Легендарната френска актриса Бриджит Бардо е починала на 91-годишна възраст, съобщи едноименната ѝ фондация, цитирана от световните информационни агенции на 28 декември.
През 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век тя е сред най-известните секс символи в света.
След последния си филм Бардо обявява света на киното за "прогнил" и се оттегля от светлината на прожекторите, за да се отдаде на борбата за правата на житовните.
През 80-те години актрисата създава фондация "Бриджит Бардо", която години по-късно изиграва ключова роля за спасяването на държаните в плен в България т.нар. танцуващи мечки.
Благодарение на финансиране от фондацията на Бардо в Белица е изграден парк за мечки, който функционира и до днес.
"И Бог създаде жената"
Бриджит Бардо доби международна слава, танцувайки мамбо боса във филма "И Бог създаде жената", излъчвайки сексуален магнетизъм, рядко виждан преди това в масовото кино, припомня Ройтерс.
Тогава тя е само на 21 години, а филмът е дело на тогавашния ѝ съпруг Роже Вадим.
Родена в Париж на 28 септември 1934 г., Бардо израства в семейство от горното ниво на средната класа. Тя се описва като срамежливо, стеснително дете, което "носи очила и има дълга коса".
Пробивът ѝ в киното е предшестван от нейна поява на корицата на легендарното списание Elle, когато тя е едва 15-годишна.
От този период датира и легенда, че Боб Дилън е написал първата си песен за нея. Става въпрос за никога неиздаваната Song for Brigitte, написана докато Анди Уорхол рисува портрет на Бардо.
През 1959 г. известната френска писателка Симон дьо Бовоар пише статия за списание Esquire, в която възхвалява забележителното чувство за свобода на Бардо.
"Б.Б. не се опитва да скандализира", пише феминистката философка. "Тя следва наклонностите си. Яде, когато е гладна, и прави любов със същата безцеремонна простота."
"Надявам се, че ще узрее, но не и да се промени", обобщава Дьо Бовоар.
Самата Бордо неведнъж е казвала, че намира живота си на знаменитост за изолиращ, защото ѝ пречи да се наслажадава на простите удоволствия в живота.
Тя има общо 4 брака, публично отразявани любопвни афери и няколко добре документирани борби с депресията.
Наред с актьорската си кариера, Бардо има успех и в музиката. Пример в тази посока е сътрудничеството ѝ със Серж Генсбур, включително в еротичната песен Je t’aime... moi non plus.
Оттегляне от киното
"Бях много щастлива, много богата, много красива, много възхвалявана, много известна и много нещастна", казва тя пред списание Paris Match около 50-ия си рожден ден. "Твърде често съм била разочарована. Имала съм наистина ужасни разочарования в живота си. Ето защо избрах да се оттегля, да живея сама."
Бардо прави това след последния от своите 42 филма, заснет през 1973 г. Тя се установява в имение във френския курорт Сен Тропе, където започва да води дългогодишна битка за защита на правата на животните. Тя изживява последната част от житова си, заобиколена от котки, кучета и коне.
"Дадох красотата и младостта си на мъжете", казва тя веднъж. "Ще дам мъдростта и опита си на животните."
Успоредно с тази своя дейност, Бардо прави серия противоречиви политически изказвания, заради които дори е осъждана за подбуждане към расова омраза.
Между 1997 и 2008 г. тя е глобена шест пъти от френски съдилища за свои коментари, насочени към мюсюлманската общност във Франция.
През 1992 г. тя се омъжва за Бернар д'Ормал, бивш съветник на крайнодесния Национален фронт. По-късно публично Бардо подкрепя последователните лидери на партията Жан-Мари льо Пен и дъщеря му Марин льо Пен, която нарича публично "Жана д'Арк на 21-ви век".
В едно от последните си интервюта, през май 2025 г., актрисата е попитана дали се възприема като символ на сексуалната революция. Отговорът ѝ е:
"Не, защото преди мен вече се бяха случили много диви неща - те не ме чакаха. Феминизмът не е моето нещо, харесвам мъжете."
Форум