически рискове

Стопанското поведение на фирмите и гражданите на България продължава да бъде разумно. За разлика от икономическите решения, които предлагат политическите партии и народните представители, за които тези граждани са гласували. Накратко и без претенция за изчерпателност, ето някои доказателства.

В областта на фиска продължава замерянето на цените с пари. Ръстът на разходите е около 20%. Увеличението на бюджетните приходи е следствие преди всичко на изменението на цените (непреките данъци), частично на ръста на заетостта и преките данъци. За дългосрочни рискове дори няма замисъл да се оценят. А те вероятно ще бъдат предизвикани до голяма степен от новото законодателство и политики.

При доходите: увеличението на МРЗ с 140 лева и фиксирането ѝ на 50% от средната, макар и приети с голямо мнозинство, са безсмислени: след като средната заплата не се променя в реално изражение, не би трябвало да се увеличава МРЗ; 80 лв. ще са данък доход, ще се увеличат таксите за правителствени услуги, често са определени според МРЗ; прекият бюджетен разход ще е около 0.25% от БВП; 860 хиляди самонаети остават извън схемата, а разходите за труд на работодателите (които в крайна сметка финансират МРЗ) са се увеличили вече със 17%.

Общите стопански политики са късогледи. Планът за възстановяване ще има принос към бюджета за тази и следващата година. Но половината от инвестициите в него са необосновани, други са без мултиплициращ ефект и повече от половината средствата са дарения, чрез и за бюджетни организации.

Ограничаването на СО2 емисиите от ТЕЦ следва да бъде отложено. България е по-добре от средните за ЕС показатели за политиките по „Зелената сделка“. Относително чистите централи са резерв при големи натоварвания или спирания на АЕЦ. При забраните, засягащи „Лукойл Нефтохим Бургас“, господства възгледът, че правителството може да управлява компанията по-добре. Но не се обсъждат рисковете за фиска (при история на стабилни приходи по всички линии освен „данък печалба“) от намалени доставки на петролни продукти за Украйна и други страни или пък за България, ако Москва наложи забрана за износ на петролни продукти за България.

Въпреки твърденията за криза не се предприемат мерки

Въпреки твърденията за криза не се предприемат мерки за дългосрочна предвидимост на правна собственост, концесии, договори и изпълнение на договорите. Не се актуализират съдебни такси и процедури, а особено в областта на гражданските спорове, при неблагоприятни стопански развития системата може да блокира. Блокирано е доброволното изпълнение на договори. Но за сметка на това се обсъжда проектозакон за „личния фалит“, с риск за допълнителен ръст на необслужените кредити.

Натрупаните преки чуждестранни инвестиции в България са над 70% от БВП. Но в парламента господства вяра в държавата като „най-добър“ стопанин. В обсъжданията за въвеждане на еврото дори не се споменава изискването страната „да продължи да прилага мащабни реформи, започнати в съдебната система и в борбата с корупцията и организираната престъпност (…), предвид значението им за стабилността и целостта на финансовата система“. Но партии, които са против чужденците, „запада“, еврото, ЕС и НАТО трупат авторитет.

Преди сто години Мизес открива, че „обикновеният човек е едновременно по-добре информиран и по-трудно се поддава на корупция в решенията, които взема като потребител, отколкото като гласоподавател на политически избори.“ България дава безброй доказателства за това прозрение.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Красен Станчев

    Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Управител на КС2 ЕООД.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG