Германското вътрешно разузнаване обяви крайнодясната партия “Алтернатива за Германия” (АзГ) за “екстремистка организация”, която застрашава демокрацията, съобщиха световните агенции в петък.
Това дава право на германското разузнаване да следи отблизо дейността на партията, която е втора по брой на депутатите в германския парламент след последните избори през февруари.
Лидерите на формацията Тино Хрупала и Алис Вайдел определиха решението като “очевидно политически мотивирано” и казаха, че ще го оспорят пред съда.
Решението идва дни преди встъпването в длъжност на избрания за канцлер на Германия Фридрих Мерц от Християндемократическия съюз, както и на фона на дебатите за това как да се работи с АзГ в новия парламент.
Германската агенция за вътрешно разузнаване мотивира решението си да обяви АзГ за екстремистка организация с това, че тя не приема групи германски граждани, най-вече тези с мигрантски произход от предимно мюсюлмански страни, за равноправни.
“Разбирането за хората, основано на етнос и родословие, което доминира в партията, не е съвместимо със свободния демократичен ред”, написа агенцията в изявление.
“Тази концепция цели да изключи определени групи от населението от равноправното им участие в обществото, да се отнася с тях по начин, който нарушава конституцията, и да ги поставя в позиция, в която да имат подчинен статус”, пише в изявлението.
Някои фракции от АзГ, например младежкото крило, вече бяха определени като екстремистки, но партията като цяло до момента бе класифицирана само като “предполагаемо екстремистка” – решение, взето през 2021 година.
Новият ѝ статут позволява на властите да използват по-лесно методи за наблюдение на партията като вербуване на тайни информатори или прехващане на комуникационни канали.
Привличането на нови членове също може да стане трудно за АзГ, тъй като за тях вече ще има ограничения при назначаването им за държавни служители.
Съпредседателите на партията Алис Вайдел и Тино Хрупала определиха решението като “очевидно политически мотивирано” и “сериозен удар по германската демокрация”.
Временно изпълняващата длъжността министър на вътрешните работи Нанси Фейзер обаче заяви, че агенцията е взела ясно и недвусмислено решение “без никакво политическо влияние”, след обстоен преглед и доклад от 1100 страници.
Заместник-председателката на Бундестага Андреа Линдхолц каза, че като “екстремистка организация”, АзГ не трябва да се третира като други партии в парламента. Тя определи като “почти немислима” идеята партията да има председателски места в парламентарни комисии.
АзГ е втора сила в германския парламент със 152 места в 630-местния парламент.
Още изборите през февруари останалите германски партии поеха ангажимент да не взаимоdействат с АзГ.
Някои политици в Германия казаха, че следващата стъпка след обявяването на АзГ за “екстремистка организация” е тя да бъде забранена.
Германската конституция, приета през 1949 г. – четири години след края на Втората световна война и нацисткия режим, дава възможност да бъдат забранявани партии, които “умишлено подкопават функционирането на основния свободен демократичен ред на Германия”, ако действат по “войнствен и агресивен начин”.
Това може да стане само по инициатива на двете камари на парламента, правителството или конституционния съд.
От приемането на конституцията само две партии през 50-те години на 20 век са били забранявани, припомня Би Би Си.
Канцлерът Олаф Шолц, чието управление приключва, призова да не се бърза с такова решение.
Форум