В Деня на българското кино - 13 януари, Домът на киното в София ще бъде изпълнен с български актьори, повечето нарисувани с молив.
Там ще бъде открита изложбата "10 години - 100 филма. Графични рисунки на Ева Тенева-Зайков“. Тя е организирана от Българско кино общество - платформа, която от години създава цели общности от киномани в най-различни кътчета на страната.
Днес основната дейност на платформата е съсредоточена върху сайта за кинокритика Filmsociety.bg, който през 2025 г. навърши 10 години от създаването си, като за това време той се превърна в един от най-авторитетните източници на кино критика в България.
"Нашата цел като медия е да бъдем актуални, откровени, но преди всичко добронамерени", казва пред Свободна Европа Елена Мошолова - съоснователка на Българско кино общество заедно с режисьора Николай Тодоров.
За да отбележат юбилея на платформата, двамата решават да съставят сборник с критически текстове за сто български филма съвместно с Издателска къща "Жанет 45", който скоро предстои да излезе на пазара.
Мошолова и Тодоров преценяват, че най-добрият и елегантен начин да илюстрират изданието е да поканят художник, който да създаде по една рисунка за всеки филм. Мошолова се спира на Ева Тенева-Зайков, тъй като познава и харесва творчеството ѝ.
"Ева се зарадва [на предложението] оттук до седмото небе, защото цялото ѝ семейство е по някакъв начин въвлечено в киното", казва Мошолова.
Рисунките се получават толкова добре, че екипът на платформата решава да им посвети отделна изложба. Те са предимно на български актьори, изобразени като персонажите, които играят в описаните в сборника филми. Те включват имена като Светлана Янчева, Стефан Денолюбов, Теодора Духовникова, Владимир Пенев и други.
Как започва всичко
Мошолова и Тодоров създават заедно Българско кино общество като цяла "палитра от дейности", от която сайтът е само една част.
"Създадохме цяла мрежа от кино клубове в страната, в различни градове, също и детски кино клубове със занимания за деца. Те бяха цели общности например във Варна, Русе, Стара Загора, Пазарджик", казва Мошолова.
"Започнахме с леко дистрибуторска дейност. Целта ни беше да осигурим по-съвременни филми с освободени права, за да ги дадем на тези кино клубове, да си обменим помежду си добри практики, опит, начин на работа".
По нейни думи много от тези общности продължават да съществуват самостоятелно и до днес и да се събират, като прожектират филми и след това ги коментират. "Искахме да интегрираме общността от кинаджии - както създатели на кино, така и любителите на кино изкуството", добавя тя. "Основната ценност, която искахме да споделяме, беше любовта към арт киното, към художественото авторско кино".
Затова програмата на клубовете включва основно фестивални филми, а не мейнстрийм заглавия, които са така или иначе по-лесно достъпни и представляват по-скоро развлечение, отколкото форма на изкуство, казва Мошолова.
Покрай тези дейности възниква и необходимостта от онлайн платформа, където "да говорим откровено за филмите и да имаме смелостта да кажем кое е наред в българското кино, кое не е наред, да проследим процесите, новите имена и гласове".
"Доста често сме критични, не ги жалим, но това е необходимо, защото това е една обратна връзка, която може да помогне и на зрителите, и на самите създатели на филми", казва още Мошолова.
"Опитваме се да бъдем един вид барометър, да разказваме това, което става в киното - не само у нас, но и в чужбина. Имаме рубрика "Фестивални дневници", в която покриваме различни световни фестивали, включително с кореспонденти на място".
С течение на времето другите дейности на Българско кино общество отпадат и остават само сайтът и един конкурс за сценарии за късометражни филми.
"Сайтът устоя на времето и това много ни радва, защото не сме предполагали, че ще стигнем толкова далече", добавя Мошолова. "В началото беше истински бум, самата кино гилдия като че ли не беше готова да приеме някой нов и млад да пише за киното, но постепенно сайтът се оформи като водеща медия".
Българско кино общество е неколкократно е получавало общинско и държавно финансиране за свои проекти. Но е имало и години, в които се е налагало Мошолова и Тодоров да го поддържат със собствени средства, като работят на доброволни начала и изплащат хонорари на авторите си.
За създателите
Елена Мошолова завършва българска филология, но веднага след това започва да се занимава с кино любителски, а по-късно и професионално. Любовта ѝ към киното е наследена от баща ѝ, когото тя описва като "голям киноман".
"Когато бях малка той ме водеше в Дома на киното, в "Одеон", в други кина, които вече не съществуват", казва Мошолова. "Където и да отидехме, те ни помнеха и директно ни даваха един билет за възрастен и един детски", казва Мошолова.
Работила е в продуцентски екипи на различни филми. През последните няколко години се занимава и с книги. Била е изпълнителен директор на Асоциация „Българска книга“ (АБК) и е представяла български детски книги на международния фестивал в Болоня.
Нейният съмишленик Николай Тодоров завършва кино режисура в Нов български университет (НБУ) и след това в НАТФИЗ. Филмът му "Минутите след това" му носи наградата наградата “Джеймисън” за най-добър късометражен филм на София филм фест, както и наградата на фестивала в Корк, Ирландия.
Добър отзвук получават и късометражният му филм “Преди да заспя”, както и среднометражният „Три дни в Сараево”. Предстои да завърши и първия си пълнометражен филм. Тодоров се появява и като актьор в епизодични роли в български продукции като "Бащата" и "Урок" на Петър Вълчанов и Кристина Грозева.
"Много добре се справя като актьор, даже не знам дали не трябваше да си смени професията", казва шеговито Мошолова.
Форум