През август евродепутатите са по плажовете, а в Брюксел почти нищо не се случва. Още когато се върнат през септември по работните си места обаче те ще трябва много бързо да вземат множество ключови решения.
Какво да се прави с руските активи?
Към днешна дата ЕС държи руски активи на стойност 200 млрд. евро, замразени след налагането на санкции на Москва през февруари 2022 г. след началото на пълномащабната инвазия в Украйна. Дебатите какво да се прави с тези средства не са спирали оттогава.
Той ще продължи и по време на срещата на външните министри в блока в края на август.
Шефката на външната политика на ЕС Кая Калас каза, че иска да се проведе задълбочен дебат през двата дни относно това какъв всъщност е планът с парите, защото той предлага на блока много силен коз за преговори в бъдеще.
Много държави членки на ЕС, по-специално няколко от войнствените в източната част, искат да се сдобият с парите възможно най-скоро, за да платят за оръжия, предназначени за Украйна, или за превъоръжаване на блока.
Други, по-специално по-големите държави членки, все още не са толкова ентусиазирани да конфискуват парите. Някои официални лица твърдят, че парите ще бъдат пътят на Европа за преговори за мир или прекратяване на огъня.
Други посочват, че те могат да бъдат използвани като лост за натиск върху Кремъл да сътрудничи на нов военен трибунал. Те също така считат, че е по-добре активите да останат замразени до края на военните действия, а след това да бъдат използвани за финансиране на възстановяването на Украйна.
Разбира се, в Европейската централна банка (ЕЦБ) съществуват опасения за това как конфискацията на суверенни активи би се отразила на еврото като световна валута, тъй като това може да отблъсне други страни от инвестиции в еврозоната.
Разделяне на Молдова и Украйна?
Досега Молдова и Украйна вървяха ръка за ръка към членство в ЕС. И двете страни получиха статут на кандидатки през 2022 г., а в края на 2023 г. държавите членки на ЕС се споразумяха, че преговорите за присъединяване с двете страни трябва да започнат.
Повечето европейски дипломати очакваха, че първата от 33-те глави за присъединяване ще бъде отворена както с Кишинев, така и с Киев през първата половина на тази година. Но нищо не се случи, тъй като Унгария блокира началото на тези преговори.
Тъй като Молдова и Украйна са „свързани“ досега, тази блокада засяга и Кишинев. Тази пролет имаше разговори за развързване на двете страни, така че поне Молдова да може да продължи напред, но не беше постигнато съгласие.
Унгария даде да се разбере, че няма да отстъпи по този въпрос, особено след необвързващ референдум по-рано тази година, в който 95% от анкетираните се противопоставиха на присъединяването на Украйна към блока. Повечето служители на ЕС сега смятат, че тази позиция няма да се промени до парламентарните избори в Унгария през април 2026 г.
В същото време Молдова ще проведе избори на 28 септември, като проевропейското правителство се бори за преизбиране.
Решението за разделянето на двете страни може да дойде още през есента.
Какво ще става с Грузия?
Брюксел ще продължи да се бори с отстъплението на Грузия тази есен и вероятно най-накрая ще вземе някои дългоочаквани решения.
През юли ЕК изпрати писмо до грузинското правителство, в което го призовава да изпълни до края на август осем критерия, определени от изпълнителния орган в Брюксел в края на 2024 г., включително необходимостта от отмяна на спорния закон за „прозрачност на чуждестранното влияние“ и също толкова оспорвания законодателен пакет за „семейните ценности и защитата на непълнолетните“.
Санкциите срещу управляващите от „Грузинска мечта“, както и срещу съдиите, считани за отговорни за преследването на опозицията и демонстрантите, не се осъществиха, тъй като Унгария и Словакия ги блокираха и се очаква да го направят отново.
Козът, който се очаква Брюксел да използва, е суспендрането на либерализацията на визовия режим за Грузия. За това е необходимо само квалифицано мнозинство, а то изглежда е налично.
Това ще бъде първият случай, в който ЕС суспендира либерализацията на визовия режим със страна кандидатка, но Брюксел явно изготвя необходимата правна рамка за това.
Блокът може също да суспендира части от споразумението за асоцииране между ЕС и Грузия тази есен, включително аспектите, свързани със свободната търговия.
Това може да се случи едва в края на октомври, когато Грузия ще е провела и местни избори, които ще дадат яснота за посоката ѝ на развитие
Въвеждане на система за влизане/излизане
Това трябваше да се случи още миналата година. И през годината преди това.
Но на 12 октомври то действително ще започне – ще бъде въведена системата за влизане/излизане на ЕС (EES). Това е важно за всички граждани на страни извън ЕС, които пътуват в 24-те участващи страни от ЕС (всички държави-членки с изключение на Кипър и Ирландия, като Дания вероятно ще се присъедини към системата по-късно) и четири страни извън ЕС (Норвегия, Исландия, Швейцария и Лихтенщайн).
Така ръчното подпчетване на паспорти ще бъде заменено от сложна електронна система, която ще бъде налична на всяка входна точка и ще регистрира влизането и излизането с пръстови отпечатъци и изображения на лица.
Тя ще бъде въведна в следващите шест месеца.
Приблизително 1,4 милиарда души, включително граждани на Великобритания, Грузия, Молдова, Украйна, САЩ и държавите от Западните Балкани, които не са членки на ЕС, ще се нуждаят от специалните разрешения преди да влязат в блока за първи път. То ще бъде валидно за три години и ще струва 7 евро.
Вишеградската четворка пак става строго консервативна?
Тази есен в Европа няма да има много избори, което е нещо необичайно.
Може би най-интересният вот ще бъде в Чешката република на 3-4 октомври. Всички проучвания сочат, че популистът Андрей Бабиш ще се върне на власт.
Основният въпрос, който трябва да се следи, е дали неговата партия ANO ще управлява сама, с подкрепата на още по-радикални сили от ляво и дясно на политическия спектър, или дали някоя от партиите в настоящата проевропейска коалиция ще му окаже подкрепа.
А това от своя страна ще определи каква Чехия ще се появи на европейската сцена.
Ясно е обаче, че Роберт Фицо от Словакия и Виктор Орбан от Унгария най-вероятно ще приветстват един съмишленик в Прага.
След като популистът Карол Навроцки наскоро пое президентския пост в Полша с намерението да блокира голяма част от законодателните инициативи на по-либералния премиер Доналд Туск, във Варшава се носят слухове, че и неговото правителство може скоро да падне и да отстъпи мястото си на консервативната партия „Право и справедливост“.
В резултат на всичко това отново се очертава единство между страните от Вишеградската четворка (V4). Блокът от четирите централноевропейски държави играе важна роля в оформянето на политиките на ЕС от много години, но поради политическите различия между столиците в последно време беше до голяма степен неактивна концепция.
Сега тя може да стане отново обект на внимание.
Основни различия по отношения на Русия обаче, особено за позицията на Варшава, остават.
Форум