Две от три. Толкова години минаха, откакто депутатите се преместиха в бившия Партиен дом и оставиха празна историческата сграда на парламента.
Това е сградата с държавния герб и надписа „Съединението прави силата“ на площад „Народно събрание“ 2 в София.
Преди две години се разбра, че тя ще се ремонтира спешно заради течове и остарели инсталации. Но досега ремонт няма.
В историческата сграда парламентът е заседавал още в края на 19. век. Там журналистите имаха пряк достъп почти навсякъде, където и депутатите – за въпроси към тях и неформални разговори.
За сравнение, в бившия Партиен дом, където от две години е парламентът, има обособено пространство за медии. Те нямат достъп до кулоарите или кабинетите на депутатите и общо взето задават въпроси само на тези, които пожелаят да се появят пред тях.
Редовно пред медиите „излизат“ санкционираният за корупция лидер на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Често те нападат журналистите, които им задават неудобни въпроси. Преди това години наред Пеевски почти не ходеше на работа като депутат в историческата сграда.
Нуждата тя да се ремонтира беше формалният повод депутатите да се преместят в бившия Партиен дом. През 2023 г. стана ясно, че те ще са там поне три години.
Повечето време вече е изтекло, но ремонт изобщо не е започнал. От администрацията на Народното събрание (НС) казаха за Свободна Европа, че с преместването на депутатите са започнали „незабавни действия“ да подготвят всичко.
Но единственото по-съществено, свършено до момента, е заснемането на сградата, става ясно от отговорите.
На този фон остава само една година от първоначално посочения срок за цялостния ремонт, а от НС казват, че не знаят кога ще приключи той. Колкото повече време минава, толкова по-дълго депутатите заседават в монументалната сграда от комунистическия режим, в която могат да се крият от журналисти.
„На тях им е удобно там, широко им е, имат собствени кабинети. Могат да правят каквото искат, нямат медии да им се пречкат“, каза пред Свободна Европа дългогодишната парламентарна репортерка Пламена Игнатова от Клуб Z. И добави:
„Никога няма да се върнат обратно. Никой не желае това.“
Докъде (не) е ремонтът
Първото, което е свършено във връзка с ремонта на историческата сграда, е оценка от Техническия университет на електрическите ѝ инсталации и системите за отопление и вентилация.
Следват срещи с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) за „методически указания“. Историческата сграда е недвижима културна ценност от национално значение.
После се събират чертежи, проекти и архивни снимки на сградата, за да се види какви ремонти са правени досега. Оценяват се намесите в архитектурата и интериора, включително на пленарната зала.
Всичко дотук се случва през 2023 г., като по същото време се прави и конструктивно обследване и заснемане на носещите конструкции.
Едва в края на юни 2024 г. е обявена първата и единствена до момента обществена поръчка, свързана с ремонта. Тя е за предпроектни проучвания и е с прогнозна стойност 90 хиляди лева. Включва:
- подробно архитектурно заснемане на сградата;
- фотограметично заснемане на фасадите и покрива (такова, при което се получава триизмерен модел или чертеж) и 3D сканиране на интериора;
- заснемане на вътрешните инсталации.
За всяко от трите е избрана фирма изпълнител и е сключен отделен договор:
- за първата дейност – с „Проджект планинг енд мениджмънт“ ООД на стойност 23 хил. лв.;
- за втората – с „Гео плюс“ ЕООД за 40 хил. лв.;
- за третата – пак с „Проджект планинг енд мениджмънт“ ООД за 12 хил. лв.
Всеки договор е с крайна дата през януари или февруари 2025 г., но от администрацията на НС казват, че общото изпълнение на практика е свършило по-късно – през април тази година.
Едва след това – през май 2025 г., заработва работна група. Целта ѝ е да подготви конкурс за „идейна концепция за основен ремонт, възстановяване, реставрация и подобряване функционалността на сградата“.
От администрацията на НС казаха, че до края на годината ще са готови с конкретно задание за проектиране. Чак след като то е съгласувано с НИНКН, ще се пристъпи към избор на фирма, която да направи ремонта.
Дотогава не се знае кога ще приключи ремонтът, нито колко общо ще струва.
Това зависи „от вида и обема на строителните дейности, както и от технологията на изпълнение“. Те пък ще бъдат определени от заданието за проектиране, каквото още няма. Администрацията не дава конкретно обяснение за това забавяне.
Архитектурно заснемане на сградата пък е правено и преди – през 2006 г. За това са похарчени 10,6 хил. лв. без ДДС. През 2011 г. е направен и технически паспорт на тази и други сгради на Народното събрание за 14,6 хил. лв. без ДДС.
Резултатът: депутати се крият от медии
Депутатите напуснаха историческата сграда първо през 2020 г., на фона на летните протести срещу правителството и тогавашния главен прокурор Иван Гешев. Тогава на власт беше третият кабинет на ГЕРБ с премиер Борисов. За целта бившият Партиен дом беше ремонтиран в продължение на години, а това струваше 43 млн. лв.
Преместването предизвика критики заради ограничения достъп за журналистите. Те бяха принудени да следят пленарните заседания от монитори в специална стая за репортери на партера, което на практика елиминира живия контакт с депутатите. Тогава представители на медиите направиха подписка с искане за нормален достъп.
След изборите за ново НС на 4 април 2021 г. депутатите се върнаха обратно в историческата сграда по предложение на „Има такъв народ“ (ИТН). Решението беше подкрепено от всички парламентарни групи с изключение на ГЕРБ.
Но това не продължи дълго. Парламентът изцяло се премести в бившия Партиен дом през септември 2023 г. заради уж спешния ремонт на старата сграда.
От администрацията на НС обещаха, че при новото преместване журналистите няма да бъдат ограничавани и ще имат „нормален достъп“ до депутатите.
Оттогава те вече не са на приземния етаж, но работят в обособена „зона за медии“, която е напълно отделена от депутатите. Единственият начин да получат информация от народен представител е ако той сам реши да даде коментар.
Друго „удобство“ за депутатите е възможността да влизат с автомобили в служебния паркинг, от който има директен вътрешен вход за сградата. Така избягват да вървят до входа за пешеходци, където могат да ги пресрещнат журналисти. Това не беше възможно, докато парламентът заседаваше в старата сграда.
Последва нова подписка през декември 2023 г. На журналистите бяха обещани много неща – че всички депутати ще влизат през централния вход и ще могат да говорят там, че когато няма заседания, ще се отварят вратите към кулоарите, и т.н.
Нищо от това не се случва, казва Пламена Игнатова от Клуб Z. Единственото изпълнено искане е това за подобряване на интернет връзката в „зоната за медии“.
„Медиите работят в трудни условия. Опитаха се да направят каквото можаха. Срещнаха пълно безразличие от страна на депутатите и просто започнаха да свикват“, каза Игнатова.
Няма сигурен отговор дали парламентът ще се върне в старата си сграда след края на незапочналия ремонт, но журналистите са чули и такова обещание. От администрацията на НС казаха за Свободна Европа, че за тях е „водещо“ зданието да продължи да работи като сграда на парламента.
Но Игнатова е убедена, че „парламентът няма да се върне в тази сграда и когато и да бъде ремонтирана тя, после ще се ползва само с представителни функции“.
Форум