Музикант, художник, сценарист, режисьор, актьор, продуцент, модел, кинокритик, мотоциклетен състезател. Винсънт Гало е многолик и противоречив, с остър език и трудно вписващ се в блясъка и конформизма на Холивуд. Днес той навършва 62 години и е Човек на деня на Свободна Европа.
Роден е в Бъфало, САЩ, в семейство на емигранти от Сицилия. Започва творческата си кариера като музикант още в средата на 70-те, свири на бас китара в различни гаражни младежки рок групи. По това време е и мотоциклетен състезател във Формула 2.
На 16-годишна възраст Гало става член на групата Gray заедно с визуалния артист Жан-Мишел Баския, по-късно създава своя музикална група Bohack. Винсънт Гало има няколко самостоятелни албума, автор е на саундтраковете на много филми.
По-късно започва да рисува и в края на миналия век е доста успешен художник в Ню Йорк. На върха на славата си обаче решава да спре и изтегля картините си от галериите. Започва да пише филмови рецензии, става и уважаван кинокритик.
"Аз съм екстремист, дори в изкуството. Ако работата ми не е 50 пъти по-интересна от мен и жалкия ми живот, значи е безсмислена", казва той.
Гало участва в повече от седемнадесет филма, работил е с легенди в света на киното като Ейбъл Ферара и Емил Кустурица. Той печели няколко отличия, включително "Купа Волпи" - на 67-я Международен филмов фестивал във Венеция през 2010 г. - за най-добър актьор за ролята си в Essential Killing, въпреки че няма реплика във филма. През годините е номиниран за "Златна палма" и "Златен лъв".
Гало е режисьор, сценарист, композитор и изпълнява главната роля в три свои независими филма: Buffalo '66 (1998), The Brown Bunny (2003) и Promises Written in Water (2010). Той също така режисира и играе в множество късометражни филма и няколко музикални видеоклипа.
Той няма агент, мениджър или асистент, прави филмите си без други продуценти и с минимален състав. Сам се занимава с разпространението им и дори прави плакатите им.
"Съжалявам, но не съм нито гей, нито евреин и затова нямам специална група от заинтересовани журналисти, които да ме подкрепят", казва той.
Винсънт Гало не се страхува от конфронтации и това му носи славата на скандалджия. Той е главно действащо лице в няколко публични скандала през годините, най-шумният от които е може би през 2003 година - с кинокритика Роджър Еберт. На фестивала в Кан Еберт определя филма The Brown Bunny на Гало като "най-лошият филм в историята на Кан", а Гало му отвръща с определението, че е "дебело прасе с физиката на търговец на роби".
Миналата година Гало участва във филма на Ди Джей Карузо Shut In (2022), с което може би сложи край на многогодишната си пауза в киното - това е първата му актьорска роля от 2013 г. насам.
Винсънт Гало е познат и в света на модата - като модел. От края на миналия век и досега той е модел на известни дизайнери, сред които Calvin Klein, Stefano Pilati, както и на марки като Supreme, H&M, G-Star Raw и други.
И тъй като е абсолютно противоречива личност, отзивите за Гало са на двата полюса. Мнозина във филмовата индустрия го описват като "кошмар". Режисьорът Франсис Форд Копола казва, че е предупреден да не работи с него, но рискува и го кани да играе в Tetro (2009). По-късно казва, че е било удоволствие да работи с Гало и го намира за "много интелигентен". Режисьорът Джош Сафди го определя като "гений".
Актрисите Клои Севини и Кортни Кокс също са се изказвали положително за работата си с Гало. Не на това мнение е обаче актрисата Кристина Ричи, която описва опита си с Гало като "работа с луд лунатик" и се зарича никога повече да няма нищо общо с него.
И пресата е противоречива за Гало. Entertainment Weekly го описва като "възторжен, забавен и язвителен", The Independent пише, че "Гало може и да има его с размерите на балон с горещ въздух, но дори един час в неговата компания е изключително забавен". The Guardian го нарича "нарцистичен, фантастичен режисьор", който "има репутацията не само на един от най-параноичните, контролиращи мъже в киното, но и на един от най-забавните".
Като заклет фен на Тръмп и политически консерватор, Гало има и политически противници. На своя сайт той продава спермата си и сексуалните си фантазии като концептуални произведения. Публикациите му поставят под въпрос знаменитостите, егото, социалния ред и възгледите за религия, раса и сексуалност. С тях той си спечелва славата и на расист, сексист, хомофоб.
