Връзки за достъпност

Извънредни новини

Бедност и инфлация. Всички се борят с вятърни мелници преди изборите


Красен Станчев - колаж
Красен Станчев - колаж

Повечето партии обещават да се борят с бедността и инфлацията, но това са вятърни мелници. Няма данни, които да потвърждават, че това са истинските проблеми. Всички обаче говорят за тях, за да не ги обвинят, че са далеч от хората.

Грижата за бедните и тревогата от инфлацията е най-голямата измама или може би самоизмама в кампанията преди изборите на 2 април. Очакванията за катастрофа са част от пропагандата на политиците, профсъюзите, президента и служебното правителство. Те прехвърлят тези очаквания върху избирателите. По този начин пропагандаторите се представят като „спасители на обществото“.

Но действителното положение почти напълно се разминава с тези послания. Политиката на правителството за задържане на цените няма да има успех, но вреди на търсенето на реалистични решения на проблемите на страната.

Избирателната кампания започва с превратни представи за случващото се в икономиката. Практически всички партии тръгват от грешната предпоставка, че икономическите „кризи“ са най-важни в началото на 2023 г.

„Борбата“ с бедността

Бедността и неравенството се очертават като важни теми. Партийната реторика обаче няма нищо общо с действителността. Поне както тя е заснета от Националния статистически институт. Последните индикатори за бедността и социалното включване, които всеки може да провери, са за края на 2021 г. Икономическият растеж през миналата година и намаляването на безработицата от 2020 г. досега по никакъв начин не предполагат влошаване на състоянието на хората и домакинствата.

В същото време т.нар. „линия на бедността“ от 2016 до 2020 г. е повишена с 43,6%, а изчислена по паритет на покупателната способност (т.е. преведени в нещо, което човек може да си купи за една и съща сума пари) – с 29%. Хората с доходи под тази "линия" имат право на помощ.

В края на миналия септември, десет дни преди изборите на 2 октомври, този праг за настоящата година беше вдигнат с 22% (в сравнение с 2022 г). От началото на 2023 г. "линията на бедността" е 504 лева месечно. Такова „залпово“ увеличение не е имало от следкризисната 2011 г., когато безработицата е над 10%. Положението за тази година ще стане известно, когато се отчетат същите индикатори през 2024 г.

Бедността всъщност е намаляла, а не се е увеличила.

Към днешна дата със сигурност е известно, че въпреки вдигането на линията на бедността след 2016 г., въпреки политиката за ограничаване на пандемията през 2020-2021 г. и спада на икономическата активност през 2020 г., бедността всъщност е намаляла, а не се е увеличила, както твърдят практически всички участници в изборите.

За отделните групи от населението относителният дял на бедните през 2021 г. има следната динамика след 2017 г.

  • Бедността сред непълнолетните (т.е. онези на възраст до 18 години) спада със 7,1%;
  • При хората между 18 и 64 години намалява с 10,5%;
  • Положението се влошава само при хората на възраст над 65 години, бедните при тях по този показател са с 8,1% повече;
  • Общо за страната бедността спада с 8%.

Разбира се, следва да се вземе предвид обстоятелството, че 2021 г. е рекордна (и близка до) по смъртност след 1918 г., като над 3/5 от починалите са на възраст над 65 години. Намерили кончината си през 1918 г. (година на война и болести) са с 3000 повече от починалите през 2021 г.

Най-бедни са домакинствата, които се състоят от една самотна жена.

Ако има смисъл някаква политика за подпомагане на бедните и социално включване, то тя би трябвало да отчете и други обстоятелства. А именно, че най-бедни са домакинствата, които се състоят от една самотна жена – почти половината от тях са бедни. (Но и при тях има подобрение от над 5 на сто за периода след 2017 г.)

Вероятно има смисъл да се отчете и че домакинствата с двама възрастни с три или повече зависими деца са в същото положение, над 49% от тях са под националната линия на бедност. Но подобрението в тази група за периода е повече от 25%.

В тези групи най-силно са засегнати ромите (вероятно около половината от бедните), българските турци и пенсионерите (приблизително около 30 на сто).

Поради характера на кампанията и очакването на нови избори, никоя партия, колкото и да набляга на „борбата с бедността“, не си позволява да предложи диференциация на социалната политика и помощите по етнически или друг признак. Сигурно е, че такова обещание ще отблъсне избиратели.

Тази особеност на кампанията е причина за една друга нейна особеност.

„Борбата“ с инфлацията и надценките

Тъй като няма диференциация и насоченост в социалните политики и помощи, икономическата част на кампанията се насочва към „битки“ с други вятърни мелници.

Това са цените и инфлацията.

Инфлацията е абстрактен и в крайна сметка почти неразбираем стопански показател за повечето избиратели. Някои кандидати я определят като „галопираща“. Каквото и да имат предвид, инфлацията намалява. И само изключително глупави, почти невъзможни, политики могат да я засилят.

Цените изглеждат лесно разбираеми за широката публика. Всъщност не са.

Служебното правителство и профсъюзите разбират цените вулгарно марксистки - като разходи плюс „надценка“. И сякаш не разбират механизма на търсене и предлагане и смятат, че могат да регулират „надценката“ на посредници и продавачи.

Оттук и „борбата“ на служебното правителство с търговците, призивите на профсъюзите за определяне на цените спрямо производствените разходи и настояванията на някои политици и медии за въвеждането на „тавани“ на цените.

Тези „тавани“ са типичен пример за фалшива икономика: мислиш, че правиш някои стоки и услуги достъпни, но предизвикваш дефицити, допълнителни разходи, корупция, по-ниско качество и загуби.

Не е възможно риба, която е купена днес, да бъде изядена вчера.

Цените се определят от очакванията, от бъдещето. Не е възможно риба, която е купена днес, да бъде изядена вчера. Хората предполагат някакви предстоящи обстоятелства и търсят начин да ги използват или предотвратят някакъв риск.

От икономическите анализи на БНБ се вижда, че през 2021 и 2022 г. около 70% от ръста на икономиката се дължи на придобиването на онова, което е необходимо за поддържане наличния производствен капацитет. Иначе казано предприятия са направили нужното, за да могат да работят през 2023 г. и след това.

Хората също се държат разумно. Работят повече.

От началото на 2021 до края на 2022 г. младежите на възраст между 15 и 29 години увеличават заетостта си с 3,5%, хората в активна възраст (15-64 години) увеличават заетостта с 6,3%, показват данните на НСИ. Общата заетост е рекордно висока през есента на миналата година (72%), а безработицата е на исторически безпрецедентно ниско равнище от 3,9%.

Аморалността на политиката

След есента на миналата година, по-точно след успокояването и спада на цените на енергийните ресурси, инфлацията се превърна от международен в политически и морален феномен. Тя е проблем, предизвикан от правителствата на 2021 и 2022 г.

Бюджетните дефицити, компенсации за цени на електричество, облекченията или отмяната на ДДС върху широк спектър стоки (от памперси през хлебни изделия и горива до ресторанти) и увеличението на заплатите в бюджетната сфера (22% от работещите) и пенсиите имаха и все още предизвикват две взаимно свързани последици. Първо, не намалиха цените, но разшириха „надценките“. Второ, увеличиха де факто административно парите в обръщение с 8-10% и предизвикаха поне половината от инфлацията.

На това отгоре служебните и предизборни обещания (и очаквания) за още компенсации, предоставянето им без насочване към най-нуждаещите се, в комбинация с въведено автоматично увеличение на минималната работна заплата, са сигнал, че хората ще имат повече от същите „административни пари“.

Производител и търговец, който не отчита тези развития, ще загуби.

За разлика от 2012-2014 г., когато също имаше „борба“ с търговските вериги, сега опитите за такава политика са по-непорядъчни.

Един от страничните ѝ ефекти е, че влияе върху икономическите послания в предизборната кампания. Всеки кандидат или партия, които предлагат реалистични оценки и решение на вътрешните и международни предизвикателства, ще изглеждат „далеч от хората“ и „проблемите на народа“.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Красен Станчев

    Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Управител на КС2 ЕООД.

XS
SM
MD
LG