Парламентът отмени възможността да се обжалват на втора инстанция пред съда екооценки на ключови проекти. Промяната, критикувана от природозащитници, беше приета оконачтелно с гласовете на управляващите от ГЕРБ, БСП, ИТН и „ДПС – Ново начало“ на Делян Пеевски на фона на спорове за кворума.
Това беше последният закон, който депутатите гласуваха преди да излязат в лятна ваканция за целия месец август.
Новите правила ускоряват процедурите за екологични оценки на „приоритетни инвестиционни проекти с национално или регионално значение“.
Екологичните оценки по принцип са задължителни по закон за големи инвестиционни проекти. Те целят да оценят дали такива проекти биха имали значително вредно въздействие върху околната среда. Институциите могат да спрат съответния проект, ако решат, че той би имал значително вредно въздействие.
Досега повечето екологични оценки можеха да се обжалват пред съответния административен съд, а неговото решение да се обжалва на втора инстанция пред Върховния административен съд.
Но с приетите промени възможността решението на първа инстанция да се обжалва отпада.
Освен това сроковете за произнасяне на държавните органи се съкращават наполовина.
Въвежда се и принципът на мълчаливо съгласие — ако институциите не се произнесат в срок, се приема, че дават съгласие, независимо от причините за забавяне.
„Това е законодателна практика от човекомразство. Няма политическа и обществена логика, която да обосновава тези промени“, каза от парламентарната трибуна Лена Бориславова от ПП-ДБ.
„Аз не знам нито един гражданин на България, който да каже: „Искам да дишам мръсен въздух, а не чист въздух“. Не знам нито един гражданин на България, който да каже: „Искам да ходя на плаж на бетон и асфалт, а не върху чиста природа, пясък и дюни“, добави тя.
Станислав Анастасов от „ДПС – Ново начало“, който е един от вносителите на промените, ги защити.
„Знаете, че се злоупотребява брутално“, каза той.
„И ако вие искате да имаме право, което лишава българските граждани, което лишава българските граждани от нормална инфраструктура, ние нямаме нищо против да бъдем лобистите на българските граждани и с тези текстове да им позволим да имат нормална инфраструктура.“
Той посочи като пример на това, което смята за злоупотреба, делата за магистрала „Струма“.
Те бяха водени от група природозащитни организации, обединени в коалицията „Да спасим Кресненското дефиле”, които оспорваха решението да се строи през дефилето, без да се направи нова оценка за въздействие върху околната среда.
Тези жалби бяха оттеглени през юни, след като организациите постигнаха споразумение с правителството участъкът на магистралата между Симитли и Кресна да се строи извън дефилето.
Приетите в четвъртък спорни текстове бяха предложени между първо и второ четене на промените в Закона за държавната собственост от депутатите Делян Добрев от ГЕРБ и Станислав Анастасов от „ДПС – Ново начало“.
Но те предвиждат промени в два други закона – Закона за опазване на околната среда и Закона за насърчаване на инвестициите. Практиката да се променят закони през преходните и заключителните разпоредби в други закони е определяна като порочна от редица неправителствени и съсловни организации.
Гласуването се проведе на фона на спорове дали има кворум в пленарната зала, след като част от депутатите от управляващите я бяха напуснали. Опозицията отказа да участва в гласуването.
Това е вторият опит да се приемат такива промени. За пръв път беше направен такъв опит през април 2024 г., когато те бяха приети от тогавашния парламент. Президентът Румен Радев обаче им наложи вето, а мнозинството депутати впоследствие се съобразиха с него.
Форум