Джим Джармуш харесва всякакви форми на изкуството – музика, литература, изобразително изкуство, актьорско майсторство. Именно затова е омагьосан от киното, което му дава възможност да съчетава всички тях.
Неговите филми имат неповторим почерк и му печелят множество награди от близо четири десетилетия насам.
В събота дойде поредната – новият филм на Джармуш „Баща, майка, сестра, брат“ спечели най-голямата награда на филмовия фестивал във Венеция. Филмът засяга отношенията между пораснали деца и техните родители и е с участието на Кейт Бланшет, Адам Драйвър и Вики Крипс.
Джармуш е сред най-влиятелните имена на независимото кино днес. Сред по-известните му филми са „По-странно от рая“ (1984), „На дъното на закона“ (1986), „Мистериозен влак“ (1989), „Нощ на Земята“ (1991), „Мъртвец“ (1995), „Счупени цветя“ (2005), „Само любовниците остават живи“ (2013) и „Патерсън“ (2016).
Джармуш е роден в град Акрон, щата Охайо, през 1953 г. Той е второ от три деца в семейство от средната класа.
Баща му работи в местен завод за автомобилни гуми, а майка му е била рецензент на филми и театрални постановки, преди да се омъжи. Когато Джармуш е малък, тя го увлича по филмовото изкуство и често го води на кино.
Джармуш следва английска и американска литература в Колумбийския университет в Ню Йорк и първоначално иска да стане писател или музикант. По това време той свири на клавирни инструменти и участва в бандата The Del-Byzanteens. Години по-късно композира музиката на някои от собствените си филми.
През последната година от следването си заминава на летен обмен в Париж и прекарва по-голямата част от времето си във Френската синематека. Там успява да види голямо разнообразие от филми от цял свят, които оставят дълбок отпечатък в съзнанието му.
„Тогава писането ми започна да имитира кино стила и да включва все повече референции към филми“, казва режисьорът.
След като се връща от Франция, Джармуш записва магистратура по филмово изкуство в Училището по изкуства към Нюйоркския университет.
Както по време на следването си, така и след това той е упорит и своенравен в работата си. Вярва, че човек се учи с практиката, и винаги предпочита да опитва нови неща, към които го води интуицията му, макар и с риск да сгреши.
Мотото ми винаги е било "трудно е да се загубиш, ако не знаеш накъде вървиш"Джим Джермуш
„Мотото ми винаги е било „трудно е да се загубиш, ако не знаеш накъде вървиш“, казва той и добавя:
„Грешките са безценни и [човек] никога не трябва да се страхува да греши, защото така научава какво не работи.“
Филмите на Джармуш се отличават с минималистичен стил, ексцентричност, бавни сюжети и нестандартна структура. Пред „Гардиън“ той казва, че те са отражение на характера му.
„Знам, че имам лаконичен подход по отношение на времето. Знам, че говоря бавно. Вероятно мисля бавно. Харесвам бавната музика. Харесвам бавните филми. Просто ми е вродено.“
„Аз съм за оцеляването на красотата, за мистерията на живота“, казва още Джармуш.
Той добавя, че филмите му обикновено разделят публиката – това, което някои възприемат като красиво и странно, други смятат за изкуствено и натрапено. Но режисьорът приема и двете и отдавна е престанал да се тревожи дали ще бъде разбран. Така, както приема и противоречията на живота, вместо да вижда света в черно и бяло.
Форум