В началото на 1925 г. районът на днешен Узбекистан е обявен за република на Съветския съюз. Съветският преврат бележи началото на безмилостна трансформация, която включва екзекуции на узбекски политически затворници, както и програми за ограмотяване и индустриализация.

Ранните снимки на съветски Узбекистан са рядкост, но фотографът Макс Пенсон е бил там - във фермите и на базарите, през първите дни на съветската република.

Пенсон е роден през 1893 г. в еврейско семейство в Западна Русия. През 1914 г. се премества в днешен Узбекистан, където се научава да снима, а от 1926 г. работи като фотожурналист.

Макар да не може да снима това, което съветската цензура не би одобрила, Пенсон успява да документира трансформацията на живота на узбеките. Започнала преди един век, тази трансформация е описвана като „радикална социална операция“.

На една от фотографиите на Пенсон се вижда момче, позиращо като жива емблема на социализма. Надписът върху него гласи "готов за труд и отбрана!"

Днес архивът на Пенсон се управлява от неговия внук Максим Пенсон, който живее в Ташкент.

В интервю за Радио Свободна Европа (RFE/RL) през 2018 г. внукът на Пенсон Максим си представя живота на дядо си, когато е пристигнал в Централна Азия преди повече от век. "Различни миризми, различни цветове, различни хора. Всичко е [било] различно", казва той.

Макс Пенсън работи за съветските издания „Правда Востока“ и ТАСС - държавната информационна агенция.

Работата на Пенсон е използвана от съветската преса, за да илюстрира „новия Узбекистан“, който се променя под влияние на комунистическата идеология на Москва.

Съветският съюз активно потиска исляма в Узбекската република, като се опитва да замени религиозната вяра с политически ентусиазъм.

Ранните снимки на Пенсон от първите години на Съветския съюз показват жени с бурки, каквито скоро след това вече не се виждат по улиците.

Някои от най-впечатляващите снимки на Пенсон запечатват моменти от строежа на Големия Фергански канал, който се простира на стотици километри през Централна Азия.

Пенсон насочва обектива си и към узбекистанската памучна индустрия, която осигурява 70% от целия памук, използван в СССР.

Невидими във фотографиите на Пенсон остават репресиите срещу онези, които се противопоставят на преобразяването на Централна Азия от страна на Кремъл. Стотици узбекски дисиденти са екзекутирани или умират в затвора по време на съветското управление.

Пенсон снима и живота на еврейската общност в Бухара и други градове в Узбекистан.

Животът на Пенсон завършва тежко. През 1948 г., в разгара на антисемитските чистки на Сталин, той е уволнен от „Правда Востока“ и губи акредитацията си на фотограф. След това здравето му се влошава и той умира през 1959 г.

Широко разпространена версия за смъртта му е, че се е самоубил, но неговият внук казва пред RFE/RL, че фотографът е починал от естествена смърт в резултат на „доста трудния, много тежък живот, който е водил“.