След 12 дни на безпрецедентни военни действия Израел и Иран се съгласиха да прекратят огъня.
Рано сутринта във вторник американският президент Доналд Тръмп обяви, че „вече е в сила“ примирие между двете страни. Последваха обвинения към Израел и Иран, че го нарушават. Иран отрече, а Израел нанесе удари по ирански радарни станции.
Въпреки това през нощта на вторник срещу сряда двете страни спазиха примирието и не си разменяха удари.
До това се стигна, след като преди близо две седмици конфликтът между Тел Авив и Техеран ескалира с израелски удари по ирански ядрени и военни съоръжения. В неделя САЩ се включиха пряко във войната, като бомбардираха ядрени обекти в Иран. В понеделник Иран отговори, като изстреля ракети срещу американска военна база в Катар.
Конфликтът хвърли Израел и Иран в криза. След обявеното от Тръмп примирие във вторник изглежда, че войната вече е приключила.
И двете страни побързаха да обявят успех – израелците настояват, че са постигнали целите си, а иранците твърдят, че са „наложили“ на врага си да прекрати огъня.
Но въпреки че непосредствените боеве спряха, политическите, военните и ядрените последици от тази кратка, но интензивна война едва сега ще започнат да се проявяват.
Какво постигна и какво пропусна Израел
Израел обяви, че е „постигнал целите“ на атаките си и е премахнал „непосредствената екзистенциална заплаха“ от страна на Иран. Израелското правителство се позова на съобщенията за унищожаването на ключови ирански ядрени и ракетни обекти и ликвидирането на висши военни ръководители.
Тел Авив казваше, че атакува Иран като част от операция, която цели да попречи на Техеран да създаде свое ядрено оръжие. Иран поддържа тезата, че ядрената му програма е с изцяло мирни цели.
„Израел успя да нанесе доста ефективни удари по ключови военно-стратегически правителствени цели“, каза пред Радио Свободна Европа (RFE/RL) Фарзан Сабет, изследовател в Женевския институт за висше образование.
Той добави, че конфликтът е подчертал степента на израелския пробив в иранския апарат за сигурност.
Но въпреки че израелските и американските бомбардировки нанесоха щети на иранската ядрена програма, тя не е напълно ликвидирана – някои мощности за обогатяване на уран са оцелели и рискът от таен ирански ядрен пробив остава.
Във вторник американски медии съобщиха първоначалната оценка на американското разузнаване, според която ударите на САЩ срещу ядрени обекти в Иран не са успели да унищожат съоръженията, а само са забавили ядрената програма на Техеран с няколко месеца.
Тръмп отхвърли твърдението, като го определи като „фалшиви новини“. По-късно и министърът на отбраната Пийт Хегсет каза, че докладът е „предварителен“ и изводите в него са с „ниска степен на достоверност“.
Въпреки това експертът по неразпространение на ядрените оръжия и старши научен сътрудник в института „Брукингс“ Робърт Айнхорн отбеляза, че повече от 400 кг от запасите на Иран от уран, обогатен до 60%, са били преместени и не са били отчетени.
„Възможно е, ако Иран още държи тези запаси, те да бъдат пренесени на някое тайно място и да бъдат използвани в програма за ядрени оръжия“, каза Айнхорн пред RFE/RL.
Позицията на Иран е отслабена
В същото време ръководството на Иран оцеля, но на висока цена.
Ядрените, ракетните и безпилотните арсенали на страната понесоха сериозни щети. Много от представителите на висшето военно ръководство бяха убити. Противовъздушната отбрана не успя да защити страната от дълбоките израелски удари. Всичко това поставя Иран в политически отслабена позиция.
Сабет нарече това „катастрофа за Иран“, а Айнхорн каза, че „Иран е по-слаб и по-изолиран в международен план, отколкото беше преди две седмици“.
Претенциите на Ислямската република като гарант на националната сигурност са силно засегнати, тъй като тя не е в състояние да предотврати израелските въздушни атаки и да защити военното си ръководство.
„Това е огромен удар по престижа [на Иран]“, каза още Сабет.
Ядрената дилема
Най-опасното наследство от войната е може би стимулът, който тя даде на Иран да се стреми към създаването на ядрени оръжия. Иран и преди е казвал, че макар това да не е целта на ядрената му програма, ще преразгледа доктрината си, ако е изправен пред екзистенциална заплаха.
Войната изпрати смесени сигнали към иранското ръководство. Някои фракции могат да я възприемат като предупреждение да не се преминава прагът за създаване на ядрено оръжие. Но други може вече да разглеждат ядрените оръжия като единствената надеждна гаранция за оцеляването на иранската власт.
„На този етап не е ясно коя от тези групи ще надделее“, каза Айнхорн и добави, че „стремежът към ядрени оръжия може да бъде много, много рискован за страната“.
Сабет е скептичен по отношение на техническия и организационния капацитет на Иран да осъществи таен ядрен пробив.
„Не бих се доверил на система, която е толкова инфилтрирана, ненадеждна и некомпетентна като Ислямската република“, каза той и добави, че ако Иран извърши ядрен опит, „може да се стигне до ядрена ескалация, което според мен е много опасно“.
Крехка пауза, но не и траен мир
Прекратяването на огъня доведе до крехка пауза във военните действия. Израел може да претендира за военна победа, но още няма ясно решение на политическия и стратегическия проблем.
Основните дилеми на войната между Израел и Иран – ядреният риск, регионалната нестабилност и взаимното недоверие – също остават без отговор.
Според Айнхорн само дипломатическите усилия могат да гарантират, че регионът ще се отдръпне от ръба на пропастта.
„Липсващите 400 кг високообогатен уран могат да се превърнат в основа на тайна програма за ядрени оръжия“, каза той и добави:
„Този елемент не може да бъде преодолян чрез военна атака. С него може да се справим само чрез дипломация.“
Форум