Франция е пред нова политическа криза, след като в понеделник парламентът свали правителството заради плановете му да овладее нарастващия държавен дълг на страната, съобщи Ройтерс.
Депутатите гласуваха за отстраняването на премиера Франсоа Байру и неговия кабинет на малцинството. Вотът на доверие, поискан от Байру, завърши с 364 гласа против центристкия политик и 194 в негова полза.
Новината идва само 9 месеца след като френският президент Еманюел Макрон назначи Байру за министър-председател през декември 2024 г.
Това се случи, след като френският парламент гласува вот на недоверие на предишното правителство на Мишел Барние, което беше на власт едва от три месеца. Това беше първият случай от 1962 г. насам, когато депутатите уволняват правителство.
Сега Макрон, който е изправен пред призиви от опозицията да разпусне парламента и да подаде оставка, вместо това ще търси пети премиер на Франция за по-малко от две години. От президентството съобщиха, че той ще назначи нов министър-председател през следващите дни.
Най-неотложната задача на следващото правителство ще бъде да приеме нов бюджет. Това е същото предизвикателство, с което се сблъска Байру при встъпването си в длъжност преди 9 месеца.
„Вие имате силата да свалите правителството, но нямате силата да изтриете реалността. Тя ще остане безмилостна. Разходите ще продължат да нарастват, а тежестта на дълга, която и без това е непосилна, ще става все по-тежка и по-скъпа“, каза Байру пред депутатите, преди да загуби вота.
Байру ще подаде оставка във вторник, съобщиха от екипа му.
Той поиска вота на доверие, за да спечели подкрепата на парламента за стратегията си за намаляване на бюджетния дефицит, който е почти двойно по-висок от тавана от 3% на Европейския съюз (ЕС). Както и за да започне да се справя с дълговете на Франция, които възлизат на 114% от брутния вътрешен продукт (БВП).
Но опозиционните партии не бяха склонни да подкрепят планираните от Байру икономии от 44 милиарда евро в бюджета за следващата година.
„Този момент бележи края на агонията на едно фантомно правителство“, каза лидерката на крайната десница Марин льо Пен, която настоява за нови предсрочни парламентарни избори. Макрон изключва тази възможност.
„Сега Макрон е на предната линия, изправен пред хората. Той също трябва да си отиде“, каза и Жан-Люк Меланшон, лидер на крайната левица „Непокорна Франция“.
Кой ще е следващият премиер
Дългият период на политическа и фискална несигурност рискува да подкопае влиянието на Макрон в Европа в момент, когато САЩ заемат твърда позиция по отношение на търговията и сигурността, а войната на Русия срещу Украйна продължава.
Френският президент сега може да номинира за следващ премиер политик от собствената си центристка група или от редиците на консерваторите, но това би означавало да заложи на същата стратегия, която досега не е успяла да доведе до стабилност, пише Ройтерс.
Другият вариант е Макрон да се ориентира към левицата и да номинира умерен социалист или да избере технократ.
Но нито един от сценариите вероятно няма да доведе до парламентарно мнозинство зад следващото правителство. Неизбежно е, че необходимостта от сформиране на нов кабинет ще доведе до отслабване на плана за намаляване на дефицита, каза министърът на финансите Ерик Ломбар преди вота на доверие в понеделник.
Макрон може в крайна сметка да реши, че единственият изход от кризата е да свика предсрочни избори. Засега той устоява на призивите на Льо Пен и Меланшон да разпусне парламента за втори път.
Сегашният парламент на Франция беше избран през юли 2024 г., след като Макрон изненадващо свика предсрочни избори. Това стана малко след убедителната победа на крайната десница в европейските избори през юни същата година.
Правителството на Мишел Барние в края на 2024 г. също падна заради бюджета. Премиерът беше свален, след като прие закон за бюджета за социално осигуряване за 2025 г. без одобрението на депутатите. Документът предлагаше бюджетни съкращения в размер на 40 млрд. евро и увеличаване на данъците с общо 20 млрд. евро.
Форум