Тя твори като на игра. Обича цветовете и ги съчетава в красиви килими и маски.
Използва модерната техника тъфтинг, но черпи вдъхновение от традиционното килимарство и от кукерските игри. В изкуството ѝ те оживяват по съвсем различен начин.
Тя е младата самоука артистка Александра Камбурова. Намираме я в Трявна, защото този уикенд работата ѝ ще бъде представена на две събития в тази част на България – фестивала „48 часа Варуша юг“ във Велико Търново и изложбата „Новото ценно“ в етнографския музей „Етъра“ в Габрово.
На фестивала в събота Александра ще организира безплатна споделена работилница по тъфтинг – техника за създаване на килими и пана, при която преждата се вкарва в плат със специален инструмент, за да се образува релефна повърхност. Всеки може да се включи в работилницата и да участва в изработката на две маски по дизайн на Александра, които представят новото и старото лице на Велико Търново.
Ден по-рано – в петък, Александра ще бъде част и от изложба на кураторката Росина Пенчева заедно с още 40 млади творци на съвременно занаятчийско изкуство. Някои са второ и трето поколение занаятчии, а други сами за себе си са открили изкуството – като Александра.
„Нямам професионален бекграунд, но влечението към изкуството винаги е било част от мен – още от малка“, казва тя пред Свободна Европа.
Доскоро то е по-скоро хоби за Александра, която е учила маркетинг. От 7-8 години тя се занимава с текстилен дизайн, но никога не е мислила сериозно за себе си като професионален артист.
После идват килимите. В семейството ѝ няма човек, който се занимава с килимарство, но този занаят винаги я е привличал. По време на коронавирусната пандемия Александра открива техниката на тъфтинга и се вдъхновява да я пробва.
Отначало не е много уверена, че може сама да се научи да прави килими. Но после отива на програма по Еразъм+ в Италия, където ѝ предлагат да изрисува голяма стена в библиотека. Притеснява се, защото преди това е рисувала само върху стена в дома на баба си и дядо си. Но накрая се престрашава и го прави на принципа „проба – грешка“.
„Тогава разбрах, че човек просто трябва да пробва и няма какво да се обърка. Всъщност най-лошото, което може да се случи, е да не пробваш“, казва тя.
Това я мотивира да си вземе първия тъфтинг пистолет – инструмент с голяма игла и ножичка, и да започне да прави килими. Оттогава минават две години, в които Александра непрекъснато се развива.
„Беше много смела стъпка за мен. Традиционното килимарство е сериозен занаят с корени и история и не съм си представяла, че мога да се занимавам с нещо близко до това, без някой да ми е предал знанието“, казва тя и добавя:
„Имаше период на учене и на търсене на себе си. Да потърся какво искам да правя и какво ме вълнува.“
От малка Александра много обича кукери. Родителите ѝ са я водили на много кукерски игри и те никога не са били страшни за нея. Затова скоро след първите килими идват и първите кукерски маски.
„Реших да видя как мога да направя кукерска маска в мой стил, с моята техника. Оттогава не съм спряла. С времето маските стават все по-сложни, а най-много мисъл вкарвам в идентичността им. Всяка има своя личност и свой живот. Представям си ги като истински хора“, казва Александра и добавя:
„Моите маски гонят модерните „зли сили“ – като тесногръдите хора.“
Освен че се занимава с изкуство, Александра е и част от екипа на Българския фонд за жените (БФЖ). Тази година БФЖ организира с Националната галерия изложба на световноизвестния феминистки колектив „Герила гърлс“, а Александра направи маски, вдъхновени от представителките на колектива.
За нея не е притеснение да се противопоставя на традиционните разбирания.
„Активизмът може да има много различни форми. Аз говоря с моите маски и който наблюдава, може да разбере какво искам да кажа“, казва тя. Затова вижда маските си и като активисти, които протестират срещу злото в света.
Година след като се захваща с килимите, Александра започва да прави и работилници по тъфтинг, за да сподели занаята си с хората. Първата се провежда в Трявна. Следват Варна, София, Пловдив, Велико Търново.
„Започнах работилниците с идеята да създам един мост между новото и старото килимарство, да вдъхновя и развълнувам хората. Все повече хора търсят как да изразяват себе си, да създават нещо с ръцете си“, казва Александра.
Някои посетители на работилниците са запознати с техниката на тъфтинга и искат да я изпробват. Други отиват по-скоро заради преживяването, отколкото с намерение да създадат нещо свое.
„В повечето случаи хората си представят, че това е прекалено трудно за тях. Но накрая са доволни, че са успели, и си тръгват усмихнати“, казва Александра. Има хора, които продължават да се занимават с тъфтинг и след работилниците.
„Самият занаят създава общество“, добавя тя.
Преди време Александра за пръв път показва творчеството си на майсторка на килими от Чипровци и се притеснява, че тя ще си помисли, че това не е истинско изкуство. Получава се обратното и майсторката много се впечатлява от килимите на Александра.
„Новото и старото по никакъв начин не се изключват взаимно. По-скоро се получава една комбинация и предаване на знание и вдъхновение от старото към новото“, казва тя.
По думите ѝ повечето килимари са се примирили, че занаятът им ще остане в миналото, но Александра вярва, че има кой да го продължи.
„Идва ново поколение на млади занаятчии – хора, които с мотивирани да покажат, че старото не е чак толкова старо, а може да бъде модерно и да достига до съвременните хора“, казва тя.
Форум