Защо едни местни избори в Пазарджик успяха да разклатят цяла управляваща коалиция? И защо един санкциониран за корупция български политик днес е ключов за формулата на бъдещото коалиционно управление? Всеки опит за отговор на тези въпроси рискува провал, ако не отговори първо на един по-общ въпрос – какъв е българският модел на управление?
Всъщност най-простият въпрос е кой и как всъщност управлява държавата?
Един пример. Ако приемем, че България е парламентарна република и се управлява от легитимно избрани партии, които отразяват нагласите на своите избиратели, то местни избори с неочакван резултат е логично да предизвикат дисбаланс. В политиката той се решава чрез нови коалиции или нови избори. Дотук добре, но кои са тези нови обществени нагласи, които никой не вижда?
Има и антитеза на горното твърдение – че България и нейните институции се управляват от криминално-корупционни групи, действащи под прикритието на Закона за политическите партии и със закрилата на назначени от тях прокурори, полиция и антикорупционни институции. Ако това е вярно, значи просто има криза в йерархията на една престъпната група или групи, която ще се реши само с ново вътрешно разпределяне на територии.
Пазарджик е град с особена политическа история, а не просто град, в който наскоро имаше избори. Това, което е ставало там в последното десетилетие, дава и отговор на въпроса как се управлява България.
Когато главното "Д" все още беше малко
Преди повече от десет години, авторът на тези редове заедно с няколко граждански активисти се оказа на предизборен концерт в ромския квартал "Ябълките" в Пазарджик и с устна заплаха, че няма да излезе жив оттам.
Беше май 2014, предстояха избори за Европейски парламент. Делян Пеевски щеше да спечели място в Брюксел, но после да се откаже от него.
Причината за заплахите тогава беше снимане на събитието с участието на всички кандидати на ДПС и на музикалния фон на "гвоздея" на вечерта, Фики Стораро.
Заплашващите лица бяха с бели тениски и шапки с логото на ДПС - нещо като организатори на събитието. Те дори не получиха предупреждение от полицията, както би следвало по закон. За сметка на това услужливо се задейства "четвъртата власт".
Минаха малко повече от 30 минути след случката и снимки със съответния шоково-бомбов текст се появиха в агенция ПИК. Текстът може да се прочете и днес, но снимките с автора са премахнати по-късно след съдебен иск за уронване на престиж за тази и още 29 статии. Делото приключи през 2024 г. с изплащане на обезщетение.
Партия, местна полиция и жълто-кафяви медии действаха в добре смазана симбиоза за успеха на избирането на Делян Пеевски за евродепутат.
Кой и как управлява Пазарджик от години насам става много по-ясно, ако се припомнят само още два знакови случая в тази община.
- През 2015 г. се появиха разследвания за луксозния имот на тогавашния кмет Тодор Попов, които бързо зациклиха в прокуратурата. За сметка на това същият кмет посрещаше тогавашния премиер Бойко Борисов със строена на площада администрация и козируващ му комендант (последното го има на видео, за невярващите) по такъв раболепен начин, че би му завидял и беларуският президент Лукашенко.
- В прокуратурата зациклиха и проверките за може би най-мащабната имотна схема на национално ниво, при която точно в община Пазарджик беше изграден огромен соларен парк на бизнесдамата Гинка Върбакова. Този парк се оказа построен не само върху прехвърлени общински земи, но и върху частни терени, придобити с констативни протоколи и без знанието на собствениците си. Паркът и досега си работи, дори ще се разширява. Действия на прокуратурата в защита на правовия ред и собствеността на гражданите тук не са забелязани.
Дотук три бързи точки в полза на горната теза, обратна на тази, че България е държава с нормално действащи закони, институции и партии.
Всичко, описано дотук, се случва не на другия край на България, а само на 100 км от София, където в близост се намира и база на българската прокуратура в Цигов чарк. Там се обучават млади прокурори и се канят гости от чужбина за обмяна на опит, и време за ровене в местните дела явно не остава.
Но така и така сме в Пазарджишка област, да припомним още един пример, непознат за много хора – община Сърница.
В началото бяха личните общини
През 2013 г. по предложение на правителството на Пламен Орешарски в Пазарджишка област беше създадена община Сърница, дотогава част от община Велинград.
На евроизборите през май 2014 г. екип на бТВ успя да направи репортаж с щастливи абитуриенти от Сърница, дълбоко признателни на кандидата за евродепутат Делян Славчев Пеевски за платените от него балове. За забравилите – именно в Сърница беше създадена първата и май единствена онлайн група в защита на Делян Пеевски, когато през 2013 г. улиците на София бяха пълни с хора, протестиращи срещу неговия избор за шеф на ДАНС.
А самият Пеевски към онзи момент все още беше бедният депутат, декларирал като свое имущество десетгодишен "Опел Омега" и апартамент в столичния квартал "Бъкстон". (Легализирането на неговия бизнес, без посочване на първоизточниците на печалбите, започна през 2015 г. Какъв е неговият бизнес е неясно и до днес).
Десетилетие по-късно кметът на Сърница е измежду първите, подкрепили преврата на Пеевски в ДПС. "Избрах Пеевски заради това, че му дължим много, но и заради това, че съм разочарован от почетния ни председател. Търсел съм съдействие и там за общината… Но от там винаги … нищо", казва Неби Реджеб Бозов в интервю.
В момента Бозов е вече трети мандат кмет, единствен досега в историята на новата община, избран без конкуренция с 96% от подадените гласове през 2023 г. Успехът му не е само регионален – Бозов е избран наскоро и за председател на Контролния съвет на Националното сдружение на общините в Република България. Предложен е на този пост от кмета на Белица Радослав Ревански.
Самият Радослав Ревански е съвсем неслучаен човек – в момента е заместник-председател на "ДПС – Ново начало" и винаги на по-малко от ръка разстояние от лидера ѝ Делян Пеевски на публични събития. За него се смята, че има основна роля в организирането на вътрешния преврат в ДПС на местно ниво.
Днес, когато местни лидери на ДПС масово се снимат с Пеевски в кабинета му в Народното събрание, Ревански изглежда основен церемониалмайстор на тези фотосесии, които се правят пред герба на страната, поставен в същия кабинет.
Тази поредица от снимки, публикувани в социалните мрежи, се превърна във времевата линия на превземането на партията отвътре чрез публично отричане от почетния председател и клетва за лоялност пред новия.
Моделът на Пеевски: От планините към градовете
В успешния преврат на Пеевски в ДПС и разширяването на неговото влияние в по-големите градове трудно може да се открие нещо демократично и правово. То е по-скоро пример за изчистен от скрупули и излишна срамежливост неофеодален модел на управление, познат ни и на национално ниво. В този модел политическата партия не е средство за прилагане на политики, а единствен наличен инструмент за завладяване на административна и електорална територия, а оттам и на публичен ресурс.
Има поне две причини местните лидери да се предадат толкова лесно.
Първата е в това, че има кой да влезе в ролята на морков в това доброволно овладяване. Малките лични общини на Пеевски действат като витрина на обещанията за златен дъжд от европейски и бюджетни средства. Скъпите часовници на ръката на Ревански, които регионалната преса показва от години като несъотносими с доходите му като кмет, вероятно са били допълнителен фактор за убеждаване на колебаещите се. Убедителен фактор вероятно е бил и ескортът от НСО и бронираната държавна лимузина, с която Пеевски отива при своите като ясен символ на държавна власт.
Но по-големият мотивиращ фактор със сигурност са били действията на съда и прокуратурата в последната една година. Те бяха изцяло в полза на "новото начало" – арестуван беше лоялният на Доган депутат Джейхан Ибрямов, обвинен беше син на "стария" съпредседател Джевдет Чакъров. Своя роля изиграха и действията на съда в предоставянето на правата върху името и логото на ДПС на "Новото начало". Плюс нова сграда като бонус.
След всичко това дойдоха и изборите за Общински съвет в Пазарджик на 12 октомври. Там бяха документирани изборни нарушения, които не бяха последвани от действия на полицията.
Изводът е ясен – личните общини на Пеевски вече няма да са скрити по кьошетата на картата на България. Той вече слиза и и към по-големите градове, където заплашва директно единствената друга голяма партия – ГЕРБ.
Бъдещето на ГЕРБ в районите със силно "Ново начало" става лесно за предвиждане, ако погледнем изборните резултати в Сърница и Белица. Там кандидатите на ДПС печелят на последните избори съответно с 96 и 95% от гласовете, а от 2015 насам година кандидати на ГЕРБ дори не са се появяват.
В Пазарджик "ДПС – Ново начало" получи 17% на 12 октомври. Това е далеч от мнозинство, но с останалите партии от националната коалиция, с които то се разбира добре, и с партията на бившия кмет Тодор Попов, стават най-голямата възможна коалиция, чието мнозинство е въпрос само на няколко отделни общински съветници от малки партии.
Така "Новото начало" символно ще доминира в местния парламент на един от четирите областни града, в които ГЕРБ загубиха кметския пост през 2023 година. Така е и в София, където общинският съвет успешно успява да парира всякакви управленски действия на новия кмет.
Така институционалната подкрепа и чадърът от разследващите институции гарантира светло политическото бъдеще на Пеевски, на неговата еднолична партия и на неговите политически съюзници.
Единственият проблем, който би изникнал, е свързан с основния въпрос – кой и как управлява България?
Използването на местен репресивен апарат в лицето на полицията, овладяването на регионалните медии с евтини договори, избирателното насочване на публичен ресурс и не на последно място видимите елементи на персонален култ към личността, които "новото начало" не се срамува да показва, не са демокрация.
Всичко това е характерно повече за авторитарни, неосултански форми на управление като тези в Турция, Азербайджан и републиките от Централна Азия, отколкото подобие на европейски демократичен модел. А може би това е просто моделът, по който управляваше дълги години ГЕРБ, но без демократични преструвки и с много повече амбиции? Теоретичният спор предстои, но доказателствата са налице – държавата с главно “Д” всъщност вече е тук. И вече няма никакво намерение да се крие през девет общини в десета.
Форум