Правителството не се е отказало от опитите за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост(ПВУ), но това няма да се случи лесно. Това стана ясно от изказване на служебния министър на енергетиката Росен Христов пред журналисти в Брюксел. Там Христов участваше в заседание на Съвета на Европейския съюз (ЕС).
Думите му идват, след като през януари служебният кабинет съобщи, че ще започне разговори с представители на Европейската комисия (ЕК) за предоговаряне на част от ПВУ. Преди това парламентът прие решение, което изисква в срок до 31 март 2023 г. Министерският съвет да отправи обосновано искане до ЕК за изменение на плана в съответствие с плана REPowerEU за намаляване на енергийната зависимост от Русия на страните от ЕС.
"Както беше очаквано, срещнахме твърдо становище, че няма да е лесно да предоговорим Плана за възстановяване и устойчивост", каза Росен Христов във вторник, като обвини за това правителството на Кирил Петков, което по думите му "е подписало документа, без да направи необходимите анализи и да приеме ангажименти, които са изпълними".
"Повечето доводи, които сега изтъкваме, че не можем да изпълним тези цели, са съществували и тогава, затова сега е трудно да убедим Комисията защо искаме промяна, след като планът е подписан от редовно правителство", каза още Христов.
Служебният министър на енергетиката добави, че след 3 седмици е насрочена следваща среща, на която да се посочат конкретни стъпки по евентуалното предоговаряне. В сряда БНР съобщи, че според негови източници в ЕК досега в Комисията не е получавано официално искане от България за предоговаряне на плана.
Промените, които България иска, включват отпадане на поетия ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40% до края на 2025 г. МС трябва също да предложи начин да гарантира, че ангажиментът за декарбонизация ще бъде изпълнен, без да се преустановява работата на въглищните централи поне до 2038 г.
Преди да одобри българския План през 2022 г., ЕК имаше две основни забележки - едната за липсата на ясни ангажименти за отказ от използването на въглища, а другата за липсата на механизъм за разследването и наказателната отговорност на главния прокурор.
Окончателната версия на ПВУ не поставя точна дата за затваряне на въглищните централи, а залага на други проекти в енергетиката, които да намалят нуждата от въглища.
България може до получи до 5,69 млрд. лв. до 2026 г. по ПВУ, ако в замяна изпълни определени предварително договорени реформи. Сумата е разпределена в общо девет транша, всеки от които е свързан с конкретни мерки. Въглищните централи са част от мерките за втория транш.
В края на 2022 г. страната получи първия транш, за който бяха необходими 6 законодателни промени. За да получи парите по втория, София трябва да изпълни общо 22 реформи, от които най-много са именно в сферата на енергетиката.
