През декември 2023 г., заедно с десетки хиляди други 18-годишни мъже, Александър от сибирския град Улан-Уде е извикан за задължителна военна служба в руските въоръжени сили.
Четири месеца по-късно той се озовава на границата на Русия с Украйна - копае окопи. А не след дълго се оказва, че крие в тези окопи, изправен срещу украински войски и атаки на дронове камикадзе.
Оказа се, че съм изпратен в бойна зона в нарушение на закона, без аз да го искам.
„Оказа се, че съм изпратен в бойна зона в нарушение на закона, без аз да го искам“, каза той в интервю за „Сибирски реалности“, проект на Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL), миналия месец.
Историята на Александър – който поиска фамилното му име да не се публикува, за да избегне преследване от властите – илюстрира практика, която противоречи на закона.
Изпращане на наборни войници в битка.
Руският президент Владимир Путин отрича да има такава практика, откакто Русия нападна Украйна през февруари 2022 г.
С навлизането на пълномащабната война в четвъртата ѝ година, руските войски продължават да търпят големи загуби – до 750 000 убити и ранени според различни независими оценки. Броят им се увеличава с настъпването на пролетта, когато бойните действия се засилват.
Въпреки жертвите Русия успява да поддържа темпото на атаките си. Тя разчита на попълнения в армията си по няколко линии: мобилизирани хора от резерва; хора, които подписват договори за доброволна служба; чуждестранни наемници или чужденци, изпратени от своите държави (например Северна Корея); осъдени престъпници, пуснати от затворите.
Високите за руските стандарти заплати и обезщетения за бойна служба водят до постоянен поток от мъже, изпращани на фронта.
Но руският закон забранява наборниците – мъже предимно на възраст около 18 години, които отбиват едногодишна задължителна военна служба – да служат в бойни зони. На първо място това означава Украйна.
Путин многократно е обещавал, че наборните войници няма да бъдат изпращани да се бият.
Но те могат да бъдат привлечени за изпълнение на задачи в тила, като например логистична или строителна работа, далеч от активните бойни зони. Някои от тези наборници накрая се озовават на фронта като Александър.
Те могат също така да бъдат убедени - или принудени - да подпишат договори за участие в бойни действия само след четири месеца основно обучение. Често новобранците не разбират напълно какво подписват, твърдят активисти и адвокати.
Миналото лято украинските сили нахлуха в руската Курска област, като претовариха слабо защитените гранични и погранични войски, части на Националната гвардия и други войски. По време на инвазията бяха пленени или изчезнаха и десетки наборни войници. По данни на информационната агенция „Вьорстка“ най-малко 25 души са били убити.
Александър не е бил сред тях благодарение на късмета си.
Местни военни прокурори и служителите от местния център за набиране на военнослужещи не бяха открити за коментар по случая на Александър.
„Легнахме и чакахме няколко часа“
Александър казва пред RFE/RL, че е бил извикан да отбие редовната си служба през есента на 2023 г. Постъпил е като редник през декември същата година, като първоначално е прекарвал по-голямата част от времето си в Амурска област, на границата с Китай.
Причислен е към подразделение на железопътните войски - логистична сила, която координира влакове, на които руската армия разчита за военни доставки.
Няколко пъти тренирахме по мишени и това беше всичко.
„Що се отнася до обучението, няколко пъти тренирахме по мишени и това беше всичко. Не е имало специално обучение“, казва той.
През април 2024 г. неизвестен брой новобранци от неговата тренировъчна база са изпратени на сборен пункт и след това в Брянск - руска област, граничеща с Украйна.
Александър разказва, че първоначално на него и на ротата му от осем души е било наредено да копаят бункери за Граничната охрана - отделна военна част, която се занимава с опазване на руската граница.
„В района нямаше никой друг освен наборни войници. Дори командирът на отряда ни беше наборник като нас, останалите седем. Той просто учеше във военно училище преди армията“, казва Александър.
През август миналата година, когато украинските войски нахлуват в руската Курска област, целият батальон на Александър е в Брянск. На 6 август подразделението му е приведено в бойна готовност. Две други роти присъединяват.
„Бързо изкопахме малки окопи и след това просто седнахме там. Това е.“, казва той.
Старшите офицери, казва Александър, заповядали на наборниците да заемат предни позиции, най-близо до границата. Зад тях, във вторите отбранителни линии, се намирали професионални войници и по-добро оборудване.
Не можехме да избягаме обратно – нашите собствени хора щяха да ни застрелят.
На новобранците е било забранено да правят каквото и да е непланирано отстъпление.
„Веднъж бяхме под обстрел в продължение на няколко часа. Бяхме изпратени на разузнавателна мисия и тогава излязоха украинските въоръжени сили. Не можехме да избягаме обратно – нашите собствени хора щяха да ни застрелят, че сме издали местоположението си. Легнахме и чакахме няколко часа“, казва той.
И добавя, че по време на атаката е получил нараняване – сътресение на мозъка, петото му по ред.
Вратичка в закона
Руските официални лица отказват да признаят, че наборни войници наистина попадат в бойни действия на фронта в Украйна в нарушение на закона. Но това е публична тайна, особено сред семействата на военнослужещите.
Законовата забрана за изпращане на наборни войници в сражения има вратичка – само след четири месеца мъжете могат да подпишат договори, с които на практика стават доброволци за пълноценна служба, включително за участие в бойни действия.
Има сигнали, че офицерите и служителите по набиране на военнослужещи редовно принуждават наборниците да подписват договори, без да им предоставят пълна информация. Няма и възможност за отказ.
През октомври миналата година няколко наборни войници от руска танкова дивизия получиха 305 000 рубли (3600 долара) обезщетение, след като се оплакаха, че са подписали фалшиви договори с Министерството на отбраната.
Александър казва, че не е подписвал такъв доброволчески договор.
През октомври 2024 г. Александър отново е ранен, когато фрагмент от взривил се дрон го улучва в левия крак. Прехвърлен е от фронта във военна клиника.
По думите му военните лекари не са искали да му поставят точна диагноза, защото е наборник, а нараняването е било от участие в бойни действия. Вярна диагноза би документирала незаконната практика, но липсата и значи, че наборникът няма право на допълнително плащане за това, че е ранен на фронта.
Александър е освободен от наборна военна служба в края на 2024 г.
„В началото изобщо не можех да ходя“, казва той. „Можех само да подскачам, доколкото ми беше възможно. Заздравя малко, после си купих бастун“.
„Държаха ме в болницата, докато ме демобилизираха. Останах инвалид. А също и без пари“, добавя Александър. „Имам и пристъпи на паника. Когато чуя силен звук, веднага започвам да се оглеждам за дронове“.
Сега той планира да подаде жалба до военната прокуратура в Русия.
Форум