Ученичка от Ямбол застава пред камерата, вероятно в дома си. Облечена е в бял суитшърт. Започва да чете. На руски. А това, което чете, е стихотворение „Бессмертный полк“. Върху суитшърта има и георгиевска лентичка - руски военен символ.
Това е една от няколко подобни публикации от края на април досега с български ученици в каналите на Руския културно-информационен център (РКИЦ) в София, който е официално представителство на Руската федерация (РФ).
Публикацията е свързана с конкурс, озаглавен „Помним! Гордеем се“, посветен на 80-ата годишнина от края на Втората световна война в Европа, която СССР, а след това и Русия наричат „Великата отечествена война“, и отбелязват на 9 май. В останалата част от света капитулацията на Нацистка Германия е на 8 май.
Всичко това се случва на фона на продължаващата трета година непредизвикана война на Русия в Украйна, както и след като Москва обяви България и почти всички членки на ЕС за „неприятелски държави“.
Конкурсът на РКИЦ не е изолирана проява. Преди дни в свой материал БНТ, със съдействието на страницата „Капутин“ и групата BG Elves, както и страницата Danybon, събраха множество случаи на руска пропаганда в училища в цялата страна.
Става въпрос за руски кътчета в училища, празнуване на руски празници и конкурси, най-често свързани с руския език. Много от тези инициативи са или свързани с руската държава, или финансирани от организации, които открито съобщават, че целта им е да утвърждават гледната точка на Русия за света. Някои са и под санкции от ЕС.
Нищо от това изглежда не притеснява Министерството на образованието (МОН) и неговите органи. Напротив. Някои от тях съдействат за по-широкия обхват на конкурсите сред българските училища и участват във форуми, свързани с разпространението на руския език.
В отговор на критики министърът на образованието Красимир Вълчев допусна в публикация във фейсбук, че някои "се заиграват политически в русофобията".
Свободна Европа изпрати въпроси до просветното министерство по темата за руска пропаганда в училище, но до публикуването на текста не получи отговори.
Използва ли се образованието в България в канал за прокарване на руска пропаганда и създаване на усещане за принадлежност към Русия и нейните каузи?
С руска униформа, в руския кът на руския празник
Опитът за налагане на руска култура и това, което Москва представя за ценности, свързани с т. нар. „Руския свят“ („Руский мир), не е ново явление. Анализи и изследвания показват, че в България има благоприятна почва, която се корени в образованието в предмети като историята.
След идването на Владимир Путин на власт преди 25 години, а още повече след началото на войната в Украйна през 2022 г., в самата Русия образованието се използва за оръжие.
В България промотирането на руски ценности и култура се случва по различни начини. Такава например е инициативата „Руски кът“ (Русский углок). Тя се провежда с подкрепа на РКИЦ, руското посолство и епархията на Санкт Петербург.
Целта е „разширяване на руското присъствие в България“, което се случва чрез поставяне на сувенири на място в училища, в които се изучава руски език. От 2020 г. с такъв руски кът се сдобиват десетки училища и читалища.
Сред учениците руската култура се популяризира от представители на РКИЦ.
Освен руските кътчета в някои училища се празнуват и руски празници. Такъв е случаят с отбелязването на празника Масленица, който в България съвпада със Сирни Заговезни. В училища и дори детски градини в няколко града празникът се отбелязва с конкурси, игри, томболи, песни.
Руският език и конкурсите
Основният канал, по който руските инициативи влизат в българските училища, е през изучаването на руския език и конкурси, свързани с него. Състезанието „Помним! Гордеем се“ е само последният от тях.
Пропагандни клипове, свързани с „Отечествената война“, в които участват български ученици, има още преди няколко години. Такъв е случаят с ученици от 8 клас в СУ „Васил Левски“ в Севлиево.
Те рецитират руски стихове, докато са облечени в униформи, закичени са с георгиевски ленти и носят шапки с червени звезди.
Ученици от училището се включват и в конкурси по руски език като „Светът чете Чехов“. Тази година той се провежда с подкрепата на санкционираната от ЕС руска държавна институция Россотрудничество. Агенцията е под санкции заради това, че стои начело на мрежа на „агенти на влияние“, които разпространяват пропагандата на Кремъл в ЕС.
Един от най-популярните конкурси от години е „Нека винаги има слънце“. За известността му помага, че се организира от Национално движение „Русофили“. Този конкурс се финансира от фонд „Руский мир“ – Москва, начело на който е руският външен министър Сергей Лавров.
Преди дни страницата Danybon съобщи и за провеждането на конкурса „Заедно в XXI век“. Той е включен в Националния календар за изяви на интереси на децата и учениците на МОН за настоящата учебна година.
Освен от образователното министерство и неговите структури, конкурсът се рекламира и от Синдиката на българските учители (СБУ), Съюзът на българските журналисти, Съюзът на българските писатели и др. Председателят на СБУ Янка Такева е част от ръководството на движение „Русофили“.
Самият конкурс се провежда от Фондация „Устойчиво развитие на България“. Нейният председател Станка Шопова дълги години е била част от ръководството и изпълнителен директор на Санаторно-оздравителен комплекс (СОК) „Камчия” - руска територия на българското Черноморие, показват данни от Търговския регистър.
През 2019 г. руският Сергей Лавров обяви, че центърът ще се използва за разпространяване на руското влияние в Европа, и каза, че „това е камуфлажът, това е предвестникът на идването на оръжията”.
Шопова е свързана и с други дружества с подобна дейност като „Асоциация за приятелство България – Куба“, „Агенция Русия днес“ и други.
Пропаганда или "кампания"?
След публикациите на БНТ, както и на страницата Danybon, свързани с руската пропаганда в училищата, няколко депутати взеха отношение по темата.
Кристина Петкова от ПП-ДБ отправи 7 въпроса към образователния министър Красимир Вълчев в парламентарния контрол за действията на МОН, мерките, които взима срещу руска пропаганда в образованието, проектите за руски кътове в училищата, осигурявани пътувания до Москва на български ученици, финансирани от руската държава и др. Срокът за отговори тече.
Лена Бориславова от ПП-ДБ отправи критики към Вълчев заради участието на представители на МОН във форум, организиран в РКИЦ по инициатива на „Русофили“ и „Устойчиво развитие на България“.
Образователният министър отрече за участието на представители на МОН, въпреки че публични данни за това има, включително и от БНР.
„Последните седмици наблюдавам кампания срещу редица училища, в които се учи руски. Само защото са избрали профилиращ предмет „Руски език“, написа още Вълчев по повод публикациите за руска пропаганда и в отговор на Бориславова. "С риск обаче да разочаровам някои твърдолинейни русофоби и тези, които се заиграват политически в русофобията, ще кажа, че нямаме намерение да забраняваме изучаването на руски език или да изхвърляме от учебните програми Ломоносов, Менделеевата таблица, Пушкин и Чайковски", каза още той.
Подобни призиви не е имало.
"Руският дом", където всичко се пресича
Основна роля и съдействие за разпространяването на подобни инициативи в България има РКИЦ, известен още като Дом на Русия. Няколко подобни руски държавни структури в страни от ЕС бяха закрити след началото на войната, която Русия води в Украйна.
Работещите в РКИЦ организират част от конкурсите като „Помним! Гордеем се“, подпомагат организацията на други, организират срещи като тази с представителите на МОН, обикалят училищата и провеждат срещи и беседи с ученици из страната.
Освен за участието на децата в конкурси, от центъра награждават също и учители за „популяризирането на руския език и култура в България“.
Преди дни посещение на група ученици от столичното 119 училище в центъра стана повод за дискусия и критики срещу директора на училището Диян Стаматов, който е и председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета на България, както и общински съветник от ГЕРБ в София.
Пред Свободна Европа Стаматов каза, че посещението е било свързано само с участието в клас за глинени продукти.
„Нямало нищо идеологически, нямало е никакво друго въздействие. Говорили са на разговорен руски език. Това е единственото място, където те могат да говорят на разговорен руски“, каза той.
Стаматов добави, че учителите стриктно спазват утвърдените от МОН програми, както и че не е получавал информация „за някакво въздействие“ от свои колеги в страната.
„Никой от нито една страна не е оказвал никакво въздействие по отношение на каквото и да е в учебния процес“, каза още той.
Форум