Група хора чакат край пътя в района на Източен Донецк в Украйна да пристигне един специален автобус. Превозът е организиран от неправителствена организация. И ще ги отведе обратно до домовете им.
Село Константинивка е на около 25 километра западно от Бахмут, който е в руини след месеци на безмилостно и брутално руско военно нападение, което цели да превземе град, който според много експерти има малко стратегическо значение за хода на войната, която Русия води срещу Украйна от февруари 2022 г.
Селото е близо и до Краматорск и Славянск, два ключови града, които руските военни искат да превземат, за да получат допълнителен контрол над региона на Донецк.
Константинивка също пострада много от руския обстрел. Шестима цивилни бяха убити и осем души бяха ранени на 2 април, когато руски ракети повредиха 16 жилищни сгради. Друг руски удар - на 24 март, уби петима души там.
Въпреки че е обект на обстрел, Константинивка, с население от близо 70 000 души преди войната, все още поддържа много от услугите за хората, включително достъп до лекар и работещи аптеки - неща, които липсват в по-малките околни села. Има и пазар на открито, където хората продават каквото могат - често продукция от градините си.
Но стигането до селото е предизвикателство, тъй като автобусните услуги бяха прекъснати, след като Русия започна пълномащабното си нахлуване в страната.
За Олена от Зоря, село на около 25 километра южно от Константиновка, новата автобусна връзка, организирана от неправителствена организация като хуманитарна мисия, е спасение.
„Сезонът започна и хората трябва да стигнат до пазара в Константиновка. Някой продава месо, друг продава мляко. Ето как стигаме до там, за да продадем каквото имаме и да се опитаме да оцелеем“, казва Олена.
Тя е един от пътниците в претъпкания автобус. „Всички сме щастливи, че поне един автобус се движи веднъж седмично“, каза тя пред украинската служба на Радио Свободна Европа (RFE/RL). И добавя, че в Константиновка има и работещ банкомат, от който могат да се теглят пари.
Безплатната транспортна услуга се координира от Украинския хуманитарен фонд на ООН и "Пролиска" - местна неправителствена организация, която управлява 62 автобуса не само в района на Донецк, но и в областите Харков, Херсон, Суми, Запорожие и Днепропетровск. Така обслужва общо 200 населени места с повече от 30 000 души, които се възползват от социалния транспорт.
Сергий пътува за Константиновка, за да купи лекарства за дядо си, който е с увреждания, да вземе пенсията на свой съсед, на когото са ампутирани двата крака, и да купи хляб за себе си.
„Но основното нещо са лекарствата“, казва Сергий пред RFE/RL. Той добавя, че преди да се появи безплатната автобусна услуга, е плащал за превози до града, което е скъп разход.
В градовете и селата, които обхващат 1000-километровата фронтова линия в Източна Украйна, много семейства отказват да напуснат домовете си, въпреки интензивните боеве и обстрелите, които често са наблизо или буквално по домовете им.
Сергий казва, че онези, които са останали в родното му село Калинове, както и навсякъде в Източна Украйна близо до фронтовата линия, са възрастни, хора с увреждания или приковани на легло.
"Те няма къде да отидат. Те са самотни и няма кой да се грижи за тях. Нямат намерение да си тръгват. Дядо ми и майка ми получиха инсулт. Трябва да се грижа за тях", казва той.
Подобно на останалите, Сергий се надява на край на руската инвазия и на връщане към мира, така че той и семейството му да могат да се върнат към селскостопанска работа на пълен работен ден.
Людмила също е от Калинове, тя казва, че селото е без електричество вече една година, което увеличава трудностите на фона на война, която се чува наблизо.
След началото на войната лекарите, които преди са посещавали Калинове, не са идвали, казва Людмила. Тя пътува до Константинивка, за да може тамошен зъболекар да ѝ извади три зъба и да си изтегли пенсията от банкомата, за да може да си купи храна и лекарства.
Надя от Стара Николаивка, на около 30 километра южно от Константинивка, казва, че изпитва постоянен страх заради битките наблизо, но добавя, че няма изход.
„Нямаме транспорт. Трябва да си вземем пенсиите, да ходим до аптеката за лекарства. Как да живеем така? Плаче ти се“, казва възрастната жена.
Людмила Ивановна от Зоря казва, че безплатната автобусна услуга е сложила край на чувството на изолация, което хора като нея изпитват в по-малките села, застрашени от военната инвазия на Русия.
"И ако го нямаше този автобус, щяхме да си седим вкъщи и да си купуваме скъпи неща от местния магазин. И с какво? Живеем както можем", казва тя.
Людмила няма намерение да напуска селото си, въпреки че е обстрелвано и вече година е без течаща вода.
„Намираме се между Авдиивка, Константинивка и Бахмут. Има стрелба, артилерия. Това е ужасно и много страшно“, казва тя и добавя, че всички бягат в мазетата си, когато се разгорят боевете.
"Но животът продължава. Надяваме се на най-доброто. Тази победа ще бъде наша."
