Дипломатическите усилия за прекратяване на войната на Русия срещу Украйна се засилиха през последните дни. Киев и неговите поддръжници се опитаха да наблегнат на ключов момент: траен мир е възможен само с надеждни, изпълними гаранции за сигурност за Украйна, а не просто със символични обещания или споразумения на хартия.
Това искане не е случайно – то се корени в историята на отношенията с Русия, в която тя многократно е пренебрегвала договорните обещания за зачитане на териториалната цялост и независимост на Украйна.
„Гаранция за сигурност може да бъде и нещо като Меморандума от Будапеща от 1994 г.“, коментира Клифърд Мей от базираната в САЩ Фондация за защита на демокрациите пред канала Current Time на Радио Свободна Европа (РСЕ).
„Русия го подписа. Америка го подписа. Великобритания го подписа. И каза, че всички ние ще уважаваме териториалната цялост на Украйна. Но тази гаранция за сигурност буквално не струваше и хартията, на която беше написана“, посочва Мей.
Кои са договорите, които Москва вече наруши
Меморандумът е един от множеството международни споразумения, които руската агресия в Украйна е нарушила.
Те включват:
- договор за границата от 2003 г., подписан от самия руски президент Владимир Путин,
- Харковските споразумения от 2010 г., които позволяват на Русия да запази военноморската си база в Крим, както и
- Минските споразумения от 2014-15 г., насочени към прекратяване на бойните действия в Донбас.
Договори, нарушени от Русия в Украйна
1. Уставът на ООН
2. Декларацията от Алмати (1991 г.)
3. Договорът за приятелство и сътрудничество между Русия и Украйна от 1997 г.
4. Двустранният договор за границата (2003 г.)
5. Харковските споразумения от 2010 г.
6. Минските споразумения от 2014-15 г.
Всичко това прави разбираема предпазливостта на Украйна, преди да се съгласи на мирно споразумение с Русия, без да има надеждни гаранции за сигурност.
На разговорите във Вашингтон на 18 август президентът на САЩ Доналд Тръмп предложи гаранции. Въпреки че изключи възможността Украйна да се присъедини към НАТО, той заяви, че европейските страни „искат да осигурят защита и ние ще им помогнем с това“.
Тръмп също така каза, че европейските страни ще осигурят „първата линия на защита“, но Съединените щати ще „бъдат ангажирани“.
Впоследствие преди ден и вицепрезидцентът на САЩ Джей Ди Ванс каза, че Европа ще трябва да поеме "лъвския пай" от тежестта на гаранциите.
Но детайлите все още трябва да бъдат изпипани.
Войници на място в Украйна?
Европейските държави планират от март разполагането на военни сили в Украйна след прекратяване на огъня или мирно споразумение.
И тук почти не са оповестени публично никакви подробности, въпреки че Великобритания и Франция по-ранозаявиха, че биха били готови да изпратят войски на място.
Политическите лидери в европейските столици винаги са казвали ясно, че предпоставка за такава мисия е участието на САЩ, но Тръмп сега говори за предоставяне на помощ, включително въздушна подкрепа.
Европейските военни стратези трябваше да се срещнат с американските си колеги тази седмица, за да обсъдят именно тази тема, а държавният секретар на САЩ Марко Рубио, според Axios , е натоварен със задачата да ръководи преговорите.
Роланд Фройденщайн, основател на мозъчния тръст Brussels Freedom Hub, определя разговорите във Вашингтон като „Ден на мармота“, тъй като „по същество нищо особено позитивно не се случи“.
„Истинският въпрос тук е до каква степен ще има европейски бойни групи на място и до каква степен ще има американска подкрепа за това европейско присъствие в Украйна“, каза Фройденщайн пред Радио Свободна Европа.
Москва многократно е казвала, че присъствието на войски на НАТО в Украйна би било неприемливо за нея.
НАТО-Лайт
След срещата на върха в Аляска между Тръмп и Путин миналата седмица, специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф каза пред Си Ен Ен, че дискусиите са дали възможност за предоставяне на Украйна на защити, подобни на тези по Член 5, визирайки клаузата за взаимна отбрана на НАТО.
Това би могло да проработи и без разполагането на войски в Украйна. Но отново не са предоставени подробности. Анализаторът Мей предупреждава, че „хората трябва да разберат“ какво точно представлява на практика Член 5.
„Член 5 от договора на НАТО гласи, че ако атакувате една страна членка на НАТО, вие сте атакували всички страни членки на НАТО и теоретично всички страни членки на НАТО ще отговорят. Сигурно ли е, че това ще се случи? Не съм абсолютно сигурен и това ме тревожи“, казва Мей.
Това връща дебата към началото му – как може да се дадат гаранции за сигурност на Киев, които да са нещо повече от обещание, което по-късно може да бъде нарушено.
Фройденщайн отбелязва, че Тръмп „е говорил за гаранциите за сигурност по много общ и неясен начин“ и следователно „ние наистина нямаме представа какво точно ще предоставят Съединените щати“ на Украйна.
Форум