На 25 май Русия и Украйна приключиха най-голямата размяна на пленници от началото на пълномащабната руска инвазия, която започвана през 2022 година.
Сделката, постигната в първите преговори между руска и украинска делегация в Истанбул от три години, позволи на хиляди войници да се завърнат по домовете си. Но нито един от освободените украинци не беше от батальона „Азов“ - една от най-известните и символични военни части на Украйна.
Стотици бойци от „Азов“ бяха пленени по време на кървавата обсада на Мариупол на Азовско море през 2022 г.
Битката за Мариупол е една от най-бруталните във войната, която Русия започна. Тази битка продължи дълго и се смята, че дава на украинската армия сили жизненоважно време в първите месеци на руската пълномащабна инвазия.
Героичната защита на последната крепост на Мариупол - стоманодобивния завод „Азовстал“ - предизвика гнева на много руски официални лица, които обявиха батальона "Азов" за терористична организация и призоваваха бойците му да бъдат изправени на съд и дори екзекутирани.
Руската армия пленява много от защитниците на "Азовстал", но украинското общество се сплотява зад каузата оцелелите да бъдат освободени. Въпреки че някои защитници на Мариупол - включително командири на "Азов" - бяха пуснати от руски плен, стотици други бойци остават в затвора при жестоки условия.
В продължение на години руски официални лица се възползват от произхода на „Азов“. Военната украинска част се ражда през 2014 г. като националистическа паравоенна милиция при боевете за Мариупол срещу проруските сепаратисти в района на Донбас. Кремъл преувеличава националистическите възгледи на членовете ѝ, за да подкрепя невярното си твърдение, че Украйна се управлява и е доминирана от неонацисти.
Украинските власти казват, че Русия постоянно блокира усилията за връщане на бойците от „Азов“ от руски плен.
Три години след началото на войната някои от най-изтъкнатите командири на батальона - заедно с роднините на тези, които все още са в плен - вече не са убедени, че това е единствената причина.
"Некомпетентност или съзнателно решение?"
Часове след като на 25 май Украйна и Русия завършиха последния етап от размяната на 1000 военнопленници, Денис Прокопенко, командир на „Азов“, нарече липсата на войници от батальона сред освободените от Москва „позор".
„Това е подигравка“, казва Прокопенко, който сам е преживял руски плен. Той не вярва Русия да е единствената пречка за завръщането на бойците от "Азов" у дома.
„Ако това наистина беше така, нито аз, нито други бойци от "Азов" щяхме да се върнем от плен“, пише командирът в социалната мрежа X.
Дни след третата годишнина от изтеглянето на Украйна от завода „Азовстал“ думите на Прокопенко засилиха опасенията на много украинци за съдбата на защитниците на Мариупол, които Русия все още държи в плен.
В отговор Андрий Юсов, заместник-ръководител на Координационния щаб за третиране на военнопленници в Украйна, заяви пред украинската служба на RFE/RL, че няма да коментира „емоционални“ изявления, тъй като темата за пленените бойци от „Азов“ е „чувствителна и болезнена“.
Юсов обвини Русия, че умишлено не предава на Украйна бойци от "Азов", за да увеличи натиска върху властите ѝ.
Пример за това са наказателните дела, образувани от руски следователи срещу украински военнопленници, заяви по-рано координационният щаб.
„Нашите пленници са в ръцете на Путин и [руските специални служби] използват въпроса с пленниците за целите на военни действия срещу Украйна“, заяви Юсов.
Прокопенко обаче заяви, че проблемът се крие и в стратегията на Украйна, като призова за промени в това, което той нарече „механизъм, който е спрял да работи“.
„Трябва да намерим алтернативи, да им предложим някой по-ценен за тях пленник“, каза той. „Украйна е пълна с руски агенти, нашите служби знаят това много добре.“
Украинските власти уточниха още, че списъците за последната размяна на пленници са създадени поотделно от Украйна и Русия и двете страни са избрали военнопленниците, които искат да бъдат освободени.
Святослав Паламар, заместник-командир на „Азов“, се присъедини към Прокопенко, като постави под съмнение подобен подход. Паламар заяви, че размяната наистина е „върнала у дома много достойни войници“. Но е освободила и такива, които са сътрудничили на Москва.
„[Това] нежелание, некомпетентност или съзнателно решение е? Преговаряме ли, или просто приемаме това, което казва врагът?“, попита Паламар.
В интервю за Свободна Европа (RFE/RL) Олександра Ефименко, мениджър по комуникациите на Асоциацията на роднините на политическите затворници, заяви, че не вярва украинските власти умишлено да не искат връщането на бойците от „Азов“.
Въпреки това, заедно с ръководителя на асоциацията Игор Котелианец, Ефименко призова украинските власти за отговори.
„Ако при размяната не присъстват приоритетни категории - тежко болни, жени, възрастни хора или такива, които са били дълго време в затвора - това създава дълбоко недоверие“, написа по-рано Котелианец в социалните мрежи.
„Призоваваме офиса на украинския президент и Координационния щаб за третиране на военнопленници да оповестят публично процеса на размяна“, добави той.
В ада на руския плен
След нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. украинските войници, предимно от подразделението „Азов“, удържат в продължение на месеци завода „Азовстал“ в Мариупол като последна крепост преди градът да падне под руска окупация. Това се оказа ключов момент, който помогна украинските сили да подготвят отбранителни линии.
През май 2022 г., след близо два месеца на постоянни бомбардировки, обкръжените бойци от "Азов" получават заповед от украинския президент Володимир Зеленски да се предадат заедно с останалите военнослужещи, бранещи Мариупол.
Прокопенко подчертава, че бойците на „Азов“ са се подчинили на тази заповед и следователно имат „абсолютно право“ да бъдат сред военнопленниците, които Киев би трябвало да си поиска обратно с приоритет.
„Те отидоха в плен не по своя воля, а по заповед на върховното командване“, казва той.
Около 2500 войници са напуснали крепостта "Азовстал" след заповедта на Зеленски. Украинските военни официално нарекоха това „операция за спасяване“.
Мнозина от пленените бойци на батальона са били измъчвани, а десетки са загинали в руски плен. Сред тях са 54 украински войници, загинали при експлозия в затвор в град Оленовка в окупираната Донецка област.
Игор Титовски, офицер от „Азов“ и един от защитниците на „Азовстал“, който е бил в плен в затвор в Оленовка, нарече руския плен „ад“.
Спомняйки си за по-нататъшните си премествания през затворите в руските области Ростов и Волгоград, Титовски описва мъченията, на които е бил подложен там.
„Преживях три дни много интензивни разпити, по време на които ми изпотрошиха краката“, разказва той пред Свободна Европа. И добавя как руснаците са използвали електрически ток и други мъчения - "като нищо, което съм усещал преди".
Той е освободен след размяна на военнопленници между Украйна и Русия през септември 2024 г., но много от бойците на "Азов" все още са в ръцете на руснаците.
Костянтин Кожекин, друг офицер от бригада „Азов“ изчислява, че около 850 бойци от „Азов“ още са в руски затвори.
Анастасия Хондул, съпруга на пленен боец, казва, че роднините на затворниците живеят в „неизвестност и отчаяние“.
След последната и най-мащабна размяна на военнопленници между Русия и Украйна украинският министър на отбраната Рустем Умеров заяви, че властите са успели да договорят освобождаването на 33-ма защитници на „Азовстал“ от други военни части.
По думите му въпреки съпротивата и отказитена Русия, Украйна си е е върнала общо 1279 защитници на „Азовстал“ - включително 455 от батальон „Азов“.
Форум