Президентът на САЩ Джо Байдън призова западните сили да продължат с подкрепата си към Украйна и да не се предават пред Русия. Tой направи това в своята реч по време на честванията на 80-годишнината от десанта в Нормандия в четвъртък.
"Няма да се оттеглим", каза Байдън във Франция. "Ако го направим, Украйна ще бъде подчинена и това няма да е краят. Съседите на Украйна ще бъдат застрашени, цяла Европа ще бъде застрашена".
80 години от десанта в Нормандия. Честванията, които диктуват геополитиката
Макрон призова западните страни да не изключват изпращане на войници в Украйна в бъдеще, въпреки противопоставянето на други страни от НАТО и силните критики от страна на Москва, която предупреди, че това драматично ще ескалира конфликта.
Байдън ще се срещне с украинския президент Володимир Зеленски по време на церемониите и се очаква да произнесе реч за защитата на демокрацията в Европа.
Тогавашният френски президент Франсоа Оланд покани своите руски и украински колеги в опит да разреши кризата, предизвикана от подкрепяните от Русия сепаратисти в Източна Украйна и анексирането на Крим от Москва.
По време на тържествата лидерите на Русия, Украйна, Германия и Франция се срещнаха неофициално в опит да разрешат войната в района на Донбас в Украйна. САЩ не участваха. Разговорите доведоха до подписването на Минския протокол по-късно същата година.
Участниците – украинският президент Володимир Зеленски, френският президент Еманюел Макрон, руският президент Владимир Путин и германският канцлер Ангела Меркел – се срещнаха с надеждата за постигане на трайно прекратяване на огъня в Източна Украйна, части от която бяха под контрола на подкрепяните от Русия сепаратисти от 2014 г.
Срещата отбеляза условно рестартиране на политическата комуникация на високо ниво между Киев и Москва и подновен ангажимент към споразуменията от Минск, поредица от мерки, насочени към постигане на трайно прекратяване на огъня. Въпреки обещаващите стъпки срещата на върха не доведе до голям пробив.
Речта на президента Обама подчерта значението на НАТО и колективната сигурност в светлината на нарастващото напрежение с Русия заради Украйна.
Това е и първият път, когато руският президент Владимир Путин беше поканен на възпоменателните тържества, където той изтъкна жертвите на Съветския съюз.
В изказване на следващия ден Клинтън казва: „Съветската империя си отиде“, като отдава почит на руснаци, поляци и други за участието им в освобождението на Европа. През този период се наблюдава и разширяването на НАТО в Източна Европа, което подчертава ангажимента на САЩ към европейската сигурност.
Речта на Рейгън е замислена не само като отдаване на почит към героизма на мъжете, които щурмуват плажовете, но също така е разглеждана като символно изявление, засилващо ангажимента на САЩ към принципите на свободата и демокрацията на фона на Студената война.
Американският историк Майкъл Долски отбеляза, че речите на Рейгън по време на честването на Деня "Д" значително са допринесли за „митичния“ статус на събитието в американската култура от края на 20-и век.
През всичките си 11 години като президент на Франция Шарл дьо Гол отказа да участва в събитията от Деня "Д". „Той отказа да отбелязва 6 юни, като се има предвид начинът, по който е бил третиран по време на десанта. Той не е участвал в дискусиите или в изпълнението на плана”, казва историкът Денис Песчански. Дьо Гол не кани световните лидери на 25-ата годишнина през 1969 г.
Много от световните лидери сега гледат на събитията, отбелязващи Деня "Д", като на решаващи политически и дипломатически поводи, но 6 юни невинаги е бил толкова добре посетен и отнема няколко десетилетия, преди датата да се превърне в ден за отбелязване с главна буква.
Френският президент Рене Коти, родом от Хавър, открива Музея на Деня "Д" - първия музей, построен в Нормандия в чест на десанта. 80-ата годишнина вероятно ще бъде последната кръгла годишнина, на която ветерани, които са се борили и са оцелели, ще присъстват на плажовете, където са загинали хора, с които са се били рамо до рамо.
Речта на Байдън идва на фона на честванията по случай годишнината от десанта в Нормандия. На 6 юни 1944 г. повече от 150 хиляди съюзнически войници нахлуват във Франция по море и въздух, за да прогонят войниците на нацистка Германия, слизайки на брега на пет плажа с кодови имена Омаха, Джуно, Суорд (Меч), Юта и Голд (Злато).
В речта си американският президент направи няколко паралела между нахлуването на Русия в Украйна и Втората световна война и борбата срещу фашизма. Русия започна война срещу Украйна през февруари 2022 г., като така предизвика най-големия въоръжен конфликт в Европа след Втората световна война.
"Изолационизмът не беше отговорът преди 80 години и не е отговорът сега", каза Байдън в речта си - препратка към някои републиканци, които са скептични към подкрепата на САЩ за Украйна.
На годишнината присъстваха ветерани, които са участвали в десанта на Нормандия. Много от мъжете са на повече от 100 години.
По-рано в четвъртък, британският крал Чарлз също призова за по-голямо международно сътрудничество в борбата за мир.
"Припомняме си урока, който идва при нас отново и отново през десетилетията: свободните нации трябва да се обединят, за да се противопоставят на тиранията", каза Чарлз.
Украинският президент Володимир Зеленски, германският канцлер Олаф Шолц и много други също ще вземат участие в празненствата. Русия обаче не е поканена.
Денят "Д" - началото на десанта в Нормандия с кодово име операция "Овърлорд" - е най-голямата десантна атака в историята, в която участват 156 115 войници от 12 държави. На плажа Омаха през 1944 г. около 2400 американски военнослужещи губят живота си.
-
Свободна Европа
Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. до края на март 2026 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език. Екипът на Свободна Европа продължава да работи в нова медия с името Свободна точка от април 2026 г.
Форум