Тя чака 16 години, за да реализира своя филм. През това време често подпомага финансирането му със собствените си награди от спечелени състезания по триатлон - комбинация от плуване, колоездене и бягане.
След като най-накрая фимът излезе по кината през 2022 г., тази година той получи цели девет номинации за Оскар. Това го прави един от основните претенденти на предстоящата церемония през март.
Става дума за адаптацията на немския антивоенен роман "На Западния фронт нищо ново" от 1928 г. на Ерих Мария Ремарк, а героинята на тази история се казва Лесли Патерсън - шотландка и многократна световна шампионка по триатлон.
Родена през 1980 г., тя израства в град Стърлинг с родителите и трима по-големи братя и сестри. От малка има състезателен дух и непоклатима упоритост.
Един от първите ѝ любими спортове е ръгби. Като малка тя успешно се състезава в момчешките отбори, докато ръстът все още не е от такова значение. По-късно покрай баща си се запознава с планинското бягане, характерно за региона, и така прави прехода към триатлона.
Когато е на 15, тя вече се състезава на международно ниво. Гардиън пише, че в този спорт тя често успява да надвие и най-добрите мъже, тъй като за дисциплината е важна не толкова силата, колкото съотношението между сила и тегло.
По-късно промяна в правилата на триатлона прави спорта по-труден за нея, тъй като плуването, в което тя се чувства най-слаба, става съществено, за да си шампион.
Междувременно извън спортната си кариера тя вече е започнала образование в сферата на киното и драматургията и решава да се откаже от спорта. Със съпруга си се преместват в Калифорния, където тя прави неуспешни опити да стане актриса.
Постепенно обаче желанието ѝ да се състезава се връща и тя започва да печели на редица международни турнири. Първата ѝ световна титла от 2011 г. ѝ донася награда от 20 000 долара, които тя без колебание влага в "На Западния фронт", който планира от вече пет години.
"Винаги съм носила тези две съпътстващи страсти: артистът в мен и спортистът в мен", казва Патерсън пред Си Ен Ен.
"Хората смятат, че те често са много различни, но всъщност са много, много сходни по отношение на уменията, които изградиш и използваш и как едното може да помогне на другото".
Един от най-тежките моменти в спортната ѝ кариера, за който тя често разказва пред медиите, е през 2016 г., когато чупи рамото си ден преди да се състезава в Коста Рика. Все пак решава да опита, плува с една ръка и завършва първа.
Мотивира я това, че скоро след това трябва да удължи правата си върху книгата на Ремарк, за да може да продължи работата си по филма. "Просто се опитвах да купя една книга", казва тя пред Холивуд Рипортър.
Тази целеустременост невинаги се харесва на близките ѝ, но е неизменна част от характера ѝ. "Майка ми каза, че съм излязла от утробата и съм тичала", казва Патерсън пред Гардиън, "всички ме критикуват за това или са го правили в миналото, например - толкова си напрегната или толкова обсебена. Но аз съм си такава!".
Сценария на филма тя написва заедно със свой приятел журналист - Иан Стокел. Това "беше първият военен роман, който прочетох и който беше напълно лишен от жанровите си примамки - героизъм и приключения", казва Патерсън за Холивуд Рипортър.
"Това е история за безнадеждността и безпомощността, за предателството и шока, за загубата на собствената човешка същност, докато единственото, което ти остане, е войната".
През 2020 г. идва първото доказателство за успех, след като става ясно, че филмът ще бъде продуциран като оригинална продукция на Нетфликс. Две години по-късно се състои премиерата му в Торонто, а днес го очакват и най-престижните награди в индустрията.
Патерсън обаче настоява, че това далеч не е краят на филмовата ѝ кариера, като вече е замислила нов психологически трилър.
