В разгара на лятната ваканция ученичката Елица Манева можеше да е на море или планина. Вместо това миналата седмица тя беше в парламента.
Целта ѝ беше да каже на депутатите какво мислят нейните съученици за промените, предвидени в закона за образованието. Пред тях бъдещата единайсетокласничка представи позицията на организация, на която е заместник-председателка – Софийския ученически съвет.
Друга ученичка – Виктория Боева, също беше в Народното събрание – от името на Националния ученически парламент.
Тези две организации са най-големите представителни структури на ученици в България. Те обединяват много ученически съвети и са гаранти за ученическото самоуправление – начин на представителство на учениците, които по закон имат право да участват в обсъждането на важни за тях въпроси.
Въпреки това депутатите поставиха под въпрос това право на Елица и Виктория.
Това стана на заседание на парламентарната комисия по образованието на 29 юли. На него се обсъждаха спорни предложения за промени, които включват въвеждане на задължителен час по религия и добродетели.
Елица и Виктория бяха против. Позициите им са съгласувани с десетки ученически съвети и включват идеи как предложенията да се изменят.
„Решихме да отидем да представим мнението на учениците. То не е било търсено досега“, каза Елица пред Свободна Европа.
В отговор депутати от „Възраждане“, ИТН и ГЕРБ нападнаха и нея, и Виктория, като намекнаха, че те не могат да изразяват мнението на учениците, а организациите им са неформални. Обвиниха ги и в политическа зависимост от опозиционната коалиция ПП-ДБ.
„Народното просвещение е било дело на определен брой хора и може да бъде изключително провокативно, ако се допитваме винаги до мнението на учениците“, каза председателят на комисията Андрей Чорбанов от ИТН.
Според Виктория и Елица, а и според българските закони, това не е вярно. Напротив – учениците имат право на глас по въпросите, които ги засягат.
Въпреки това позицията им – наред с още стотици становища на организации, не беше чута. На 31 юли комисията по образование се събра на свикано набързо заседание, за да одобри на първо четене промените. Това стана в последния ден преди друга лятна ваканция – на депутатите.
Какво казаха ученичките
Най-обсъжданата идея за промяна в закона е въвеждането на предмет „Добродетели и религии“. Министерството на образованието и науката (МОН) иска учениците и родителите да избират между три варианта: „религия – православие“, „религия – ислям“ и „добродетели/етика“.
Според ресорния министър Красимир Вълчев от ГЕРБ целта е възпитание в добродетели. Но учени, преподаватели и граждански организации осъждатидеята.
„Темите за морала и солидарността са много важни, но не по начин, който разделя учениците на религиозен признак“, гласи позицията на Националния ученически парламент (НУП), която Виктория представи на заседанието на 29 юли.
НУП е подкрепен от Европейската комисия и обединява над 160 ученически съвета в страната. Оттам предлагат „ценностното образование да бъде интегрирано по инклузивен светски начин в целия учебен процес“.
Елица пък представи становище на Софийския ученически съвет (СУС) – независима доброволческа организация, в която са представени над 40 гимназии в София.
„Ученическата общност се сплотява около мнението, че този час няма място в учебната програма като задължителен поради тормоза, който може да се създаде над малцинствата“, каза Елица пред депутатите. Организацията ѝ предлага предметът да се въведе в програмата за 9. клас по „Философия“.
„Не бяхме приети насериозно“
„Много от учениците са непълнолетни. Как така представлявате всички ученици и говорите от тяхно име“, попита депутатът от „Възраждане“ Цончо Ганев след изказването на Виктория. Председателят на комисията Чорбанов също се включи с критики.
„Не знам доколко дебатът може да бъде адресиран към вас и доколко можете да представлявате останалите ученици, защото няма как да бъдете гражданска организация по силата на закона“, каза той.
Депутатът и бивш образователен министър от ПП-ДБ Николай Денков защити ученичките, като каза, че имат право да казват какви проблеми виждат в учебните предмети.
Чорбанов отговори, че всеки ученик има право на мнение, но с него „представлява само себе си“. Според него „ученическите организации имат неформален характер“ и не могат да са представителни за мнението на учениците като цяло.
След изказването на Елица последваха още въпроси и оборвания от образователния министър Вълчев, депутатката от БСП Петя Цанкова и депутата и бивш здравен министър от ГЕРБ Костадин Ангелов.
Според Елица политиците са били изненадани да видят ученици на заседанието.
Реакцията им показа липсата на готовност да чуят ученическото мнение.Елица Манева
„Реакцията им показа липсата на готовност да чуят ученическото мнение. Разочаровани сме от опита им да се наложат чрез остри изказвания и наставническо поведение“, каза тя. И добави:
„Не бяхме приети насериозно.“
Част от нападките – от „Възраждане“, а после и от младежката структура на ГЕРБ, бяха свързани с твърдения за политическа употреба на учениците от страна на ПП-ДБ. Причината е, че в началото на становището си Виктория каза, че „по молба“ на представители на ПП-ДБ НУП и Националният младежки форум (НМФ) са изпратили предложения за реформи в образователния закон, които да гарантират участие на учениците при формиране на образователните политики.
В позиция от НМФ казаха в отговор на обвиненията, че през юли са участвали в кръгла маса за промените, организирана от „Демократична България“. На нея са се ангажирали да разработят текстове, които да изпратят както до парламентарната група на ПП-ДБ, така и до управляващите. Направили са го заедно с НУП. НУП и СУС се разграничават от твърденията за партийни връзки.
Ученическото самоуправление
Образователният закон казва, че учениците имат право на самоуправление – „да участват в обсъждането при решаване на въпроси, засягащи училищния живот и училищната общност, в т.ч. училищния учебен план“. Те правят това най-вече чрез ученическия съвет – нещо като парламент в училище.
В Наредба 13 на МОН, която описва как работят ученическите съвети, пише, че институциите трябва да правят политики за подкрепа на инициативността на учениците в тази сфера.
Организациите на Виктория и на Елица са най-големите представителни структури на ученици в България, които обединяват много ученически съвети. И НУП, и СУС смятат, че статутът и правомощията им да участват във взимането на решения могат да се регламентират по-добре. Затова те и други организации като НМФ предлагат промени в закона.
„Ние и сега имаме правото да изказваме мнението си, но нашата цел е то да трябва да бъде търсено“, каза Елица.
Освен това на хартия всяко училище трябва да има работещ ученически съвет, но на практика не е така. Причините са две според Елица – в снизходителното отношение на ръководството на училищата и в апатията на учениците, на които често им е „внедрено, че нищо не могат да направят“. Все пак на много места има примери за успешни ученически съвети – София, Бургас, Габрово, Пловдив, Стара Загора.
Защо е важно
Ученическите организации правят много повече неща освен това да имат позиция за промените в един закон.
Например, СУС организира академия за ранно кариерно ориентиране, в която среща ученици с представители на различни професии. Прави и курс за ученическо самоуправление, който обучава ученическите съвети как да пишат проекти, да ги защитават пред ръководството и т.н.
Нашите инициативи са свързани с проблема на ученика.Елица Манева
„Нашите инициативи са свързани с проблема на ученика. Това е основната ни цел – да се грижим за хората, които представляваме. Ако не го направим ние, няма кой“, каза Елица.
С колегите ѝ от СУС не получават финансова подкрепа за проектите си и действат с минимален, най-често личен бюджет. Уменията за организация пък се учат в движение.
„Съучениците, които оценяват това, което правим, ни дават смисъл да продължаваме“, каза тя и добави:
„Колкото и депутатите да не искат да ни чуят, искаме да покажем, че сме някои, съществуваме и имаме цел.“
Форум