"Има нещо гротескно в това на какво заприлича медийното поле за последната една година. Удивително изравняване. Като след дълбока оран", пише през лятото на 2010 г. Велислава Кръстева.
"Ако се върнем малко назад, (...) особено първата година на всяко управление е била съпроводена с медиен слугинаж", добавя тя.
Към онзи момент е изминала една година от първото правителство с премиер Бойко Борисов, а Кръстева е пиарка на ДПС на Ахмед Доган, което е в опозиция.
Днес, 15 години по-късно тя все още е пиарка на движението. Но има няколко промени: то вече е на Делян Пеевски, който лично с Бойко Борисов решава съдбата на правителството, а името на самата Кръстева и "Новото начало" са замесени в съмнения за "изравняване" на медийното поле.
Конкретният случай е отпреди дни, когато акредитацията на журналистката Кристияна Стефанова за парламента беше отказана. Това се случи след нейни настоятелни въпроси към Пеевски и намеса на Кръстева, която се поинтересува в коя медия работи репортерката.
Официално от пресцентъра на парламента казаха, че акредитацията на Стефанова е била отказана заради няколко неизпълнени формални изисквания. Те обаче не са изрично записани в правилата на Народното събрание (НС). След вдигнатия шум тази седмица Стефанова отново беше пусната в НС, но случаят припомни няколко неща:
- липсват ясни критерии кой има право на журналистически достъп до парламента;
- това създава условия за евентуален политически натиск, така че неудобни журналисти да не бъдат допускани;
- но дори да бъдат допуснати в НС, журналистите са принудени да работят без истински достъп до депутатите - ограничени в малко заградено пространство, без нормални условия и при унизително отношение от самите народни представители.
Свободна Европа се свърза по телефона с пиарката на "ДПС - Ново начало" Велислава Кръстева за коментар по обвиненията за натиск при отказите за акредитация, като тя помоли за писмени въпроси. Попитахме и дали Кръстева вижда прилики между положението на медиите сега с това през 2010 г., което тогава тя определя като "слугинаж".
Изпратихме въпросите по мейл, но не получихме отговори до публикуването на материала.
"Зарежи ги тия измислени медии"
Кристияна Стефанова е бивша журналистка от "Евроком", а от 7 октомври работи към предаването "ИнтервюТО" и сайта "Вестоносец" на ютюбъра Ивелин Николов.
Именно с акредитация към "Вестоносец" тя в продължение на две седмици отразява работата на парламента - до миналата сряда, когато достъпът ѝ е отказан.
Самият Николов свърза това със случая, при който Кръстева прекъсва нейни въпроси към Пеевски. Пиарката на ДПС настоява да разбере в коя медия работи Стефанова, след като вече не е в "Евроком".
"Седмица по-късно акредитацията на Кристияна за парламента беше отнета. Случайност? Лично аз не вярвам в случайности", написа Николов.
Същия ден след като не беше допусната в парламента, Стефанова опита да зададе въпроси на депутатите от "ДПС - Ново начало" Йордан Цонев и Станислав Анастасов, докато те отиваха към паркинга пред сградата.
Вместо да ѝ отговорят, те атакуваха журналистката със същите думи, с които и Кръстева, питайки я "Вие от коя медия сте". Анастасов дори извади телефона си и започна да снима задаващата им въпроси репортерка, а стоящият наблизо Хамид Хамид се провикна: "Зарежи ги тия измислени медии".
"Информационни бодигардове"
След случая от опозицията свързаха отказаната акредитация с настоятелните въпроси, които Стефанова е задавала на Пеевски, и изразиха съмнения за оказан политически натиск.
Това е вид репресия срещу журналист, който е остърМанол Пейков
"Моето впечатление е, че това е вид репресия срещу журналист, който е остър", каза Манол Пейков от ПП-ДБ.
По предложение на формацията шефката на пресцентъра на парламента Цветомира Жекова беше изслушана в комисията по култура и медии. Но когато беше попитана дали е оказан натиск, за да се стигне до това решение, председателят на комисията Тошко Йорданов от ИТН рязко се намеси и отклони въпроса.
"Това е безмислен въпрос, така че можете да не отговаряте", каза той на Жекова и тя си замълча.
В отговор на други питания шефката на пресцентъра каза единствено, че причината за отказания достъп са неспазени изисквания за акредитация.
"Ако те регистрират търговско дружество, подадат всички надлежни документи, регистрират се в министерството на културата, което също е изискване за прозрачност на собствеността, ние като пресцентър ще съдействаме", каза тя.
Нито информацията за детайлите на търговското дружество (като единния му идентификационен номер), нито включването в регистъра на министерството на културата (МК) обаче не са посочени сред правилата за медийна акредитация, публикувани на сайта на парламента.
Освен това в НС безпроблемно са допускани репортери от издания, които също нямат изброените данни на сайта си, както и такива, които не са регистрирани в регистъра на МК.
"Мнозина не отговарят [на тези формални критерии], но достъпът е ограничен точно за Кристияна, несъмнено защото пита", коментира пред Свободна Европа преподавателката по медийно право Нели Огнянова.
По думите ѝ случаят е пример за това, че "около властта обитава категория хора, наети като информационни бодигардове".
"Тяхната работа е да обезвреждат и малкото останали журналисти, които упражняват критичната функция на медиите и настояват за отговори".
Правила, прилагани селективно, са ясно свидетелство за натискНели Огнянова
Огнянова отбеляза още, че "бодигардовете" на властта действат селективно и проправителствените медии никога не влизат в негативния им списък – а "правила, прилагани селективно, са ясно свидетелство за натиск".
След случая от Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ) също посочиха, че правилата на парламента за акредитация се прилагат избирателно и трябва да бъдат изяснени. Те призоваха НС да гарантира равноправен достъп за журналистите.
Според Огнянова едно от възможните решения е спорните заявления за акредитация да се разглеждат от професионална комисия.
Комисията за журналистическа етика, например, се занимава с жалби срещу публикации в различни издания и мрежи, като при всеки отделен случай се преценява става ли дума за журналистика.
"Вероятно така може да се действа и при искане за акредитация", казва Огнянова.
Журналисти или "пощенски кутии"
Проблемът с достъпа на журналисти в парламента обаче далеч не се изчерпва с въпроса за акредитацията. Дори когато бъдат допуснати в сградата, възможността на репортерите да комуникират с депутатите е силно ограничена.
Това е така, откакто дейността на парламента беше преместена в бившата сграда на Партийния дом на БКП. Причината формално е ремонт на другата сграда, който се бави вече две години.
При новите условия журналистите нямат право да се движат в кулоарите на парламента. Сега те имат достъп единствено до пространството пред вратите на пленарната зала въпреки многократните искания и петиции това да се промени.
Това изцяло елиминира възможността за нормален контакт между репортери и политици. Резултатът е, че журналистите могат да задават въпроси само на тези, които пожелаят да се появят пред тях.
В допълнение доскоро в "зоната за журналисти" нямаше и достатъчно столове и репортерите и операторите бяха принудени да седят на земята.
За сравнение в страни като Германия и Франция журналистите имат разрешен много по-голям достъп до кулоарите. И в германския, и във френския парламент има и отделни специално отредени помещения, в които да могат да работят журналистите.
"Ние сме оставени на общо 20 кв. метра. Ако някой депутат не иска да говори с журналисти, просто не минава оттам", каза пред Свободна Европа журналистката Кристияна Стефанова и даде пример с представителите на ИТН.
Сега сме поставени пред един фикусКристияна Стефанова
"От месеци не сме ги виждали освен ако сами не решат да дойдат да кажат нещо. В старата сграда на НС виждахме кой къде отива, в коя стая влиза, колко време седи, това е важно за журналистическата работа. Сега сме поставени пред един фикус".
Има и още нещо - неуважителното отношение към журналистите и очакването, че те ще слушат, без да питат.
В единия случай, когато на депутатите не им хареса някой от зададените въпроси, те просто се завъртат и си тръгват. Само преди дни лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се разгневи на въпрос на "Дневник", защото не го е оставил "да приказва", а малко след това прекъсна брифинга си и си тръгна заради въпрос на "Евроком" дали партията му е била изядена от ДПС на Пеевски.
В другия случай обаче журналистите не само не получават отговори на въпросите си, а са посрещнати с директни обиди. При един от най-ярките примери Хамид Хамид от ДПС-Пеевски нарече журналиста Боби Ваклинов "боклук" , "нещастник" и "изрод".
Последствия за Хамид нямаше. Очакването е не за друго, а за "изравнени" медии и "слугинаж", както го нарича Велислава Кръстева в един друг контекст преди 15 години.
"Ние сме като някакви пощенски кутии - някой излиза, казва "ехо" и ние трябва да пишем новина за това", казва Кристияна Стефанова.
Форум