Да работиш за вечността срещу 1379 лв. Кой би пазил архива на страната след Николай, Златка или Иванка?

Помните ли руската църква в София?

Миналата година България изгони нейни свещеници по подозрения в шпионаж. В отговор Русия затвори църквата. Всички започнаха да се питат чия собственост са земята и сградата, че да може точно Москва да се разпорежда с тях.

Свободна Европа също зададе този въпрос. И откри, че София е дарила на Русия земята под църквата преди повече от 100 години.

Никой нямаше да научи това, ако не се пазеха документите, които го доказват. Те са много стари - от 1882 г., а Свободна Европа ги намери с помощта на Държавната агенция „Архиви“ (ДАА).

Вижте също

Руската църква е собственост на посолството на Москва

„Изведнъж станахме популярни и се видя колко важно е да има някой, който някога, някъде, нещо да е съхранил“, казва Златка Мицова, главен експерт в Държавен архив - София.

В архивите се пазят важните документи за страната от Освобождението до днес. В тях е историята дали, защо и как се е случило едно събитие.

Коридорите на Централния държавен архив в София приличат на музей - стари предмети са изложени зад витрини, а по стените има картини на известни художници.

Виждат се обаче и протестни плакати. Те призовават за по-високи заплати и по-добри условия на труд. Мицова е в инициативния комитет, който се бори за тази промяна и за каузата архивите да бъдат видими за повече хора.

Какво правят архивите

Ако трябва да опише работата на архивистите, председателят на ДАА доц. Михаил Груев би казал: „Ние работим за вечността.“

Агенцията е под шапката на Министерския съвет (МС) и разполага с над 90 хил. архивни фонда.

Ако съберем всички документи от тях на едно място, ще получим 95 км архив. Толкова е пътят от Пловдив до Кърджали.

ДАА пази документи от национални и местни институции, но и от фондове на политици, писатели, учени. Освен че се грижат свидетелствата да останат добре запазени, архивистите ги дигитализират.

Всеки с достъп до интернет има достъп до дигиталните архиви. Свободен е да посети и читалните, където да ги разгледа в оригинал.

Пътят на един документ

Първата стъпка на документите в ДАА е регистрацията. Тази фаза е важна, защото определя дали държавата ще запази едно свидетелство, или не.

Иванка Гезенко се занимава с тази дейност от 80-те години на миналия век. Казва, че много документи са ѝ минали през ръцете - включително картички, произведения на изкуството и чиста проба злато.

Сред най-интересните е картичка, надписана от поета и революционер Христо Ботев. Тя е с кодиран текст за подготовката на Априлското въстание. Дълго време се е смятала за изгубена.

„Ние не спасяваме човешки животи. От моята работа не зависи електричеството“, казва Гезенко. „Но архивите са важни, защото проследяват живота ни като държава.“

Тя ни показва голямо архивно хранилище, пълно със стелажи. Тук е целият архив на МС от 1944 г. насам.

„Това е най-големият парадокс. Ние съхраняваме документите и историята на институцията, от която зависят нашите заплати“, казва Гезенко.

Свидетелствата често пристигат повредени - хартията е чуплива и с откъснати парчета, книги и регистри се разпадат. Това е проблем, защото са само в един екземпляр. Затова трябва да се реставрират.

„Целта ни е да опазим състоянието им и да направим добри дигитални копия, за да може да се ползват само те. Иначе документите изчезват“, разказва Николай Марков, който ръководи тази дирекция.

„След време ще четем в учебниците по история, че някой български владетел подписал някакъв договор. Но никой няма да може да го удостовери“, добавя той.

Следваща стъпка е дигитализацията, а тя става бавно заради многото документи. Отскоро архивите могат да дигитализират аудио и видео материали. Дигиталните копия се качват в системата на ДАА, където достъпът е свободен.

С Мирослав Коев се запознаваме в дирекция „Публичност на архивите“. Той разказва, че при комунистическия режим архивите обслужват управляващите от Българската комунистическа партия (БКП).

„Тогава архивистите са цензори. Малка част от архивното богатство достига до гражданите“, казва Коев.

След края на режима мисията се променя и целта вече е архивите да са общодостъпни и да може всеки, който се интересува, да ги посети. Затова архивистите организират турове, правят изложби и издават книги със запазените свидетелства.

Защо са важни архивите

През 1989 г. в България започва преход от комунистически режим към демокрация. През 90-те се приемат закони, с които хората могат да си върнат собственост, която им е била иззета от режима.

Тогава пред сградата на ДАА се извиват дълги опашки. Хората чакат да получат документ, който да удостовери, че са имали къща или парче земя, за да ги получат обратно.

Това е още един пример за момент, в който се вижда ползата от институцията на паметта.

„На нея трябва да се гледа абсолютно сериозно и отговорно“, казва Иванка Гезенко.

Колегата ѝ Николай Марков добавя, че „документите в архивите не просто описват факти отпреди десетилетия и векове. Те създават фактите.“

Защо служителите на агенцията протестират

Архивистите, с които Свободна Европа се срещна, обичат работата си, но не са доволни от условията. Средната заплата на експерт в ДАА е 1379 лева, а на специалист - 1245. Това е с над 500 лева по-малко от средната заплата в обществения сектор.

Проблематични са и условията им на работа и съхранение на архивите, както и старата техника. Често се налага архивистите да чистят и да правят ремонти сами.

През март 2023 г. те започват да протестират.

Златка Мицова е част от инициативния комитет, който архивистите създават, за да изразят недоволството си. Те пишат писма до институциите и участват в протести на синдикатите.

Основните им искания са:

• увеличение на заплащането;
• по-добри условия на труд и съхранение на архивите;
• перспективи за развитие на служителите и привличане на млади хора.

„Искаме Министерският съвет да фокусира вниманието си върху нашите проблеми, за да се развиваме. Иначе се обезкървяваме и си отиваме“, казва Златка и добавя:

„След нас няма почти никой.“

Бюджетът за 2024 г. предвижда 2 млн. лева повече за заплати на архивистите. Според доц. Груев това ще ги увеличи с 22 до 25%.

Мицова обаче казва, че още не е напълно сигурно. Инициативният комитет иска гаранции, че парите ще са само за заплати. Според Мицова архивистите очакват повече и не са доволни промените да спрат дотук.

„Не става дума аз да съм сред луксозни мебели“, казва Иванка Гезенко. „Хартията изисква грижа. Текстовете умират, когато не се съхраняват добре.“

Същото важи за условията при почистване, реставрация, сканиране и дигитална обработка на архивите.

„Ще продължим това, което сме започнали“, казва накрая Мицова. „Трябва да бдим да не се нарушават правата ни.“

Защото без тези хора документите ще изчезнат. С тях ще си отиде и историята.

А архивистите не могат да си представят какво ще дойде след това.

Вижте също

"Образ на историята ни". Как "Киноклуб Супер 8" спасява архивното любителско кино