Това не са домове за възрастни и хора с увреждания, а „домове на терора“ и положението в тях представлява „национален позор“. С тези думи президентът на Румъния Клаус Йоханис коментира преди седмица разкритията, че стотици хора са били държани в нечовешки и унизителни условия в няколко социални центъра в страната.
Те са били бити, карани да работят принудително, държани гладни и без нужните им медицински грижи. Трябвало е да спят в помещения, пълни с дървеници. Не са получавали дори елементарни продукти за лична хигиена като тоалетна хартия, кърпи или сапун. Според разказите на съседи, които живеят близо до въпросните домове, хората често са просели за пари и храна през оградата.
Всичката тази информация беше оповестена още в началото на годината от журналистическо разследване. Реакцията на румънските власти обаче дойде със закъснение от половин година – чак в началото на юли прокуратурата в страната направи проверка и потвърди информацията, разкрита от журналистите. Стана ясно и че роднини на действащата министърка на семейните въпроси са пряко свързани с управлението на домовете. Седмица след това, под обществен натиск, се стигна и до нейната оставка.
Защо общественото възмущение и реакцията на властите закъсняха с цели 6 месеца? Цялата история е в следващите редове.
Какво разкриха прокурорските проверки
В началото на юли румънската прокуратура съобщи, че е открила фрапиращи нередности в няколко старчески домове и центрове за хора с увреждания в страната.
Хората са били експлоатирани, подлагани на физическо насилие и принуда, в някои случаи пенсиите им са били конфискувани
Прокурорите потвърдиха, че хората са били експлоатирани, подлагани на физическо насилие и принуда, в някои случаи пенсиите им са били конфискувани, а собствеността върху жилищата им е била прехвърлена на хората, отговарящи за управлението на домовете.
От тях при операцията в началото на месеца бяха изведени около 200 души, много от които в критично здравословно състояние. Впоследствие властите обвиниха за случая организирани престъпни групи, създадени още през 2020 г.
Следи от насилие по ръката на възрастен човек, документирани от журналистическото разследване, публикувано в началото на годината.
Информацията, изнесена от прокуратурата, обаче не е нова. Тя е разкрита още през януари и февруари в поредица от материали на журналисти от независимите Center for Investigative Media и Buletin de Bucuresti. Разследванията им тогава обаче останаха без отзвук.
Нещо повече, миналата седмица адвокат, представляващ хора, живеещи до един от въпросните старчески домове, обвини властите, че са възпрепятствали проверки по сигналите на клиентите му.
Още през октомври 2021 г. те са подали жалби до институциите, за да докладват, че са забелязали нередности и унизително отношение към настанените хора. Вместо сигналите им да бъдат проверени, някои от жалбоподателите са били осъдени да заплатят на дружествата, управляващи домовете, около 3000 евро за нанесени „морални щети“.
Защо закъсня политическата и обществена реакция
Според журналиста Овидиу Вангеле, който е един от авторите на разследването, излязло в началото на годината, липсата на обществена реакция още тогава се дължи от една страна на липсата на доверие в медиите в Румъния.
В интервю за румънската редакция на Радио Свободна Европа Вангеле коментира, че независимите издания в страната са единици, а особено през последните години доверието в медиите като цяло е било „сериозно разклатено“.
Това се потвърждава и от актуалното изследване на международната организацията „Репортери без граници“, която отбелязва, че медийната среда в Румъния страда от „липса на независимост и опити за вмешателство“.
Освен това Вангеле обръща внимание и на закъснялата реакция на самите власти. Повече от седмица след като прокуратурата влезе във въпросните домове и потвърди журналистическите разкрития за унизителни условия, управляващите отказват да поемат отговорност.
Министърът на труда Мариус Будъй първо каза, че няма причина да подава оставка и че така или иначе е нямало да може да затвори проблемните домове. Едва на 13 юли, след силен обществен натиск, той се оттегли от поста си.
Ден по-късно оставка подаде и министърката на семейните въпроси Габриела Фиря. Дълго време тя отказваше да го направи, въпреки че обвиненията срещу нея бяха най-сериозни. По думите на Вангеле връзките ѝ с дружеството, управлявало домовете, са „практически неоспорими“.
Според Вангеле връзките на министърката на семейните въпроси с дружеството, управлявало домовете, са „практически неоспорими“
Разкритията показаха, че то е било ръководено от човек, който е бил част от нейния парламентарен екип. Сестра ѝ пък е ръководела обществено финансираната мрежа за социално подпомагане, която отговаря за инспектирането на старческите домове във Волунтари. Именно в това населено място се намират част от въпросните домове за социални услуги. Към всичко това се добавя и фактът, че съпругът на Фиря в момента е кмет на Волунтари.
Според Вангеле твърденията на съпруга ѝ, че не е знаел за домовете, няма как да са истина, предвид множеството сигнали на съседи през годините. Самата Фиря отрича всякаква вина и казва, че случващото се е част от кампания срещу нея, която да ѝ попречи да се кандидатира за кмет на Букурещ на предстоящите избори.
Журналистът Овидиу Вангеле обаче поставя под съмнение и твърденията на други официални лица, включително премиера на страната Марчел Чолаку, че не е знаел за злоупотребите. През януари и февруари, когато Вангеле публикува своето разследване, Чолаку е председател на парламента. Той е премиер на Румъния от 15 юни.
„[Чолаку] трябва да е разполагал с тази информация“, смята Вангеле. Освен това журналистът цитира и предишни доклади, включително негови собствени разследвания още през 2014 г. за шест смъртни случая в незаконен дом за възрастни хора.
Затова и според журналиста случаят е показателен за състоянието на безнаказаност и протекции, в което се намира Румъния.
„Как може нещо подобно да продължава с години без протекция? Тези хора са знаели“, смята Вангеле.
„Струва ми се върхът на лицемерието, безчувствеността и безхаберието и – как да кажа – политиканстването. Продължили са, защото са знаели, че ще останат невредими.“
