България и Гърция подписаха меморандум за проучване на възможностите за изграждане на нефтопровод между Александруполис и Бургас, по който да се пренася нефт от неруски източници. Това стана по време на посещение на президента Румен Радев в Атина в четвъртък.
Става дума за планирания преди близо 20 години нефтопровод между Бургас и Александруполис, иницииран от Русия, по който трябваше да се транспортира руски нефт до европейските пазари. След като България се оттегли от сделката през 2011 г., през декември Радев заговори за възстановяването на изграждането на нефтопровода, по който обаче да тече петрол в обратна посока - от Александруполис към Бургас.
В Атина Радев и гръцкият премиер Кириакос Мицотакис присъстваха на подписването на меморандума от служебния енергиен министър Росен Христов и гръцкия му колега Костас Скрекас.
"Войната на Русия срещу Украйна ни накара да преосмислим понятията сигурност, свързаност, добросъседство и солидарност", каза Радев на съвместен брифинг с гръцкия премиер. По думите на българския президент петролопроводът "предоставя възможност за реална диверсификация и алтернативни доставки на неруски петрол към рафинерията в Бургас" и "избягва дългото чакане и риска от преминаването на танкерите през черноморските проливи".
Двете държави се съгласиха да създадат работна група на високо равнище, която да извърши предварителни проучвания за изготвяне на проект за нефтопровод Александруполис – Бургас и за неговото възможно финансиране.
Целта е съоръжението да влезе в експлоатация до края на 2024 г., посочват от прессекретариата на държавния глава. Предвижда се капацитетът му да осигурява най-малко пълна замяна на вноса на руски суров нефт, който влиза в България по море, но вече от алтернативни източници.
Причината е, че през 2024 г. в страната влиза в сила ембаргото, което Европейският съюз наложи на вноса на руския петрол през 2022 г. след началото на непредизвиканата инвазия на Москва в Украйна като една от мерките да бъде ограничена търговията със страната агресор, както и финансовите ѝ възможности да провежда война.
Христов и Скрекас подписаха в четвъртък и друг меморандум - за сътрудничество по въпросите на гарантирането на газовите доставки и съхраняването на природен газ.
БТА припомня, че този меморандум е в изпълнение на регламент на Европейския парламент (ЕП), приет през 2022 г., според който всяка държава, която не разполага с подземни съоръжения за съхранение на газ на нейна територия, трябва да поддържа стратегически резерви, равни на 15% от годишното си потребление в друга страна от ЕС.
Новината за меморандумите идва на фона на няколко позиции на президента Радев от последните дни, които съвпадат с тези на Кремъл за руската инвазия.
Във вторник той за пореден път разкритикува помощта за Украйна и повтори тезата си, че "партии на войната" искат "да въвлекат" България в конфликта. Тази теза е невярна и всички държави в ЕС без Унгария са предоставили оръжия и боеприпаси на Украйна, но не са воюващи страни. По-рано в Брюксел Радев каза и че България ще наложи вето на евентуални санкции върху руско ядрено гориво, тъй като това според него би засегнало българската енергетика.
Служебният кабинет, назначен от президента преди близо половин година, нееднократно твърдеше, че доставките на руски газ са неизбежни и се застъпи за руската компания "Лукойл" в искането ѝ да изнася своите горива към трети страни през България в противоречие с решението на Европейския съюз.
