Министерският съвет ще внесе проектозакон за бюджета за 2023 г., в който ще бъдат повишени ставки по ДДС и ще бъде въведен данък свръхпечалба за всички юридически лица. Целта на служебното правителство ще бъде достигане на дефицит от 3% (около 5 млрд. лв.) от брутния вътрешен продукт (БВП) за 2023 г. Това стана ясно от брифинг на министърката на финансите Росица Велкова в сряда.
От думите ѝ стана ясно, че при разглеждан „сценарий“ по настоящите приходни и разходни политики, приети в последните три парламента, дефицитът за 2023 г. ще достигне до 6,9% (над 11 млрд. лв.) Именно това налага и повишаването на данъците, тъй като в противен случай ще се наложи поемането на нов дълг.
Запазването на дефицит до 3% е едно от условията, които София трябва да изпълни, за да бъде приета в еврозоната. Преди седмици зам.-председателят на Европейската комисия по икономическите въпроси Валдис Домбровскис каза, че дефицит от 6% ще бъде пречка за приемането на еврото в България.
Служебният кабинет на няколко пъти декларира, че ще работи за ускореното приемане на страната в еврозоната.
В проекта за бюджет за 2023 г., който беше разпространен от някои медии и стана повод за брифинга на Велкова, освен риск за прием в еврозоната са посочени и други проблеми. Сред тях са риска от стартиране на процедура по свръхдефицит, теглене на заем от Международния валутен фонд (МВФ), санкции от Европейската комисия, спиране на плащанията от ЕС, влошаване на кредитния рейтинг, което допълнително да усложни емитирането на дългове и др. Като риск е посочена и промяната на настоящия фиксиран твърд курс на лева към еврото.
Велкова каза, че много от информациите, свързани с изтеклия доклад, са „журналистическа интерпретация“. Тя добави, че „държавата не фалира“, а опасност за действието на т.нар. валутен борд в България, както и промяна на фиксирания курс на лева към еврото има „теоритично“ и само при „изключително високи дефицити“.
На въпрос защо информацията, свързана с доклади относно държавния бюджет, е станала публична по време на кампанията и близо 20 дни преди предлагането му да бъде внесено в парламента, Велкова отговори, че не знае как информацията е стигнала до медиите.
„Как при съгласуването с министерствата е стигнало до журналистите не мога да ви кажа. При всички положения не е от Министерството на финансите“, каза тя и добави, че предложенията на министерството е трябвало да бъдат официално обявени в петък, когато ще бъдат пуснати за обществено обсъждане.
Министърката добави, че ставките по ДДС ще останат намалени само за хляба, брашното, бебешките храни и книгите. Всички други ще бъдат възстановени на нивата им от 20 % от преди пандемията, като в това число попада например ресторантьорския бизнес.
Заедно с това правителството предлага въвеждане на еднократен данък върху свръхпечалбата, който ще се начислява от 1 юли. Това ще засегне всички юридически лица с изключение на публичните предприятия. От тях в държавата ще постъпят 100% от дивидентите след приспадане на счетоводната загуба.
Като свръхпечалба ще се дефинира осреднените печалби от 2019-2020-2021 г. с добавени 20% от тях, които ще се съпоставят с реализираната печалба за 2022 г. Именно върху тази разлика ще се начислява и данъкът върху свръхпечалбата в размер от 33%.
Завишаването на публичните разходи и "неразумното харчене" бяха използвани като критика, както срещу служебните, така и срещу последния редовен кабинет. Бюджетът на България се определя с гласуване закон за него в Народното събрание.
