Рано в неделя Петър Пировски се изкачва към връх Орловец в Рила, когато става свидетел на спасителна акция. Хеликоптер балансира във въздуха и без да каца, изтегля с въже няколко души на борда си. Но Пировски с учудване забелязва, че хеликоптерът не е медицински, а военен.
„Бях много изненадан“, казва Пировски.
Очакването му е спасяването на хора в планината да се извършва от медицинските хеликоптери, които България купи. А военните се използваха преди да има такава възможност.
В началото на април в страната пристигна и третият от общо 6 медицински хеликоптера. Още при обявяването на покупката през 2023 г. беше разяснено, че те ще се ползват с основната цел да транспортират хора, нуждаещи се от спешна медицинска помощ. Но освен това беше съобщено, че ще служат и за планинско спасяване.
Два от трите получени до момента хеликоптери действително имат нужното оборудване за планински акции. Основният им елемент се нарича лебедка - устройство със 70-метрово въже, което се използва и при най-сложните спасителни акции в планината - когато не е възможно кацане.
Защо тогава не се използват, както показва и последният случай в Рила?
Първо: липсва лиценз
След акцията през този уикенд от Планинската спасителна служба (ПСС) съобщиха, че тя е била по сигнал, подаден от група от трима души привечер в събота. Единият от тях е паднал в труднодостъпен район и е бил с тежки наранявания. Екипи на ПСС са превозени още в събота с медицински хеликоптер близо до мястото на инцидента. Рано на следващия ден е взето решение да се извика военен хеликоптер „Кугър“, който да вземе пострадалия. Но преди това да се случи, мъжът губи живота си.
ПСС пише в съобщението си, че се е наложило военният вертолет да бъде извикан, „тъй като теренът не позволява кацането на хеликоптер“.
Медицинските вертолети все още нямат нужния лиценз, за да действат на терени, където не могат да кацнат, показа проверка на Свободна Европа. Това е основната причина на такива места да се ползва военният „Кугър“.
Липсващия документ представлява сертификат за хеликоптерни операции за спешна медицинска помощ с окачен външен товар (Human External Cargo - HEC).
Той се изисква в случаи, когато пострадалите хора се изтеглят от стръмни, сложни терени с помощта на лебедка и въже. Това се налага, когато пренасянето до хеликоптера по конвенционалния начин би било твърде опасно или бавно. В такива ситуации освен безопасността на екипажа, времето за реакция също е ключов фактор, от който зависи спасяването на човешкия живот. При последния инцидент в Рила военният хеликоптер с лебедка успява да се включи над 10 часа след подаването на сигнала.
Свободна Европа попита дружеството „България Хели Мед Сървиз“, което е оператор на медицинските хеликоптери, както и министерството на транспорта, което пък е собственик на въпросното дружество, какви са причините лицензът за спасявания с лебедка все още да се бави.
Оттам казаха, че „получаването на одобрение за извършване на HEC мисии (спешна медицинска помощ с окачен външен товар) е свързано с изменение и оценка на оперативните процедури, одобрение на тези процедури от Главната дирекция Гражданка въздухоплавателна администрация, осигуряване на подготовка на екипажите, съгласно изискванията на приложимите регламенти на EASA (европейската агенция за гражданско въздухоплаване – бел. ред.) и националното законодателство“.
„Процесът е в ход, като се изпълняват стъпките по одобрение в съответствие с регулаторната рамка“, казаха още институциите.
По-рано през май министърът на транспорта Гроздан Караджов каза, че процедурата е „в процес на финализиране“.
Така излиза, че целият процес по създаване на държавна система за въздушна спешна помощ продължава над 5 години.
Активните опити на България да се сдобие с нужните хеликоптери започнаха през 2020 г. След няколко отлагания и смени на правителства страната успя да сключи сделка за закупуване на летателни апарати от италианската компания „Леонардо“.
В началото на 2023 г. бяха поръчани 6 медицински хеликоптера с опция да бъдат закупени и още два. Първият поръчан трябваше да пристигне до юли 2023 г, но това се случи с голямо закъснение – едва през февруари 2024 г.
Вторият и третият хеликоптер също бяха получени със сериозно закъснение – съответно чак през февруари и април тази година. Именно те са доставени с лебедки, но впоследствие устройствата са били демонтирани.
Последно през май транспортният министър Гроздан Караджов каза, че четвъртият и петият хеликоптер ще пристигнат през юни и декември, а шестият, седмият и осмият съответно до средата на 2026 г.
По данни на „България Хели Мед Сървиз“, предоставени на Свободна Европа, към днешна дата дружеството е извършило общо 86 мисии. Опитът на екипите обаче остава сравнително ограничен. Едва този вторник, например, за първи път се проведе учение с отиграване на катастрофа на магистрала и транспортиране на ранен човек по въздух.
Освен че все още не е взет лицензът за спасителни акции без кацане, продължават и обученията на самия персонал на дружеството за такива операции. От „България Хели Мед Сървиз“ сега казаха, че „планът за обучение на операторите на лебедки е пряко обвързан с доставката на съответните хеликоптери“ и все още предстои екипажите да преминат през практическата част на тренировките.
Второ: няма регламент
Липсата на сертифициране обаче не е единственият проблем пред спасяването на хора от въздуха. Конкретно за случаите в планината липсва и регламент за това как да се случва съвместната работа на множеството замесени институции. Планинската спасителна служба (ПСС) има протокол за сътрудничеството с “България Хели Мед Сървиз“ и Центъра за спешна медицинска помощ по въздуха, но това не е достатъчно.
„На първо място липсва законов регламент, който да дава възможност да се използват всички въздухоплавателни средства, налични в България. Това са системата с медицински хеликоптери, военновъздушните сили, гранична полиция и частни компании, разполагащи с такава техника и персонал. Чрез такъв регламент ще може да даде възможност да се използва най-подходящата техника за конкретния случай. Оттам нататък има много дълъг път да се извърви, за да се получи идеалната координация“, коментира пред Свободна Европа директорът на ПСС Емил Нешев.
По думите му такъв регламент трябва ясно да запише стъпките и отговорностите при подобни бъдещи мисии, за да бъдат те максимално ефективни.
„Иначе започват едни безкрайни разговори за убеждения колко е належаща намесата им, колко време и риск ще се спестят и т.н., а това води до бавно вдигане на хеликоптер и ниска ефективност, а в крайна сметка ние се борим за спасяване на човешки живот и всяка загубена минута е ценна“, казва той.
Трето: не е ясно кой ще плаща
Към момента има и още един ключов въпрос без отговор – този за финансирането на спасителните акции с хеликоптер в планината. При тях техническата сложност и съответно рискът за спасители и екипаж на вертолета е значителен.
„Безплатно планинско спасяване в света няма“, казва Нешев. В Австрия, например, акция с хеликоптер с планината струва на пострадалия средно около 3500 евро. Затова и тази услуга там се покрива през застраховки.
На въпрос на Свободна Европа дали ще се регулира по някакъв начин заплащането на хеликоптерни акции в планината, от транспортното министерство отговориха само, че "спешната медицинска помощ по въздух е напълно безплатна за всички граждани и чужденци, намиращи се на територията на страната и нуждаещи се от нея".
"Тази система не работи"
Заради всички тези неуредени въпроси хеликоптерното спасяване в планински условия остава с неясно бъдеще. Прогнозата на хората от сферата е, че ще отнеме още години, докато бъдат изчистени всички неясноти.
„Тази система в България не работи“, казва Красимир Стоянов – дългогодишен планински спасител, с опит конкретно с хеликоптерните спасявания.
„Разполагаме със златни момчета, фантастични подготвени хора, но не може да разчитаме на индивидуални способности“, добавя той.
Форум