В годините след Освобождението България е силно патриархална държава, в която жените са ангажирани най-често с дома и децата си. Но тази държава не предвижда закрила на децата им в своето законодателство. Майчинството все още е подценявана роля, а институционална грижа за детето липсва.

През първите десетилетия на миналия век една жена, която няма свои деца, се захваща със задачата да попълни тези пропуски. Тя е съпругата на Андрей Ляпчев, който заема поста министър-председател от 1926 до 1931 г. - Констанца Ляпчева. Тя е една от основателките на Съюза за закрила на децата, открит през 1925 г.

Благодарение на нея непълнолетните получават законодателна защита, създадени са първите ясли и домове за подслон на бедстващи деца, а 1 юни официално става празник на детето.

Ляпчева е една от общо 14 общественички, представени в рамките на проекта “Това са будителките на България”. Те са допринесли с дейността си за развитието на българското общество през периода между Освобождението и началото на социалистическия режим. Инициативата за популяризирането на тези личности е на екипа на фондация “Будителките”, която е ангажирана с тази кауза от години.

“Когато говорим за жени от българското минало, имаме един стилизиран образ, доста романтизиран, на Райна Княгиня, която е останала в историята за това, че е ушила едно знаме. В същото време е пренебрегната цялата интелектуална, правозащитна, активистка дейност на българските жени”, казва пред Свободна Европа директорката на фондация “Будителките” Левена Лазарова.

“Въпреки че в учебниците и изобщо в общата ни памет те заемат много малко място, мисля, че нашето общество им е голям длъжник”, добавя тя.

Фондация "Будителките” е учредена през 2022 г., а дейността ѝ е фокусирана върху защита на равноправието на половете и правата на жените. Екипът управлява и сайта “Момичетата от града”, в който още отпреди 2018 г. е застъпена темата българските жени от миналото, които имат своя принос в историята на България.

От края на 2025 г. проектът “Това са будителките на България” вече има уеб страница, както и интерактивен музей на открито в София. Той е се намира на площад “Гина Кунчева”, кръстен на майката на революционера Васил Левски, и е в непосредствена близост до паметника на Апостола.

Музеят на открито представлява малки табели с имената на всяка от 14-те будителки, разположени на отделните пейки на площада. Всяка табелка съдържа баркод, който при сканиране със смартфон отвежда към страницата със съответната история.

Лазарова казва, че проектът е все още в развитие и фондацията предстои да представи историите на още много такива личности. Партньор по проекта е Държавната агенция “Архиви”, която предоставя на фондацията архивни снимки, лични писма, дневници и други материали.

Подбраните личности са от различни сфери на обществения живот. Има и по-известни имена като Екатерина Пенева-Каравелова – общественичка, политик и съпруга на Петко Каравелов, Юлия Малинова – застъпничка за женско равноправие, както и първата председателка на Българския женски съюз Ана Карима.

“Повечето от жените в проекта са съпруги на обществени фигури, но именно това им е давало възможност да правят и много повече, отколкото, да речем, една обикновена домакиня. И те са се възползвали от този факт”, казва Лазарова.

Някои от тези жени си пробиват път в дотогава изцяло мъжки сфери. Такъв пример е арх. Виктория Ангелова-Винарова – първата българска архитектка и първата жена, спечелила конкурс за обществена сграда.

Едва на 24-годишна възраст Ангелова-Винарова, съпруга на арх. Борис Винаров, печели проекта за сградата на пл. “Славейков”, в която днес се помещава Столичната библиотека. Архитектката лично ръководи строителството ѝ, а над входа са поставени две седнали фигури – жена, олицетворяваща архитектурата, и мъж – символ на строителството.

Ангелова-Винарова също така е носителка на държавен орден „За гражданска заслуга“ за примерна служба в полза на обществото.

В сферата на науката се отличава Елисавета Карамихайлова – първата жена хабилитиран учен в България, следвала физика и математика във Виена, придобила докторска степен по философия.

Заедно с научния си ръководител в Радиевия институт във Виена Карамихайлова изследва радиолуминесценцията и радиофотолуминесценцията. По-късно заедно с д-р Ханс Петерсон провежда изследвания в сферата на ядрената физика.

Сред 14-те истории е и тази на свободолюбивата Люба Кутинчева – първата българска пътешественичка, обиколила Близкия и Далечния изток. Тя достига десетки държави, сред които Мианмар, Индокитай, остров Борнео, Тунис, Мадагаскар, а в Близкия изток посещава Мека, Медина, Саудитска Арабия, Йемен, Оман.

Кутинчева говори свободно френски, румънски, турски и руски език, а по време на пътуванията си научава също арабски и есперанто. Според дневниците ѝ се е срещала и с високопоставени държавни лица при някои от посещенията си.

Периодът, в който всички тези жени оставят своя принос, е преломен за историята на България, казва още Лазарова. По думите ѝ тези жени и историите им са част от една по-широка европейска вълна на пробуждане и еманципация.

“Нашето общество е било доста консервативно, но това са времената, в които се отваряме към Европа и започваме да искаме да живеем като европейците”, добавя Лазарова.

Според нея има две причини имената на тези и много други български “будителки” да са забравени днес. Едната е, че по време на социализма “будни, интелектуални жени с по-аристократичен вкус никак не се вписват в идеята на едно равнопоставено общество, къде всички са работници”.

Втората причина е “българският уклон към патриархата”. “И до днес, въпреки че реално сме равнопоставени, в общи линии битува една псевдопатриотична представа за патриархат, особено в по-малките населени места”, добавя Лазарова.

През последните няколко години в рамките на проекта "Това са будителките на България" фондацията организира няколко изложби в България и други страни, сред които Полша и Австрия.