За Държавна сигурност (ДС) усилено се заговори отново точно преди седмица, когато "Продължаваме промяната", "Демократична България" и "Спаси София" представиха своя кандидат за кмет на столицата – Васил Терзиев. Стана ясно, че неговият дядо е бил началник на Трето управление на ДС, баща му е бил офицер от Първо управление, а братът на дядо му и първи братовчед на баща му също са работили в структурите на службата.
Впоследствие Терзиев се разграничи от миналото на роднините си, а след това поднесе и извинения. Въпреки това критиките към кандидатурата му продължават. Тези, които го защитават, казват, че фиксацията върху потеклото му възпроизвежда комунистическия модел. Тези, които го критикуват, казват, че номинацията му удължава практиката България да се управлява от кадри или наследници на кадри на Държавна сигурност.
Според режисьора Димитър Коцев-Шошо и влогъра и журналист Асен Генов разговорът за ДС е крайно наложителен, а Васил Терзиев трябва да отговори ясно на въпросите към него, свързани с миналото на роднините му, включително и на твърденията, че бизнесът му по някакъв начин е бил подпомогнат от връзките на семейството му с ДС.
"Ако той не даде удовлетворителен отговор, че [успехът му] не e благодарение на, a въпреки или независимо от това, че баща му, дядо му, [първият братовчед на баща му] са високопоставени служители на ДС, тази сянка ще остане и ще е легитимно да се обсъжда това", каза Генов в интервю за Свободна Европа.
"Той има шанса сега като лице на антикомунистическите формации, тези, които говорят за нуждата от лустрация, да стане положителен фактор", добави той.
Двамата с Коцев са единодушни, че случаят с Терзиев може да спомогне за започването на качествен разговор за близкото минало - без който атаките към подобни кандидати никога няма да спрат. А в този разговор ще трябва да се отбележи, че ДС е част от настоящето на България, не само от миналото, като партийният ѝ монопол се е преобразил в икономически.
"ДС е тази лепкава дъвка, която не можем да изхвърлим от ръката си", коментира Коцев.
Какво е ДС
Държавна сигурност (ДС) е името, под което са известни репресивните структури на комунистическия режим. Това са тайните служби за разузнаване и контраразузнаване до 1989 г. Те са разделени на няколко управления и отдела.
ДС организира вътрешния шпионаж в страната, въдворява в лагери хора, заподозрени като "врагове на народа", прави опити за покушения над критици на режима, като някои от тях са успешни - като убийството на писателя и журналист Георги Марков, и провежда т.нар. "активни мероприятия" като насилствената смяна на имената на българските мюсюлмани.
Тъй като основната дейност на ДС е насочена към гражданите на републиката, тя е най-мощната и най-влиятелна институция. Отговорна е за десетки хиляди човешки съдби, десетки хиляди отнети животи – по прищявка на партията. "Най-вече в ранните месеци на Червения терор, но и след това", каза пред Свободна Европа влогърът Асен Генов.
Икономическата трансформация на ДС след 1989 г.
След падането на комунистическия режим през 1989 г., ДС е преструктурирана, като основните ѝ отдели са преименувани, други са извадени от системата на МВР и прехвърлени към други държавни институции.
Много от служителите на ДС обаче запазват влиянието си и след промените и продължават да играят роля в обществения живот на България, коментираха Асен Генов и Димитър Коцев. По думите на Коцев тогава ДС трансформира своята тайна власт в явна политическа и икономическа.
"Когато имаш информация за всички граждани на България на 9 ноември 1989 г., ти не я губиш на 10 ноември 1989 г. Информацията е сила – особено при този преход, случил се със скоростта на охлюв. Това даде възможност на тези структури да се окопитят и спокойно да помислят как да трансформират властта си", каза Коцев.
Партийният и политически монопол се трансформира в икономически монопол, а монополът над основните икономически отрасли създаде порочните политически зависимости
"Партийният и политически монопол се трансформира в икономически монопол, а монополът над основните икономически отрасли създаде порочни политически зависимости и обвързаности - това, за което говорим днес, т.нар. завладяна държава, мафията, която си има държава", добави Генов.
Според Генов един от основните механизми, по който част от служителите на ДС успяват да натрупат и затвърдят влиянието си след 1989 г., е, че те се възползват от външнотърговските дружества на комунистическия режим - задгранични фирми, създадени да търгуват в чужбина. Примери са държавната фирма "Имекстраком", която осъществява първите тайни оръжейни сделки, или "Таксим", която отговаря за вноса и износа от България на оръжие, редки метали и радиоактивни материали.
Тези дружества са обект на множество въпроси, свързани с финансови злоупотреби с тези средства и безконтролно източване след 1989 г.
"Не беше проследено какво се случи с тези капитали", отбеляза Генов.
"Като общество ние така и никога не разгледахме случая "Другари, назначаваме ви за милионери", т.нар. куфарчета", каза още той. Става въпрос за думи на бившия премиер Андрей Луканов, които според разкази той е казал "шеговито" в края на 1989 г. Тогава държавата даде възможност на определени частни фирми да се кредитират от банките.
ДС и създаването на "легендата" за Ахмед Доган
Друг пример за ролята на ДС и след 1989 г. според Генов и Коцев е създаването на митове около конкретни политически личности. Такъв по думите им е случаят на ДПС и нейния лидер Ахмед Доган.
Той е бивш агент на ДС, който според официалната си биография през 1986 г. е арестуван заради съпротива срещу Възродителния процес и вкаран в затвора.
"За него все по-сериозно се твърди и аз съм склонен да приема тези логически конструкции, че той е бил легендиран в затвора именно за да овладее политически съответния етнос, за да може този етнос да бъде удобен и подчинен на определена политическа конюнктура", коментира Генов.
Коцев допълни още, че според разказите на репресирани български турци, с които се е срещал по време на снимките на поредицата "Отворени досиета" за БНТ, Доган "е бил наложен изведнъж".
"Нещата, които се знаят за него преди това, изглеждат доста мътно и нечисто", каза Коцев.
Защо разговорът за миналото днес е повече от наложителен
Фактите около ДС и намесата на нейни кадри в обществения живот след 1989 г. обаче остават неизяснени, а архивите ѝ - недостатъчно осветлени и изследвани. Не е проведен и общественият разговор по темата, липсва и какъвто и да било консенсус за оценката на този период, единодушни бяха Генов и Коцев.
Проблемът е, че обществото ни няма един общ морален компас
"Проблемът е, че обществото ни няма един общ морален компас. Има група с един морален компас, която казва – лустрация, тези хора трябва да се изключат от обществения живот, за да може държавата да започне начисто, и друга група, която казва – абе, мани, това бяха най-интелигентните хора едно време, които ги взимаха в ДС, как така ще ги изключим", смята Коцев.
"За сравнение – защото то е релевантно, не може да се откъснеш от нацизма, без да го осъдиш. Ние в последните години се опитваме да се откъснем от комунизма, но някак си без да споменаваме точно какво се е случило, а да го заметем под килима", добави той.
По думите му без осъждане на комунизма, няма как да има и адекватен разговор за ДС - а той е крайно наложителен.
"Атаките към кандидати ще продължат, докато не проведем докрай този разговор. ДС е тази лепкава дъвка, която не можем да изхвърлим от ръката си. Трябва да продължаваме да я чегъртаме, но трябва да сме с ясното съзнание, че не сме я изчистили, че тя е тук."
