Министерският съвет реши да ограничи достъпа до информация за имоти. Идеята е на министъра на правосъдието Георги Георгиев, а правителството я прие в сряда.
Георгиев казва, че това е стъпка във „войната с имотната мафия“.
Но юристи и сдружения на брокерите казват, че ограничаването на достъпа до информация от имотния регистър ще постигне точно обратното – „ще подпомогне главно измамниците и други криминогенни фактори“.
Промяната ще ограничи още прозрачността и ще затрудни работата на разследващите журналисти, които разкриват корупця, казват юристи и журналистически организации.
Ето защо.
Какво се променя
Сега всеки може да получи копие от всеки нотариален акт. Става дума за т.нар. незаверен препис – копие, което не носи официална заверка, но съдържа цялата информация от оригинала. Който иска да получи такова копие, попълва заявление на хартия или го подава онлайн, като оставя и своите лични данни.
Незавереният препис може да се използва за проверка на автентичността на актовете за собственост от страна на потенциални купувачи на един имот. В него се съдържа информация за обстоятелствата на сделката и цената на имота. Подобни документи се използват в редица журналистически разследвания.
Този незаверен препис не може да се използва за разпореждане с имоти.
Заверени преписи на документи от имотния регистър сега се издават само на собствениците, техните наследници или упълномощени техни представители. Само завереният препис може да се използва при сделка с имот.
Промените в Правилника за вписванията, приети от кабинета в сряда, въвеждат ограничения кой може да получава незаверени преписи на документи за имоти.
След влизането в сила на промените копия ще могат да получават само собствениците на имотите, техните наследници и упълномощени представители, служители на държавни органи, както и адвокати, нотариуси и частни съдебни изпълнители.
Предвижда се и възможност и „други лица с правен интерес“ да получат достъп до информацията – например потенциален купувач, арендаор или наемател на имот, или брокер на недвижими имоти, ако има договор.
Дали има, или няма правен интерес ще се преценява за всеки отделен случай от съдията по вписванията - на база представени документи към искането за достъп до данни.
Тази възможност е основна разлика в сравнение с първия проект, който беше обявен за обществено обсъждане през август.
В отговори до Свободна Европа Министерството на правосъдието посочи, че проектът е променен „в резултат на постъпилите становища по време на първоначалните консултации“.
„Въведен е по-смекчен подход относно получаването на преписи от вписаните актове, като, наред с титулярите на права, техни наследници и представители, и изрично посочените длъжностни лица, възможност да получи препис вече е предвидена за всяко лице с правен интерес“, пише в отговорите.
Посочва се, че подобна е уредбата в страни като Италия, Франция и Испания.
Освен това се предвижда възможност всеки да се „абонира“ за получаване на известия, когато някой е правил справки за негов имот или е искал преписи от вписани актове.
Тези промени бяха приети окончателно в сряда и ще влязат в сила на 15 януари 2026 г.
Ще спрат ли имотните измами
Министърът на правосъдието Георги Георгиев нарече промените „поредната стъпка във войната с имотната мафия“. Той мотивира промените със „стотиците случаи на имотни измами“.
В мотивите към проекта Георгиев посочва, че „публичността на книгите за вписвания в последните години започна да има обратна на целената функция“.
„Зачестяват измамите при сделки с недвижими имоти, като част от тях се извършват благодарение на възможността всеки да получи свободно информация относно имотите на друго лице, вкл. да се снабди без ограничения с незаверени копия от вписаните актове“, пише в доклада. Но в него липсва статистика, няма и конкретни примери.
Твърдението, че ограничаването на достъпа до копия на документи ще намали измамите, е оспорено от Висшия адвокатски съвет (ВАдС).
В становището за проекта на съсловната организация, подписано от заместник-председателката ѝ адв. Валя Гигова, се посочва, че ограничението „би създало подходяща среда за имотни измами“.
„Висшият адвокатски съвет счита, че предложените промени ще имат тъкмо обратен ефект“, пише в становището.
Според ВАдС промените ще доведат до улесняване на имотните измами, защото гражданите няма да могат да проверяват достоверността на нотариалните актове, които им се представят например при сделки.
„Можем само да гадаем защо се прави това. Дали защото държавата съзнателно не иска да се ангажира с основна своя функция – по създаване, съхраняване и осигуряване на необходимата публичност на регистъра на актовете относно правото на собственост върху недвижими имоти в страната, или това е резултат от концептуално погрешно разбиране, че са необходими изменения, които да ограничат публичността“, пише още в становището.
Подобна позиция изразява и Програма „Достъп до информация“ (ПДИ) в становище, подписано от директора ѝ адв. Александър Кашъмов. В него се посочва, че в мотивите за промяната липсват примери и статистика, която да покаже дали наистина достъпът до копия от документи улеснява измамите.
„Подобни измами изискват много по-задълбочени знания от правен и фактически характер и обикновено се извършват или подпомагат от „вътрешни хора“, пише в становището.
„При наличната неяснота относно действителните мотиви и липсата на примери, анализ, статистика остава неволно впечатлението, че предлаганата нормативна промяна ще подпомогне главно измамниците и други криминогенни фактори“, се добавя в него.
Позицията, че ограничаването на публичността създава среда за повече измами, а не ги намалява, беше изразена и от три сдружения на брокери на имоти в тяхно становище срещу първия проект за ограничаване на достъпа до документи от имотния регистър.
Какво ще стане с прозрачността
Промените ограничават достъпа до документи от имотния регистър и за журналисти.
В своето становище към проекта Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) – България посочва, че ограничението „ще нанесе сериозен удар по разследващата журналистика“.
„Тя ще бъде лишена от обективен източник на информация – от инструмент, който е спомогнал за разкриването на стотици случаи на корупция, конфликт на интереси, пране на пари, данъчни нарушения, безстопанственост“, пише в позицията.
АЕЖ посочва като примери за разследвания, които не биха били възможни без достъп до тези документи, „Апартаментгейт“, разкритията за имотите на бившия шеф на антикорупционната комисия Пламен Георгиев, бившия главен прокурор Сотир Цацаров, кредитираните от КТБ при преференциални условия висши държавни служители.
Примери са и разкритията за това как Русия се е сдобила със скъпи имоти в София; за скъпите имоти, придобити от Синдиката на българските учители (СБУ); разкрития за прехвърляне на имоти без знанието на собствениците им.
ПДИ също посочва в своето становище, че промяната е в противоречие с правото на достъп до информация.
„Публичността и достъпът до информация по дефиниция са средство за поддържане на сигурността, а тайната е средство в ръцете на престъпниците и съмнителните практики“, пише организацията.
Тя напомня други случаи, при които са правени опити за ограничаване на достъпа до имотния регистър, включително след разследването „Бетонни градини“ на журналистката Генка Шикерова, публикувано в бТВ.
Министерството на правосъдието твърди, че подобрява прозрачността, като в електронните справки от имотния регистър, които всеки ще може да прави, от 2026 г. ще присъства и цената на сделката.
Форум