Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Баничка с банан и стафиди, моля". Историята на една българска закусвалня в Бразилия


Шошана Барух в нейната Casa Bulgara
Шошана Барух в нейната Casa Bulgara

Обичат ли бразилците българско сирене? А банички? Оказва се, че да. Доказва го историята на една българска закусвалня в Сао Пауло, която съществува вече 47 години.

Звучи като невъзможна комбинация, но съществува – в една българска закусвалня в Бразилия. Там предлагат баничка с банан и стафиди. Има и със сирене и гуава.

Закусвалнята е отворена още през 1975 г. от родителите на Шошана Барух – български евреи, преселили се от София в Тел Авив, а след това в Сао Пауло. Първоначално продават българско сирене и кисело мляко, които правят сами, а по-късно добавят и закуски.

През тези почти пет десетилетия от отварянето ѝ закусвалнята не сменя своето място – неизменно на улица „Силва Пинто“ 356, зад фасада от бели и малиненорозови плочки, в стария еврейски квартал на града. Не се променя и името ѝ - Casa Bulgara или „Българската къща“.

Сменят се единствено клиентите: някогашните еврейски имигранти вече са се преместили в други части на Сао Пауло, а кварталът е станал мултинационален – днес банички по еврейски и български рецепти купуват бразилци, боливийци, перуанци, корейци.

„За мен Casa Bulgara е много повече от работа“, разказва собственичката Шошана Барух в интервю за Свободна Европа.

Casa Bulgara е всъщност историята на едно семейство – живяло на три континента, избягало от насилието на Холокоста, преживяло няколко войни в Израел и намерило нов дом в най-големия бразилски град - Сао Пауло.

Знаят ли бразилците какво е сирене

Когато прекрачиш прага на ул. „Силва Пинто“ 356, първото нещо, което забелязваш, са българските знаменца. След това виждаш и голямата картина с български мотиви, дървените фигури с народни носии, дървения мускал с розово масло.

Шошана Барух пред касата на нейната Casa Bulgara
Шошана Барух пред касата на нейната Casa Bulgara

За повечето бразилци, попаднали в Casa Bulgara, те не са разпознаваеми символи. Единственото, с което свързват България, е името Христо Стоичков, разказва Шошана Барух. След като посетят веднъж нейната закусвалня обаче, започват да свързват страната и с още нещо – вкусната храна.

„Много им харесва. Който яде един път, винаги се връща. Защото всичко е домашно, няма нищо индустриално, никакви консерванти“, казва 73-годишната Барух.

Тя самата нарича Casa Bulgara по-скоро магазин – в него семейството ѝ продава и киселото мляко и сиренето, което сами правят и което използват за закуските си. По думите ѝ те са единствените в цялата 200-милионна Бразилия, които произвеждат тези български продукти. Въпреки че липсват точни данни, българската емиграция към южноамериканската страна е малобройна – в порядъка на няколко хиляди души.

„Аз сама произвеждам сиренето за моите баници, бразилците не знаят какво е сирене, тук не се яде сирене. Научих се от майка ми да го правя. В Израел тя имаше мандра, там правеше и овче, и краве сирене“, разказва Барух.

От Варна през Тел Авив до Сао Пауло

Именно от майката на Барух – Лина Леви – започва всичко. Десетилетия наред, буквално до смъртта ѝ през 2018 г. на 91-годишна възраст, Лина е сърцето и двигателят на „Българската къща“.

Родена 1927 г. във Варна, принудително преселвана в Плевен през 40-те, веднага след края на Втората световна война през 1947 г. тя успява да замине за Израел. Малко след това пристига и съпругът ѝ, а две години по-късно се ражда и самата Шошана.

В Израел обаче семейството не намира сигурността, която е търсело. Преживяват Суецката криза, Шестдневната война и войната от Йом Кипур. След края на последната през 1973 г. родителите на Шошана решават, че това им е било достатъчно.

Омръзна им от войни. Моите братя тогава бяха още малки и майка ми реши да ги изкара оттам, за да не минават през още една война.
Шошана Барух

„Омръзна им от войни. Моите братя тогава бяха още малки и майка ми реши да ги изкара оттам, за да не минават през още една война“, разказва Шошана Барух.

Родителите ѝ взимат решението да заминат точно за Бразилия, защото имат приятел там, който им обещава да им помогне да се установят. Баща ѝ също така е посещавал страната веднъж и е въодушевен от хората и топлотата им.

Така през 1974 г. пристигат в Сао Пауло, а година по-късно основават Casa Bulgara. По това време Шошана е на 25 години, омъжила се е и работи в една от най-големите банки в Тел Авив. Затова и остава в Израел.

След малко повече от 10 години обаче тя и съпругът ѝ решават да променят коренно живота си и да се присъединят към семейството в Бразилия. Една от основните им причини е същата, която отвежда малко по-рано и собствените ѝ родители далеч от Израел – не искат синовете им да участват във войни.

„Обичах работата в банката, защото обичам да говоря с хора, да обслужвам хора“, казва Шошана Барух за избора, който прави тогава.

„Само че и тук обслужвам хора, а и обичам да готвя. Малко по-мъчно е, защото е физическа работа, но се свиква. В Бразилия няма войни, така че за нас беше по-добре.“

Баничка или бурека

В дните преди Коледа Барух няма много свободно време – в закусвалнята тече усилена работа, поръчките са много. Преди всичко хората се редят за най-известната закуска на Casa Bulgara, наречена бурекас - подобни на банички закуски, традиционни за сефарадските евреи.

Традиционните бурекас
Традиционните бурекас

„Вие го наричате баница, но ние му викаме бурека. Всички евреи, които са живеели в България, са правели такива, така ми е разказвала майка ми. Това беше нашето ядене събота сутрин“, казва Барух.

Разновидностите, които предлагат, са се умножили във времето. Докато в началото родителите ѝ са приготвяли само традиционните банички със сирене и спанак, постепенно са започнали да предлагат и бурекас с месо с патладжан, както и бурекас с картофи и лук – по желание на своите клиенти евреи с корени в Полша и Германия.

„За бразилците обаче вече имаме и с банан и стафиди, със сирене и гуава, с кайсия“, изрежда собственичката на закусвалнята.

Връзката с България

Всичко това Барух разказва на добър български, без почти никакъв акцент. Трудно е да предположиш, че е била в България само три пъти за целия си живот. Благодарение на майка си обаче чувства родината на родителите си изключително близка.

„Където видя българи, се радвам много. Като чуя български, се радвам. Обичам България. Майка ни това ни го вкара в главите – че ако днес сме живи, това е заради съседите българи, които са им помагали по времето на войната. Нейните приятели никога не са я оставили. Когато излизали по улиците, нейните приятелки ѝ махали жълтата звезда и казвали – ти идваш с нас, няма нищо да ти стане.“

През 1943 г. депортацията на евреите от днешните граници на България е предотвратена след силна обществена реакция. Въпреки това в същото време над 11 000 евреи са депортирани от териториите с българско управление в днешните Гърция и Северна Македония.

"Да продължи историята на майка ми"

В колективната памет на семейството на Барух обаче България остава спасителка. А връзката им с тази спасителка е преди всичко тяхната Casa Bulgara.

По думите на Шошана Барух майка ѝ е избрала точно това име за закусвалнята в знак на уважение към България. И в опит да предпази от скъсване нишката, свързваща ги със старата родина.

Затова и когато отправя поглед към бъдещето, 73-годишната собственичка се надява наследството на майка ѝ да остане в семейството. През годините почти всички нейни роднини са участвали във фамилния бизнес – родителите, братята, съпругът на Барух, а днес и по-малкият ѝ син. Именно с него са свързани най-силните ѝ надежди.

„Ако синът ми иска, Casa Bulgara ще остане за него. Ако не, аз и братята ми решихме, че ще я продадем. Но на мен не ми се иска да я продаваме, защото майка ми винаги казваше – това е наше, няма да даваш рецептите на никого“, казва Барух.

През последните няколко години синът ѝ усилено ѝ помага в закусвалнята. Научил се е да прави сирене и кисело мляко, остава му само да усвои рецептите за традиционните бурекас.

„Аз няма да живея вечно. Ако иска да продължи историята на майка ми, той трябва да се научи. И той се учи“, казва Барух.

XS
SM
MD
LG