Единият е осъден от Народния съд, трикратно отказвал да стане агент на комунистическата Държавна сигурност (ДС), която го преследва до края на живота му, а офицери с „гордост рапортуват комбинация“ по отстраняването му като митрополит в Ню Йорк само месеци преди смъртта му.
Другият с голяма готовност става агент на ДС, организацията помага за издигането и избора му за митрополит, а по-късно е сред духовниците, предизвикали т.нар. разкол в църквата през 1992 г., който разрушава опитите за нормализация в духовния живот след промените.
Историите на тези двама представители на Българската православна църква (БПЦ) от комунистическия период в страната между 1944 и 1989 г., намират място в новото изследване проф. Момчил Методиев от Нов български университет (НБУ). Книгата се казва „Разрушаване на общността. Държавна сигурност срещу Българската православна църква“.
Изследването проследява историята на 15 български духовници, сред които има и жертви, и сътрудници на репресивния орган на комунистическия режим.
Държавна сигурност е една късогледа и ситуативна институция, която няма стратегически цели.Момчил Методиев
„Най-накратко казано, аз смятам, че дългосрочният ефект от въздействието на ДС е опит, желание, цел за разрушаване на църковната общност. Държавна сигурност е една късогледа и ситуативна институция, която няма стратегически цели, а поради намесата в живота на всяка една общност в крайна сметка нейният ефект е разрушителен“, каза Методиев пред Свободна Европа.
Премиерата на книгата е на 26 юни от 18:30 ч. в сградата на Съюза на архитектите в България в София.
Защо обаче паметта за този период на църквата е важен? Защо БПЦ не обича да ѝ се напомня за него и има ли прилики между влиянието на държава върху църквата тогава и сега?
Обекти и субекти на ДС в църквата
След като през 1944 г. Червената армия влиза в България, частично я окупира и подпомага инсталирането на вярното на Москва правителство начело с Кимон Георгиев, всичко в страната започва да се променя.
Тази промяна започва и в БПЦ. За разлика от руската църква и други църкви, в годините преди 1944-та и смяната на режима БПЦ стои далеч и дори в опозиция на тогавашната власт - например по отношение на българските евреи. Въпреки това, в съгласие с комунистическата доктрина, която изисква справяне с „проблема“ религия и атеизация на обществото, много свещенослужители са вкарани в затвори и лагери.
Това обаче е само началото. С утвърждаването и развитието на комунистическите органи и служби именно те постепенно поемат ролята на репресивен орган срещу църквата. Това се случва и с нови методи, а ключова роля играе ДС.
По подобие на други сфери на публичния живот, и сред духовенството ДС използва основно два подхода. От една страна службата вербува, контролира и издига своите агенти - субекти, които "донасят" за други и следват заповедите на офицерите си. От друга страна следи, заплашва, наказва и репресира тези, които са определени за врагове на народа, нарочени са от властите или просто отказват да им сътрудничат – те са обектите на нейните разработки.
В маргинализацията на църквата не е замесена само ДС, а цялата комунистическа държава. В края на 40-те години на миналия век на църквата е забранено да извършва социална дейност, да работи с младежта и, заради контрола върху публичността, трябва на практика да изтрие свещенослужителите от публично присъствие.
„Любимият пример, който аз много често давам, е, че вестта за смъртта на патриарх Кирил през март 1971 г. е отразена на последна страница на вестник "Работническо дело" с едно много-малко каре“, казва Методиев за реалността тогава.
По думите на историка проблемът с ролята на ДС идва от това, че тя започва да се меси и по отношение на личностите, които се издигат в църковната йерархия, което пък води до сериозно напрежение и разрушаване на доверието в църквата.
Убийство на доверие, съпротива, разкол
Един от големите успехи, който ДС успява да постигне с инфилтрирането на свои агенти по върховете на църквата и с репресиите си срещу неудобните, е, че разрушава доверието в автентичните ѝ лидери. През комунизма те се борят за нейната независимост и автономия, но това има последствия за тях.
„Тези духовници много често не достигат до високи полиции, да речем митрополитски катедри“, казва Методиев.
Той подчертава, че дори по онова време тези хора са се ползвали с високо уважение сред църковната общност, но проблемът е, че днес не се говори за тях, което заплашва имената им да потънат в забрава и така урокът да не бъде научен.
Възстановяването на паметта за тези хора за мен е много важноМомчил Методиев
„За да бъде убедително публичното присъствие на църквата, на първо място е нейните водачи да бъдат убедителни авторитети. Възстановяването на паметта за тези хора за мен е много важно“, казва историкът и дава за пример Нюйорксия митрополит Йосиф Диков – този, който трикратно отказва да стане агент и когото службите преследват до края на живота му.
Едно от събитията, на които изследването обръща внимание, е изборът на патриарх Максим през 70-те, оспорването на този избор и настъпилият разкол в църквата в началото на 90-те години. Той е иницииран и в него участват някои от най-активните агенти на ДС в църквата, но не само. Според проф. Методиев не следва разколът да се приписва изцяло на влиянието на службите.
Сред инициаторите е и същият свещеник, за който споменахме в началото - издигнат до митрополит с подкрепата на ДС - врачанският владика Калиник, който начело на епархията от 1974 до смъртта си през 2016 г.
Разколът в църквата от 1992 г. настъпва заради опит да се оспори изборът на Максим за патриарх през 70-те. Създава се алтернативен синод, който си избира собствен патриарх, църквата е разделена, спори се за имоти, а на хартия разколът приключва чак през 2012 г.
По думи на Методиев травмата от тези събития и разделението в църквата остава дори до днес, въпреки че привидно на повърхността всичко е преодоляно.
Има ли и днес натиск върху църквата
За да завърши изследването си проф. Методиев прочита досиетата на всички митрополити и немалко епископи, които се съхраняват и не са били унищожени. Историкът казва, че по-трудната задача е била не толкова да се опишат отделните случаи на намеса на ДС в живота на църквата и свещенослужителите, колкото да се осмисли разказът в неговата цялост, за да се стигне до изводи.
В изследването си Методиев посочва, че самата църква мълчи за съдбата си по време на комунистическия период. Изследванията са правени изцяло от историци, което, в отсъствието на църквата, прави знанието частично. Това не е така в други църкви в Източна Европа.
Днес БПЦ е независима и публично никой не се меси в делата ѝ. От години обаче тя получава сериозни средства от държавата, което създава зависимост, подобна на тази в междувоенния период на миналия век, а и след него. В същото време нейният глас сякаш отсъства по ключови теми в обществото, за разлика от поведението на други църкви.
„Сякаш тази финансова зависимост кара определени архиереи, митрополити да се съобразяват твърде много с мнението на държавата. Смятам, че автономният глас днес на църквата не само спрямо на държавата, но включително спрямо нея, сякаш отсъства. Или поне не се чува достатъчно активно. И смятам, че това е проблем“, казва Методиев.
Форум