Изгорели гори и полета. Замърсени реки и почва. Наводнени села и зеещи кратери. Така изглежда една пета от Украйна днес.
Година след началото на войната страната вече е платила висока цена за това, че пази свободата си. Освен жертвите и разрушенията има едно поражение, за което рядко се говори - екологичните щети. Те са на стойност най-малко 1,74 трилиона гривни (47 млрд. долара) и са причинени от бойните действия, изчислява украинската държавна инспекция по околната среда.
Въпреки това, тази оценка е само временна равносметка, тъй като руските войски все още държат под окупация изцяло или частично пет украински региона - Крим, Херсон, Запорожие, Донецк и Луганск. Затова украинските учени, специалисти по опазване на околната среда и държавни инспектори не могат да пътуват свободно из цялата страна, за да оценят екологичните щети от първа ръка.
За по-конкретна оценка СХЕМИ - разследващото звено на Украинската служба на Радио Свободна Европа / Радио Свобода (RFE/RL), показа на украински експерти по околната среда сателитни снимки на осем ключови землища в Украйна, направени от базираната в САЩ компания за сателитни изображения Planet Labs преди и след боевете между руските и украинските въоръжени сили.
Лвов: петролна база
Руски ракети удрят Лвов на 26 март 2022 г. Това е една от първите атаки на Москва срещу западния украински град. Бомбардировката разрушава петролно депо, като поврежда резервоари за съхранение и предизвиква пожар. Държавната инспекция по околната среда не може да определи точния обем на разлива.
Снимката по-долу, предоставена от инспекцията, показва петролен разлив на територията на депото.
Когато служители на Държавната инспекция по околната среда посещават петролната база в Лвов, те откриват мъртви земни червеи на повърхността на петролните разливи - потенциално предзнаменование за предстоящи екологични проблеми. Дъждовните червеи повишават плодородието на почвата, като внасят кислород, различни хранителни вещества и освобождават място за растеж на корените.
Област Киев: Язовирът на река Ирпин
В средата на март 2022 г. украинските въоръжени сили взривиха язовир, за да наводнят река Ирпин - приток на Днепър, и да спрат постоянно настъпващите руски сили да навлязат в столицата Киев.
Водните инженери пресмятат как "да направят земята непроходима, но да не наводнят едновременно всички села (в района)", отбелязва в статия от 1 юли 2022 г. Джон Спенсър, полковник от армията на САЩ в оставка, който ръководи отдела за изследване на градската война в Института за съвременна война в Уест Пойнт.
Използвайки сателитни снимки на Planet Labs, Schemes изчислява, че изпуснатата вода е засегнала повече от 25 кв. км територия - площ, два пъти по-голяма от регионалния град Вишгород, в който към януари 2022 г. живеят над 33 100 души.
В крайна сметка наводненията, причинени от разрушаването на язовир "Ирпин", потопяват изцяло 7 села в Киевска област - Демидив, Козаровичи, Червоне, Хута-Межихирска, Хоренка и Мошчун, и отмиват пестициди и други агрохимикали, строителни материали, бои от металообработващ цех и тежки метали от далекопроводи, трансформатори и други части на местната електропреносна мрежа.
Според Държавната инспекция по околна среда в пика на наводнението площта е достигнала 46 кв. км.
Въпреки че наводнението може да е "значително замърсило" река Ирпин с торове и други химически материали, заместник-директорът на Държавния институт по околна среда Андрий Вахин каза, че данните на правителството не показват такива признаци. Той не уточни какви са възможните причини за това.
Харковска област: Изюмската гора
Масовите погребения, открити в горите на град Изюм, вече свидетелстваха за бруталността на руската окупация на този град с население около 46 000 души през април-септември 2022 г. Но самите гори също са пострадали от войната.
Украинците наричат колективно горите, които включват горско стопанство в рамките на Изюм и националния парк Изюмска гора. Летните пожари, причинени от сраженията между руските и украинските сили, опожаряват 70% от 53 000 хектара гори в район Изюм, казва през ноември 2022 г. пред медията Suspilne Kharkiv Олександър Лисенко - първи зам.-директор на Департамента по горско стопанство и лов в Харковска област. Сателитните снимки показват, че екологичните щети от боевете са "значителни", добавя той.
Агенцията все още не може да получи достъп до горите за пълна оценка, тъй като районът е в обсега на руски военни позиции и вероятно е миниран.
Щетите обаче се простират отвъд самите дървета, коментира Хана Добченко, ръководител на проекта за горите в международната природозащитна организация WWF-Украйна. Освен загубата на местообитания за животните и растенията, нарушаването на почвата и въздуха води до отделяне на въглероден диоксид, който "изостря продължаващото изменение на климата", каза още тя.
Възстановяването от тази загуба няма да е бързо.
"Трябва да се разбере, че дърветата, които са изгорели там, са били средно на 30-40 години. Това не е плантация, а гора, и възстановяването ѝ ще отнеме десетилетия", казва още Вахин.
Област Николаев: Кинбурнският полуостров
Преди февруари 2022 г. полуостров Кинбурн, стратегически нос между Черно море и устието на Днепър-Бух, е известен с над 60 хектара диви червени орхидеи, езера и езерца и милиони мигриращи птици. След инвазията повтарящите се пожари са променили това.
През юни 2022 г. руските сили придобиха контрол над Кинбурнския шип - земя с формата на пръст, която стърчи от полуострова между Черно море и река Днепър. Оттогава насам постоянните мащабни пожари от бойни действия засягат регионалния ландшафтен парк Кинбурнски шип, района на Волижинската гора, който е част от Черноморския биосферен резерват, и националния природен парк "Святослав Билобережский".
СХЕМИ съобщават за руска бригада от т.нар. донски казаци, която обстрелва близкия украински град Очаков и други населени места откъм Кинбърнския шип.
На сателитни кадри се виждат опожарени райони по протежение на почти целия полуостров.
Засега без достъп до полуострова и неговите защитени територии изследователите "не могат да съберат точни данни" за това кои райони са претърпели най-големи екологични щети от войната, казва ръководителят на природозащитната организация WWF-Украйна Олеся Петрович.
Запорожка област: Атомната електроцентрала
Пожарите, които избухнаха около най-голямата атомна електроцентрала в Европа в окупираната от Русия Запорожка област в Югоизточна Украйна през август 2022 г., увеличиха международните екологични заплахи от войната.
След като през същия месец руски обстрел предизвика нов пожар близо до Запорожката атомна централа, в края на август украинската държавна енергийна компания "Енергоатом" изключи двата останали работещи реактора, за да избегне ядрена катастрофа. Въпреки че връзката е възстановена за кратко, централата, управлявана от Русия и Украйна, вече не произвежда електроенергия.
Рисковете от обстрела обаче продължават да съществуват.
На 24 януари 2023 г. в изказване пред Европейския парламент генералният директор на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Гроси, който заедно с други експерти на МААЕ посети централата с шест реактора, повтари призива си за създаване на зона за безопасност наоколо.
"Не знам докога ще имаме късмета да избягваме ядрена авария", каза той, цитиран от EU Observer.
Както Украйна, така и Русия изразиха подкрепа за предложението на Гроси за създаване на зона за безопасност около централата, за да се намали рискът от подобна авария.
Херсонска област: Селскостопански полета
С напредването на руските войски в южната част на Херсонска област в Украйна през 2022 г. обстрелът често предизвиква пожари в ценните земеделски полета в региона, богати на зърнени култури и слънчогледови семена.
Министерството на аграрната политика и храните и Киевското училище по икономика изчисляват, че към ноември 2022 г. войната е причинила повече от 34 млрд. долара косвени загуби на селскостопанския сектор на Украйна, който преди войната е най-важният експортен сектор на страната.
Тези загуби включват пожари на земеделски земи, както и пропуснати приходи от продажби и други финансови тежести.
СХЕМИ сравняват сателитни снимки на Planet Labs на земи северозападно от областната управа на Херсон от лятото на 2021 и 2022 г. Мястото е избрано заради яснотата на изображенията. На последните снимки се виждат последиците от многобройните пожари. Тъмните петна представляват опожарени полета.
Обекти на артилерийски удари
Кратерите, образувани от артилерийски удари, представляват екологична заплаха за Украйна, предупреждават експерти по околната среда. Когато снаряд се взриви и образува кратер, замърсителите, включително метални и химически остатъци от снаряда или ракетата, попадат в почвата, а впоследствие и в подпочвените води.
Западните военни експерти обикновено смятат, че украинските запаси от снаряди и ракети далеч не отговарят на руските доставки. Сателитните изображения, които СХЕМИ проучва, показват по-малка гъстота на кратерите близо до бивши или настоящи руски военни позиции в сравнение с украинските военни позиции.
За да се справи с щетите, Държавната инспекция по околната среда се нуждае от информация за химикалите, използвани в по-модерните руски ракети, както и от подходящо лабораторно оборудване за техния анализ, каза още зам.-директорът Вахин.
"Например, изследвахме (руска) ракета Kh-101, която не се взриви, но горивното отделение беше разхерметизирано", разказа той. - "Там не бяха открити никакви нефтени продукти. Но бяха открити химикали като меланж и децилен. Ние дори не разполагаме с лаборатории, които могат да тестват за такива вещества".
ОССЕ е определила меланжа като "токсична бомба със закъснител". Когато веществото попадне във водата, се отделят големи количества токсична азотна киселина. Разлагането на контейнери с меланж "може да представлява сериозна заплаха за човешкия живот и околната среда", предупреждава ОССЕ в статия от 2013 г.
Дециленът е друго токсично ракетно гориво, което Работната група за екологичните последици от войната в Украйна, коалиция от активисти, експерти и журналисти, счита за "силно летливо".
Укрепления
Руските "драконови зъби" - триъгълни противотанкови препятствия, изработени от стоманобетон - са връщане към Втората световна война. Сега руските сили ги използват широко, за да спират леките бронирани машини на Украйна и да пречат на пехотата ѝ да напредва.
Такива укрепления, които не се преместват лесно, са се появили в четири частично окупирани от Русия области на украинска територия: Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие.
На сателитната снимка на Planet Labs по-долу се вижда струпване на такива структури близо до село Бараниковка в Луганска област, на около 100 км източно от Изюм.
Като припомня подобни структури, използвани по време на Втората световна война, Вахин добавя, че след края на войната може да не е икономически целесъобразно да се премахнат "зъбите на дракона". Такива конструкции, издигнати от Финландия по време на Зимната война със Съветския съюз през 1939-40 година, все още стоят в руския регион Карелия.
Написано от Елизабет Оуен въз основа на репортаж на Кирил Овсяний от СХЕМИ.
