Синьо-бели транспаранти са разпънати върху сгради из целия Иран. Те са предназначени към бомбардировачите на Съединените щати и Израел - като послание да не разрушават въпросните обекти.

Т. нар. "Син щит" е международна организация за защита на културното наследство при въоръжени конфликти и бедствия, често описвана като "културен Червен кръст". Символът, произлизащ от Хагската конвенция от 1954 г., обозначава защитени исторически обекти, паметници и ценности по същия начин, по който символът на червения кръст обозначава хуманитарен обект.

Снимки на символа, поставен на покриви и до обекти на културното наследство, бяха разпространени от иранските държавни медии заедно с информации, че "повече от 120 музея и няколко исторически сгради" в цял Иран са маркирани с емблемата.

Директорът на културното наследство на Иран Мохсен Туси каза, че символът е поставен, " за да защити културни и исторически ценности".

Председателят на организацията "Син щит" Питър Стоун каза пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL), че използването на символа в Иран е положително, но организацията няма контрол върху употребата на емблемата.

Освен това няма механизъм, чрез който да се провери дали ирански военни цели не са маркирани със символа.

"В съвременната война поставянето на голям емблема на покрива на музей е всъщност доста безсмислено", каза Стоун. Той добави, че много съвременни армии имат списъци с обекти, които не трябва да бъдат атакувани.

Въпреки това според него такова ясно маркиране на обекти на културното наследство "добавя допълнително ниво на отговорност за всеки, който атакува - да вземе насериозно тази емблема и защитата, която тя осигурява". По думите му ако символът е поставен на законен културен обект без никакво военно предназначение, той потенциално има някаква правна тежест, тъй като Хагската конвенция от 1954 г. е ратифицирана както от Израел, така и от САЩ.

При предишни конфликти, включително по време на американската инвазия в Ирак през 2003 г., символът "Син щит" се използваше под формата на рисунки върху покривите - достатъчно големи, за да бъдат забелязани от пилотите на самолети и дронове.

Някои сгради с тази емблема бяха повредени по време на конфликта, но други останаха невредими. Стоун казва, че на практика е невъзможно да се прецени реалното въздействие на символа, защото вземането на решения за целите на бомбардиране се прави "зад стена от военна тайна".

След края на конфликта, казва Стоун, справедливото използване на символа на синия щит може да добави "още един аргумент в полза на евентуалното преследване на хора, които разрушават [сгради] без никаква военна необходимост".

Стоун казва, че концепцията от международното право, на която се основава синият щит, днес е в нестабилно състояние.

"Трябва да я поддържаме жива", защото, ако не го направим, никой няма да бъде подведен под отговорност", добавя той.