През 2014 г. той казва, че хората не трябва да се надяват на политиците, а да се „доверяват на собствените си сили“. Днес Джордже Симион обещава нереално евтини апартаменти за хората, както и една нова Румъния, която да бъде „силна и независима поне от Европейския съюз“.
Говори така, сякаш най-голямото бедствие за страната му е свободата, дошла с падането на комунистическия режим преди 35 години: „От 35 години ни обещават свобода и просперитет и ни дават мерки за икономии и отнети права. За съжаление, днес имаме една разделена страна, разединена страна“.
Той сипе обиди по опонентите си, застава против военната помощ за Украйна и се твърди, че се среща с хора от руските служби. Посланията му приличат на тези на крайнодесните политици от Източна и Централна Европа.
Съвсем скоро Симион може да стане президент на Румъния.
В неделя, 4 май, Румъния ще проведе първия тур от президентските избори. Джордже Симион води в проучванията с около 30%. Той е следван от лидера на либералите Крин Антонеску и независимия кмет на Букурещ Никушор Дан, които имат по около 20% подкрепа.
Според проучванията Симион би победил на втория тур всеки от потенциалните си противници.
Тези избори са от най-важните за румънците в последните десетилетия, но те са от голямо значение и за Европа, в която популистките и антиевропейски партии бележат ръст. Вотът ангажира дори вниманието на новата американска администрация.
Всичко идва след първия тур на президентските избори в Румъния от ноември 2024 г. Резултатите от гласуването тогава бяха отменени от съда, а целият процес беше рестартиран, за да се стигне до нови избори, насрочени за 4 май.
Анулирането на вота от 2024 г. стана заради това, че зад човека, спечелил тогава най-много гласове, бяха открити „агресивни хибридни руски атаки“ и масовото промотиране на самия кандидат - Калин Джорджеску. Допреди изборите почти никой не беше чувал за него, нямаше го и в нито едно изследване.
Днес, когато на Джорджеску му е забранено да участва във вота, огромна част от избирателите му се обръщат към Симион. Той говори като Джорджеску - за нуждата от „суверенитет“, стъпил на националистическа платформа. Двамата са близки, а сегашният фаворит на изборите е казвал, че ако дойде на власт, ще направи така, че Джордеску да получи "своя втори тур на изборите".
Но за разлика от спрения от съда кандидат от 2024 г., Симион е в политическата игра от десетилетия. Извървял е дълъг път, като е започнал от обикновен активст. Проявите му през годините му носят черен печат за влизане в Молдова и Украйна.
Той иска Бесарабия за Румъния
Джордже Симион е роден на 21 септември 1986 г. в Централна Източна Румъния. Завършва икономика, а по-късно получава магистърска степен в Яшкия университет. Темата на дипломната му работа е „Престъпленията на комунизма“.
В биографията си той пише, че е станал активист в първата половина на 2000-те години. Тогава е лидер на движението „Нови Голани“ (от румънски - „нови хулигани“). С думата „голани“ румънските власти наричат протестиращите срещу тях студенти и университетски преподаватели в началото на 90-те. Тогава демонстрациите продължават повече от 50 дни, смазани са от правителството и влизат в историята като феномен с име „Голаниада“.
„Новите голани“ от 2000-те години, както и самият Джордже Симион, поставят в центъра на исканията си присъединяване на Бесарабия към Румъния, както и за обединение между Румъния и Молдова.
Бесарабия е територията между реките Прут и Днестър, на която днес са разположени Молдова и части от Украйна. На територията на областта живеят не само молдовци и украинци, но и големи диаспори на румънци, българи, гагаузи и др.
В този период Симион става активен във футболните среди и често посещава мачове на местни отбори, където се слива с агитките. За този си период казва, че там „открива приятели“.
През 2011 г. обаче получава шестмесечна забрана да присъства на футболни срещи заради расистки скандирания на мач между националните отбори на Румъния и Босна и Херцеговина.
Симион застава начело на обединението на различни граждански организации в движението „Действие 2012“ г., което е активно както в Румъния, така и Молдова, и настоява за обединението на двете страни.
След участието си в протести в Молдова през 2015 г. Симион получава петгодишна забрана да посещава страната заради „застрашаване на националната сигурност“. След намеса на румънските власти забраната за кратко е вдигната, но Симион получава подобни забрани още три пъти.
Русия. Черен печат от Украйна. Многостаен за 35 000 евро
През 2019 г. Симион основава заедно с Клаудиу Тарзиу Алианс за обединение на румънците (AUR). Това се случва месеци преди парламентарните избори, в които партията получава 9% от гласовете и попада в парламента.
Освен Симион от AUR влизат още Диана Шошоака и Анамария Гаврила. По-късно те напускат партията и основават своите „S.O.S. Румъния“ и „Партия на младите хора“.
На последните избори през декември 2024 г. AUR се превърна във втора политическа сила, но въпреки това отново беше изолирана от властта.
Докато е в опозиция, AUR често гласува с партиите на Шошоака и Гаврила, които също станаха част от последния парламент.
В едно от гласуванията например трите партии бяха против проектозакон, позволяващ на армията да сваля дронове, навлезли във въздушното пространство на страната. От началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна дронове на руската армия на няколко пъти прелитаха в румънското небе или падаха на територията на страната.
Понякога обаче трите партии се нападат помежду си.
"[Социалдемократите] изпратиха тази свиня да вдига шум [...] Напада ме сексуално", казва Симион по адрес на Шошоака по време на парламентарно заседание. Подобни истории не са рядкост, а всичко се записва и публикува в ТикТок.
AUR има депутати и в Европейския парламент, където отстояват проруски позиции по отношение на войната. Те бяха от малкото, които през октомври 2024 г. гласуваха против удължаването на финансовата и военна помощ за Украйна.
Както Виктор Орбан в Унгария, Роберт Фицо в Словакия, Костадин Костадинов и Румен Радев в България, AUR и Симион призовават за мир, без да предлагат нещо конкретно и без да имат хипотеза как е възможно постигането му.
Симион има и забрана за влизане на територията на Украйна.
В документ, изпратен до румънското правителство от Службата за сигурност на Украйна, украинските власти обосновават забраната със „системна антиукраинска дейност“, която „противоречи на националните интереси на Украйна и нарушава нейния държавен суверенитет и териториална цялост“.
През 2023 г. бившият министър на отбраната на Молдова Анатол Шалару обвини Симион, че се е срещал в Украйна с ръководителя на Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ). Симион заведе дело за клевета срещу Шолару, но преди седмици на първа инстанция съдът отхвърли претенциите на Симион. Шолару твърди, че Украйна многократно е потвърждавала твърденията му.
Симион отрича да заема проруски позиции и говори за националния интерес на Румъния.
Най-успешният кандидат за президент предложи на румънците да сключи с тях „договор“. С тази дума е означена серия от обещания за това какво ще направи Симион, ако стане държавен глава. В една от клаузите се съдържа обещание гражданите да получават апартаменти с по 2 спални за 35 000 евро, макар че подобни цени нямат общо с реалността.
„Подкрепям завръщането към демокрацията, конституционния ред и върховенството на закона“, казва за себе си Симион.
Форум