846 дни бой и глад. Как украински войник оцеля в руски плен

Валерия Константинова

27 юни 2025

Игор Титовски след освобождаването му и завръщането му в Украйна през септември 2024 г. след повече от две години в руски плен

Докато руската обсада на Мариупол през 2022 г. се проточва, Игор Титовски дава на семейството си инструкции за бъдещото му погребение. Но той оцелява - първо преживява обсадата, след това над две години побоища и малтретиране в руски плен.

Докато руските сили обсаждат последния бастион на украинската съпротива в опустошения град Мариупол - завода "Азовстал", Игор Титовски подготвя семейството си за най-лошото - дава на роднините си инструкции за погребението си. Това става в емоционално телефонно обаждане през май 2022 г.

"Казах им, че няма нужда от паника: Просто приемете тялото ми и го погребете", каза пред Радио Свободна Европа (RFE/RL) Титовски, който по онова време е старши лейтенант, а сега е капитан.

„От морална гледна точка на практика целият останал личен състав... разбираше, че няма да оцелеем“, добави той. „Беше само въпрос на време кога ще се случи“.

Погребението обаче може да почака. Не след дълго Титовски и другите украинци, които се крият в стоманодобивния завод „Азовстал“, се предават по заповед от Киев и попадат в руски плен. Така затвърждават завладяването от Русия на някога процъфтяващия град, опустошен три месеца след пълномащабната инвазия на Москва в Украйна.

След 86 дни в „Азовстал“ изпитанието за Титовски едва започва. По думите му той и други затворници са били подложени на жестоки побои, електрошокове, глад и други издевателства, преди да бъде освободен при размяна на затворници 846 дни по-късно. Когато през септември 2024 г. е транспортиран до Беларус и преведен през границата с Украйна, Игор тежи едва 50 кг.

Късметът да оцелееш

От Мариупол Титовски и много други членове на бригадата „Азов“ са откарани в затвора в Оленовка, част от Донецка област, която отдавна е окупирана от Русия. Там той е имал късмета да оцелее при един от най-смъртоносните единични инциденти във войната - мощни взривове, които убиват най-малко 50 затворници в нощта на 28 срещу 29 юли 2022 г.

Украинският президент Володимир Зеленски нарече взривовете "умишлено руско военно престъпление". Организацията на обединените нации (ООН) разпусна мисията за установяване на фактите по случая през януари 2023 г., след като Русия възпрепятства усилията за разследване, манипулира веществените доказателства и отказва да предостави достъп на наблюдателите на ООН до мястото.

Вижте също

В ада на руския плен. Защо Украйна още не успява да прибере стотици бойци от батальона "Азов"

43-годишният Титовски казва, че е оцелял по стечение на обстоятелствата. Докато излиза от бараката си, експлозия го изхвърля през вратата и ранява ръката и крака му. След това се връща няколко пъти в горящата сграда, но не намира и следа от мъжете, чиито койки били близо до неговата.

"Моята койка беше втората отгоре, а приятелят ми спеше под мен. Сякаш никога не са съществували", казва той. "Влязох три-четири пъти, извадих още момчета. Но не можах да намеря нито моята койка, нито братята си, нито вещите си. Изобщо нищо. Там имаше само празно място".

Русия твърди, че взривовете са причинени от ракети HIMARS, изстреляни от украинските сили, но Службата на ООН за правата на човека заключи, че това е невярно. Според нея „моделът на структурните повреди изглежда съответства на проектиран боеприпас, който се е движил по траектория от изток на запад“ - с други думи, от по-дълбоко в контролираната от Русия територия.

„Липсата на отговорност за смъртните случаи и нараняванията в наказателната колония в Оленовка се вписва в по-широкия контекст на широко разпространени и рутинни изтезания на украински военнопленници“, каза ООН през 2024 г.

„Руските власти са подлагали украинските военнопленници на системни и широко разпространени изтезания, включително сексуално насилие, и на лоши условия“, се казва в доклад на Службата на ООН за правата на човека, публикуван през февруари, три години след пълномащабната инвазия.

Игор Титовски след завръщането си в Украйна.

За Титовски най-лошото от насилието и изтезанията идва по-късно. От Оленовка той и други оцелели от взривовете са изпратени в затвора в Таганрог, руски град недалеч от границата, където веднага са посрещнати с брутално насилие, казва той.

„Пребиха ни, ако може да се нарече така“, казва той. „Имаше момчета, които бяха на 20 години, здрави и силни, но дори изгубиха съзнание.“

Руснаците са били особено жестоки, „ако видят татуировки, а членовете на „Азов“ имат много такива“, казва Титовски. "Всички зачеркнати линии се смятаха за свастика. Можеш да им обясниш 300 пъти, че това е абстракция, но въпреки това за тях ние сме нацисти".

Бригадата "Азов"

Бригадата „Азов“, която понастоящем е част от Националната гвардия на Украйна, е сформирана като доброволчески батальон през май 2014 г., малко след като Русия завзема Кримския полуостров от Украйна и разпалва война в източния регион, известен като Донбас.

Руски официални лица се възползват от произхода на бригада „Азов“ и нейния зигзагообразен символ, за да подкрепят невярното твърдение, че Украйна е контролирана или доминирана от неонацисти - един от основните наративи, които Кремъл използва в опит да оправдае войната си.

Титовски, който е от украинската Запорожка област, се присъединява към армията през 2014 г. и започва да служи в бригада „Азов“ през ноември 2021 г.

Докато е в затвора в Таганрог тормозът продължава - бил подложен на тридневен разпит, „при който ми биеха краката“.

"Цялата ми лява страна стана черна. Единият ми крак започна да гноясва. Не можех да стоя на него, защото гнойта стигаше до глезенната става", казва той. Изпращат го в Крим „за ампутация“, но кракът му все пак е спасен - излекуван е с антибиотици.

След това Титовски е изпратен в затвор по-дълбоко в Русия, в град Камишин.

„Това беше нов ад, защото там много обичаха електрошоковете“, казва той пред RFE/RL.

„При пристигането си [охранителите от ФСБ] ме разпитваха с електрически ток в продължение на два дни“, казва той. "Сложиха чувал на главата ми, вързаха ръцете ми зад гърба и ме хвърлиха на земята. Двама от тях седнаха върху мен и включиха тока."

Биеха ни с ръце, с крака, с бухалки и с пластмасови тръби за вода

Игор Титовски

„Биеха ни с ръце, с крака, с бухалки и с пластмасови тръби за вода“, продължава разказът. „Когато теглото ми падна до 50 кг, ми казаха: “Напрегни коремните си мускули, сега ще те ударим". А след това попитаха: „Как беше този удар, добър ли беше?“.

Нормалното тегло на Титовски е 70 килограма. В затвора в Камишин на затворниците са давани „по 150 грама каша три пъти на ден“, казва той. „За възрастен човек това е много малко.“

Освен това ги принуждавали да ядат бързо и ако някой не свършел навреме, всички били наказвани с по-малки порции при следващото хранене, казва Титовски.

На затворниците не са давани чорапи или бельо, а Титовски е използвал една и съща четка за зъби през всичките близо две години в затвора: "Даваха ни по едно парче сапун за 16 души. На практика нямаше тоалетна хартия, четки за зъби или паста."

Тези условия се променяли само когато в затвора е имало външни проверки или посещение на представители на Червения кръст. Дори тогава в някои случаи новите предмети, които им давали, са били само за показ - след проверката им забранявали да ги използват.

През септември 2024 г. Титовски е преместен в Белгород, където той и съкилийниците му са изненадани от любезното поведение на надзирателите и „идеално белите чаршафи и кърпи“ в килиите.

„На сутринта ни изведоха и един [руски] офицер от специалните сили казва: “Момчета, вие се прибирате у дома. Поздравете семействата си", разказва той.

Но Титовски и преди е чувал това, само за да бъде върнат обратно в затвора, така че отначало не вярва. Надеждата му обаче нараства, когато ги качват на цивилен автобус, който ги отвежда до украинската граница.

Това става в петък, 13 септември, и "когато слязохме от автобуса, видяхме един знак и започнахме да се смеем: Часовникът показваше, че часът е 13:13", спомня си Титовски.