„Здравейте, за много години“, пожелават усмихнати хора на влизане в малък хранителен магазин в центъра на София.
Денят е понеделник, 5 януари – първият официален работен ден, откакто България прие еврото за своя валута.
Ранен следобед е. Повечето клиенти тук са редовни и познават продавачките Албена и Тони. Те пък знаят кой какво търси – мляко, хляб, сирене, банани, мандарини, и помагат в пазаруването .
Когато хората тръгват да плащат, Албена прочита сумата на глас – в евро и в лева. От портфейлите от другата страна на касата почти винаги излизат левове.
Това не е проблем – през януари е позволено да плащаме и в левове, и в евро. Но само двама-трима души ползват новата валута.
По закон Албена, Тони и всички търговци в страната трябва да връщат рестото в евро, без значение как са платили клиентите. Ако нямат достатъчно, по изключение могат да върнат в лева.
Но в малкия магазин изключението е по-скоро правило – поне в първата работна седмица. Налага се, защото в касата още няма достатъчно банкноти и монети от новата валута, за да се връща рестото само в евро.
Хората вадят още левове, гледат да ги избутат
„Трудно е. Затънали сме в стотинки. Хората вадят още левове, гледат да ги избутат“, казва Тони пред Свободна Европа.
„Нямаме толкова евро. Ако имаме, връщаме“, казва и Албена. По думите ѝ стартовият пакет на магазина с 420 евромонети, които банките продаваха на търговците през декември, вече се е изчерпал.
Проблемът би се решил, ако оборотът в левове се обменя в евро – това може да се направи безплатно в банките през първите 6 месеца.
„Необходимите банкноти и монети са осигурени и всеки търговец може да се снабди с банкноти и монети в евро от всяка търговска банка“, каза във вторник Владимир Иванов, председател на Координационния център за еврото.
Но в първите работни дни след идването на еврото банките са натоварени и търговците не могат да се доредят, казва пред Свободна Европа собственичката на магазина Мария. Тя е минала през банка в търсене на евромонети точно преди да дойде в магазина при Албена и Тони.
„Исках да изтегля от сметката в евро. Казаха да отида по-късно или да изтегля от банкомат. Но банкоматът не дава монети“, казва Мария.
„Няма паника засега. Всичко е наред“, добавя въпреки това Албена.
„Изчиствам левовете“
В магазина прекарвам около час. За това време през него минават 20-30 клиенти. Въпреки че има ПОС терминал, всички плащат в брой и почти всички използват левове.
Така прави млада жена, която си купува тиква. Албена я обслужва и ѝ връща рестото в левове.
„Нямам проблем с еврото, но просто изчиствам левовете“, казва клиентката и добавя, че само в „Лидл“ са ѝ върнали ресто в евро. В малките магазини навсякъде получава левове.
Друга жена влиза в магазина, за да попита колко струва една от стоките. Отговарят ѝ – 7,50 лева или 3,83 евро.
„Ако купувах, бях си наумила да дам 50 лева банкнота, за да ми върнат в евро“, казва жената.
„Повечето хора взимат един хляб, едно мляко. И идват с 20, с 50 лева. Какво да направим? Еврото замина“, казва Тони и добавя:
„Надяваме се, че сега като дадат пенсиите, авансите и заплатите в евро, нещата ще се обърнат.“
Продавачките са улеснени поне в изчисленията. Мария е платила за електронна система, която в месеца на двойното обращение да изчислява колко трябва да бъде рестото в евро и в лева при плащане с всяка от двете валути.
Албена ми показва как работи – когато клиент плати 1 лев за торбичка, която струва 15 евроцента, системата изчислява, че рестото трябва да е 36 евроцента. Или – ако няма толкова в касата, 70 стотинки.
Изчислението е по фиксирания курс – 1.95583 лева за 1 евро, а закръглянето на сумите става по начина, описан в Закона за еврото – до втория знак след десетичната запетая.
„То е направено за наше улеснение, да не изчисляваме“, казва Албена и добавя, че в съседния магазин продавачката сама смята рестото.
На въпрос има ли хора, недоволни от еврото, които настояват да им се връща в левове, Албена казва, че не: „Досега не сме имали такива пререкания.“
Много стотинки, малко центове
Клиентите често идват и със стотинки, от които искат да се отърват и които се трупат в касата на магазина.
Проблемът е в стотинките
„Проблемът е в стотинките – имаме много от тях, а доставчиците не искат да ги взимат“, казва Мария.
В магазина идва доставчик, на когото Албена и Тони трябва да платят за нова стока. Той не иска стотинки, но поне приема да му се плати смесено – в левове и в евро.
Смесеното плащане не е забранено от Закона за еврото и купувачите могат да поискат да платят така. Но търговците имат право да отказват.
В същото време в касата няма достатъчно евроцентове. Стартовите пакети с евромонети за търговци свършиха бързо, защото имаше голямо търсене. Мария твърди, че е поискала да получи повече от един, но не е успяла.
Разговорът е прекъснат от възникнала ситуация – две клиентки са се наредили на касата и първата плаща в евро. Албена се опитва да събере монети за рестото ѝ в евро, но не достигат 20 цента. Накрая втората клиентка на опашката „обменя“ свои 20 цента за 40 стотинки и рестото излиза.
Банките обменят безплатно, но има сигнали за нарушения
Решението е многото стотинки от магазина да се обменят в банка срещу банкноти и монети в евро. Левовете, включително стотинките, могат да се обменят безплатно и неограничено до 30 юни.
Питам Мария дали ще обменя оборота на магазина от левове в евро. Тя казва, че търси такъв вариант.
„Питам жената в банката дали мога да обменя стотинките и тя казва: „Моля те, до края на юни ще ги взимаме. Само сега не ми ги давай“, казва Мария.
Плащането с ПОС терминал звучи като по-лесен вариант и за продавачите, и за купувачите. Но Мария казва, че предпочита клиентите да плащат в брой, защото така може директно да използва парите, за да плати следваща доставка на нова стока. При картовите плащания парите идват по-късно и се удържат такси дори върху най-малките суми.
Във вторник репортаж на БНР показа, че банки незаконно налагат такси и лимити върху обмена на левове в евро в зависимост от това дали посетителят е и клиент на банката, или не.
Владимир Иванов от Координационния съвет за еврото каза, че Българската народна банка (БНБ) проверява това, а Асоциацията на банките в България отрече да има такава практика.
В същото време Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) съобщи, че ще проверява за „нелоялни търговски практики“ от доставчици на храни за малките магазини.
„Естествено, има още неразбиране, но няма никакво място за паника и страх“, каза още Иванов.
Форум