Джина Дейвис знае, че иска да стане актриса още преди да разбере какво означава тази дума. И се придържа към детската си мечта до последно.
Днес актрисата, която в сряда навърши 70 години, е носителка на "Оскар" с десетки филмови роли зад гърба си. Но тя не се задоволява с тези успехи, а ги използва, за да се бори за по-добри условия за следващите поколения жени.
Джина Дейвис е родена на 21 януари 1956 г. в градчето Уеърхам, щата Масачузетс, и мечтае да стане актриса от дете.
"Бях на три години и нямам представа как изобщо разбрах, че това е професия, защото ни позволяваха да гледаме само анимационни филми на Дисни", казва Дейвис пред Гардиън.
Завършва колежа "Ню Ингланд", а след това и колежа по изящни изкуства към Бостънския университет. След като се премества в Ню Йорк, за кратко работи като сервитьорка, а скоро след това е избрана за малка роля в първия си филм "Тутси" (1982).
"На първия ден от снимките [режисьорът] Сидни Полак каза: "Защо не си нервна? Това е първият ти ден на снимачната площадка, ти си по бельо и до теб е Дъстин Хофман. Очаквах да си нервна", спомня си Дейвис.
"Но мисля, че си помислих: "Така трябва да бъде. Цял живот съм искала да бъда актриса и сега съм във филм. Така че всичко има смисъл."
През следващите години се появява с малки роли в още няколко филма. Пробивът ѝ идва с филма на ужасите "Мухата" (1986) на Дейвид Кронънбърг, където работи с втория си съпруг - актьора Джеф Голдблум.
По това време тя вече живее в Лос Анджелис и продължава да участва в най-различни продукции. Сред участията, които ѝ носят успех, са комедията на Тим Бъртън "Бийтълджус" (1988) и "Случайният турист" (1988). За втория тя печели "Оскар" за най-добра поддържаща актриса за ролята на ексцентричната треньорка на кучета Мюриъл.
Един от най-успешните филми в кариерата ѝ - криминалният "Телма и Луиз" (1991) на Ридли Скот с участието и на Сюзан Сарандън, печели номинации за "Оскар" и "Златен глобус".
"След "Телма и Луиз" всички искаха да говорят с мен, да ми разказват как филмът е променил живота им, колко пъти са го гледали. Това промени завинаги начина, по който разглеждах ролите, които да играя. Започнах да си задавам въпроса: "Какво ще кажат жените в публиката, когато видят този филм?"
Следващият ѝ филм "Тяхната собствена лига" (1992), в който играе домакиня и бейзболистка, също добива популярност. По-късно Дейвис казва, че смята филма за феминистки за времето си, тъй като разказва за жени спортистки, режисиран е от жена и в актьорския му състав също влизат предимно жени.
"[Това беше] феномен", казва тя пред Воуг. "Не мисля, че [тогава] е имало филм с толкова много женски героини – особено атлетични и успешни."
След като през 1993 г. се омъжва за третия си съпруг, режисьора Рени Харлин, двамата създават продуцентската компания "Ковачницата". Дейвис е майка на три деца и е имала четирима съпрузи, като към момента е разведена.
През 1997 г., когато е на 41 години, се научава да стреля с лък, след като година по-рано се очарова от този спорт, докато гледа Олимпийските игри в Атланта, щата Джорджа.
"Имаше много отразяване на стрелбата с лък, защото САЩ печелеха всички златни медали, и аз си казах "Уау!", казва Дейвис пред списание Пийпъл.
Две години по-късно тя прави впечатляващ опит да се класира за следващите Олимпийски игри, но не ѝ достига малко.
По-късно актрисата участва в трилъра "Дълга целувка за лека нощ", както и в поредицата детски филми "Стюарт Литъл". Печели "Златен глобус" за сериала "Главнокомандващ" (2005), който е спрян след първия сезон.
Дейвис е известна с активистката си дейност в подкрепа на равенството между половете. През 2004 г. основава института „Джина Дейвис“, който се занимава с различни инициативи за равнопоставеност на жените в медиите и развлекателната индустрия. Създава го, след като с изненада осъзнава, докато гледа детски предавания с малката си дъщеря, че във всички тях има повече герои мъже, отколкото жени.
Също така споделя, че се е случвало режисьор, с когото е работила, да я накара да седне в скута му, както и че е виждала и други режисьори да извършват сексуален тормоз. Но добавя, че по онова време културата е била различна и актрисите са се страхували да дават гласност на тези случаи от притеснение да не загубят кариерата си.
"Осъзнах, че един добър начин да решим проблема, който всички се опитваме да решим, а именно неравенството между половете, е да спрем да учим двегодишните деца да имат предразсъдъци по отношение на пола", казва Дейвис.
Организацията в партньорство с Агенцията на ООН за правата на жените и Фондация "Рокфелер" провежда първото международно проучване на представянето на половете в киното. Институтът се бори също за повече участия в киното на хора от различни малцинства.
През 2012 г. Дейвис става специален пратеник на ООН за жените и момичетата в областта на информационните и комуникационните технологии. Организирала е и летен филмов фестивал в Бентънвил, който цели да популяризира жените и малцинствените групи в киноиндустрията.
"Нашата цел е много проста: разказвачите и хората на екрана трябва да отразяват населението, което е наполовина женско и невероятно разнообразно", добавя актрисата, която неведнъж е казвала, че иска да промени света и вярва, че може да го направи.
По нейни думи индустрията е постигнала голям напредък в това отношение. "Когато започнахме, във филмите само 11% от главните герои бяха жени, а сега те са 50%", казва още Дейвис.
През 2019 тя печели хуманитарната награда "Джийн Хършолт", наричана още почетен "Оскар", за дейността си в тази област.
Форум