Художествен текст, основан на над пет години изследване на документи на Държавна сигурност, МВР и държавния архив – това е есенцията на романа „Швеге: срещу сърпа и чука“. Издателство „Сиела“ го пуска по книжарниците от 10 февруари.
Сюжетът се развива през 1950 г. в разгара на съпротивителното движение на горяните срещу комунистическата власт. Един период от историята на България, за който продължава да не се знае достатъчно.
„Стъпил на документална основа, този наситен с действие, история и обрати роман разказва за любов, предателство и терор по време на комунистическия режим веднага след 1944 г. Длъжници сме на тези стотици хиляди загубили свободата си, живота си, здравето си, имуществото си; длъжници сме и на първото в Европа организирано движение на горяните срещу червения тоталитаризъм“, пише в анонса си за „Швеге“ Захари Карабашлиев.
Личен и обществен дълг
Всъщност Тодор Господинов има съвсем личен мотив да се захване с подобна задача. Негови предци са пострадали от режима - прадядо му е съден като ятак, а неговият брат е разстрелян като един от организаторите в Ямболско и Новозагорско на тила на пазарджишките горяни.
Според автора обаче всички българи имат голям дълг към тези хора, не само техните наследници. Естествено, те са били засегнати лично и са се разбунтували срещу вдигането на данъци, преследването по лични или политически причини и конфискацията на имоти. Но в крайна сметка са се сражавали заради всички. И цялото общество има да им връща признание, след като десетилетия наред не е била оценена исторически огромната саможертва, която горяните са извършили. Нещо повече – било е забранено въобще да се говори за тях.
Кои са горяните?
Налагането на съветската идеология в България след 1944 г. далеч не е било възприето от широките маси с чак такава лекота, какъвто мит дълги години поддържаше комунистическият прочит на историята.
Колективизацията оставя земеделците и селяните без собствена земя за обработване. Цялата става обща, а благата от нея се разпределят централизирано. Тази колективизация обаче не се случва гладко и доброволно, а се извършва насилствено, с различни форми на терор и заплахи, в това число и с убийство, на несъгласните.
Първоначално горянството възниква като бягство от терора и като невоенно нелегално движение. Първите горянски чети се появяват през пролетта на 1945 г. Числеността им значително нараства след ликвидирането на легалната опозиция на комунистическата партия през 1947 година. А в горянските чети участват както жертви на терора, като бивши военни, полицаи и държавни служители, така и селяни, чието икономическо положение бързо се влошава от мерките на режима.
Кулминацията на съпротивителното движение е между 1950 и 1952 г., когато част от селяните пристъпват към въоръжена борба. По данни от архивите през 1950 г. четите на горяните наброяват 1520 души. През 1951 г. те вече достигат 3130. Подпомагат ги най-малко 20 000 ятаци и скрити съмишленици. Смята се, че всички горяни, преминали през четите за целия период, са между 5000 и 8000 души.
Съпротивата на горяните е най-силна в Южна България, особено около Сливен, Стара Загора, Пловдив, Велинград и в Пиринския край, но и в Русенско, Плевенско и много други райони в страната. В края на 1953 г., след масовия разгром на четите от комунистическата власт, все още остават да съществуват над 700 нелегални организации и групи.
По официални данни на ДС в периода 1949-1956 г. са ликвидирани 440 чети на горяни, състоящи се от между 10 и 150 души. Най-мащабната саморазправа с антикомунистическата съпротива е навръх Великден на 29 април 1951 година. Тогава се провеждат масови арести на преки участници в движенията и на техни помагачи и ятаци. Според архивите на МВР между 1950-1953 г. са арестувани 23 000 души, от които 13 000 са пратени в трудови лагери, а 6300 са осъдени на затвор.
Срещу сърпа и чука
Пред Свободна Европа Тодор Господинов казва, че много от събитията в романа са се случили наистина, като той се е опитал да ги пресъздаде максимално точно, според информацията от документите, които е намерил в държавния архив.
За съжаление горяните, които са се сражавали срещу комунистическите режими в Източна Европа най-дълго от всички останали съпротивителни движения, нямат запазени архиви или те са съхранени единствено чрез документацията на ДС и МВР.
„Например атентатът срещу Вълко Червенков не е бил само този, който съм описал, но и той е крит старателно и за тях не се говори официално“, казва Господинов. „Идеята според мен е била да не се нарушава легендата за народната любов към новия обществен строй и комунистическия режим. Документи са в основата на последната голяма горянска битка, станала под обсада от части на армията, милицията и вътрешни войски в Сливенско, както и на отвличането на самолет в последните глави на романа.“
Има и други исторически достоверни моменти, но въпреки това, по думите на автора, "Швеге" си остава художествен текст за любов и предателство, който разказва за един обикновен младеж, попаднал и оцеляващ между зъбните колела на безпощадната античовешка система на тоталитарното общество.
По думите на Тодор Господинов има някакъв вид стигма по отношение на горяните, създадена отдавна и кой знае защо все още поддържана в обществото. Казва, че издателства в България са му връщали текста не заради литературните му качества, а вероятно по инерция от едно уж безвъзвратно отминало време.
Според писателя обаче забравата не бива в никакъв случай да покрие престъпленията, извършени от комунистическия режим, защото така се запазва възможност тази епоха да се възроди под нова форма. И дава пример с поддръжниците на режима на Путин, които според него са намалели след извършените зверства от руската армия в Украйна пред очите на целия свят.
Борбата е за умовете на младите хора, смята писателят. Те трябва да имат пример за съпротива, трябва да имат гражданска позиция, а тя се създава с привързаност към свободите на човека и убеденост, че трябва бъдат защитавани.
