На 20 октомври Европейският съюз даде старт на среща на високо равнище с висши длъжностни лица от Централна Азия, Кавказ и страни от региона, като целта на блока е да направи нови пробиви в регион, в който Китай и Русия отдавна упражняват влияние.
Начело в дневния ред е Транскаспийският транспортен коридор – известен още като Средния коридор. Това е нововъзникващ търговски маршрут с дължина 6500 километра, който свързва Китай с Европа през Централна Азия и Кавказ и заобикаля Русия.
Срещата, която се провежда в Люксембург, е „специално фокусирана върху въпроса за създаването на добре функциониращ т.нар. Среден коридор, простиращ се през Черно и Каспийско море към Централна Азия“. Това каза Едуардс Стипрайс, специален представител на ЕС за Централна Азия, в интервю за Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL).
Стипрайс казва, че срещата ще се опита да надгради предишните срещи на върха и ще се фокусира върху най-добрия начин за използване на средствата, събрани чрез Global Gateway, плана за инфраструктурно партньорство на ЕС, стартиран през 2021 г., който се разглежда като алтернатива на китайската инициатива „Един пояс, един път“.
„Парите са налице. Проблемът е, че се нуждаем от някои политически решения и споразумения за това как да процедираме, защото става дума за пресичане на няколко граници, а това са страни, които през последните 30 години бяха много фокусирани върху утвърждаването на своя суверенитет.“
Може ли ЕС да реализира проекта „Средният коридор“?
По време на първата среща на върха между ЕС и Централна Азия през април, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антонио Коща се срещнаха с петимата президенти от региона и обявиха допълнителна инвестиция от 12 милиарда евро (14 милиарда долара) в проекта „Глобален портал“, за да дадат старт на нов проект за цифрово и инфраструктурно развитие.
От тази обща сума 3 милиарда евро (3,5 милиарда долара) са предназначени за Средния коридор, което се добавя към предишните 10 милиарда евро (11,6 милиарда долара), обещани през 2024 г.
Правителствата на Централна Азия, и по-специално Казахстан, са едни от най-големите поддръжници на Средния коридор и разглеждат търговския маршрут и по-тесните връзки с Брюксел като необходими стъпки за диверсифициране на икономиките си и намаляване на политическата си зависимост от Китай и Русия.
ЕС е най-големият чуждестранен инвеститор в региона, но остават въпроси относно това колко голям играч може да бъде Брюксел в Централна Азия.
„Централна Азия иска по-голямо участие на ЕС, но регионалните лидери не са прекалено оптимистични“, каза пред RFE/RL Темур Умаров, сътрудник в Карнеги Евразия Център в Берлин. „ЕС все още не е предоставил финансиране, което да го превърне в истински „трети играч“, помагащ на региона да разчита по-малко на Русия и Китай.“
Роман Василенко, посланик на Казахстан в ЕС и НАТО, каза пред RFE/RL, че инвестициите около Средния коридор все още са „в начален етап“, тъй като се подготвят проучвания за осъществимост, и че икономическият форум между ЕС и Централна Азия, насрочен за ноември в Узбекистан, ще бъде важен тест.
Все пак Василенко казва, че е оптимист за бъдещето на Средния коридор и за това, което той представлява за Казахстан. Той посочи като пример новите железопътни проекти, реализирани в страната, и заема от 35 милиона евро (41 милиона долара), който Астана получи от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за модернизиране на инфраструктурата в пристанището на Актау.
Какви пречки остават пред Брюксел?
Служители на ЕС, участващи в подготовката на срещата на върха в Люксембург, заявиха пред RFE/RL, че новият регионален формат се счита за „доста значим“ в Брюксел.
Един служител на ЕС, който пожела да остане анонимен, заяви, че срещата на върха може да бъде началото на „заместител на Източното партньорство“ – предишната инициатива на блока за ангажиране с държавите по източните му граници.
Но Брюксел ще трябва да преодолее десетилетия на утвърдено влияние от Пекин и Москва, ако иска да увеличи влиянието си в региона.
Въпреки че вниманието му е насочено към нахлуването в Украйна, Русия все още е важен политически играч, а Китай се е превърнал във водещ търговски партньор и най-голям чуждестранен инвеститор.
В Централна Азия двустранната търговия с Китай, най-големият индивидуален търговски партньор в региона, бележи стабилен ръст през последните години, достигайки рекордните 94,8 милиарда долара през 2024 г.
Извън Централна Азия управляващата партия „Грузинска мечта“ в Грузия се приближи към Русия и през последните години отношенията ѝ с ЕС се влошиха.
Тбилиси също така все повече разчита на Китай за инвестиции в инфраструктурата, като се обръща към държавно подкрепени китайски фирми вместо към европейски оферти за изграждането на магистрала на стойност 1 милиард долара.
През май Грузия обяви, че китайски консорциум е спечелил договора за изграждане на дълбоководен пристанищен терминал в Анаклия на Черно море.
От обявяването на грузинското правителство досега са известни малко подробности за Анаклия, но пристанището се счита за ключова част от Средния коридор, ако маршрутът трябва да функционира според плановете.
Стипрайс, специален представител на ЕС за Централна Азия, казва, че блокът е в „символична конкуренция“ с Китай и Русия по отношение на развитието на търговски пътища и инфраструктура в региона, но че „има достатъчно място за всички в това начинание“.
„Имаме някои предимства в сравнение с Китай и Русия. Едно от тях е качеството на нашите инвестиции и фактът, че те са съпроводени с много ясно определени условия.“
Форум