Кабул може да се превърне в първата столица в света, останала напълно без вода. Нивото на подпочвените води в афганистанската столица е спаднало значително през последното десетилетие, сочи проучване на неправителствената организация „Корпус на милосърдието“.

Пресъхнали са почти половината от сондажите в града, които са основен източник на питейна вода за жителите. Търсенето на подпочвени води в града се е увеличило непропорционално - всяка година се извличат 44 милиона кубични метра повече, отколкото могат да бъдат възстановени по естествен път - почти два пъти над устойчивото ниво.

Населението на Кабул е нараснало тройно - от около 2 млн. души през 2000 г. до повече от 6 млн. души през 2025 г., което също има голямо отражение върху водните запаси.

Над 100 000 нерегламентирани кладенци и стотици фабрики и оранжерии източват подземните водохранилища на града, твърдят експерти от "Корпуса на милосърдието" и афганистански експерти по управление на водите, които разговаряха с Радио Свободна Европа (RFE/RL).

„В Кабул има около 400 хектара оранжерии, които консумират около 4 милиона кубически метра вода годишно“, казва Наджибула Садид, изследовател на водните ресурси и климатичните промени, базиран в Германия. "В Кабул работят и над 500 предприятия за производство на напитки. Само една такава компания, Алокозай - най-голямата компания за безалкохолни напитки в града, използва около 1 млн. куб. м. подпочвена вода всяка година."

ООН предупреди, че без бързи действия подпочвените води на Кабул може да се изчерпят до 2030 г., което ще представлява екзистенциална заплаха за жителите и ще предизвика голяма миграционна вълна.

Хем скъпа, хем отровна

Много части на Кабул вече са пресъхнали и жителите разчитат изцяло на ограниченото количество вода, което купуват от цистерни.

Мъж, който живее в сравнително заможния район Таймани в северозападната част на Кабул, казва, че харчи една четвърт от заплатата си за вода.

„Месечната ми заплата е 21 000 афганистански долара (300 щатски) и харча поне 5000 афганистански долара (70 щатски) за вода за нашето семейство от 10 души“, казва той пред RFE/RL на 26 юни. „Използваме тази вода за чай, готвене, миене, пране и къпане.“

„Има много семейства, които не могат да си позволят да купуват вода, това е все едно да избираш между вода и храна“, казва жителят на Таймани.

Той също така казва, че тези, които не могат да плащат за вода, изминават няколко километра, за да си я донесат от местата, където има обществени помпи за вода. Дори в летните жеги много жилищни блокове в Кабул получават вода само веднъж или два пъти седмично.

Замърсяването на водата е друг голям проблем за Афганистан, където близо 80% от хората нямат достъп до безопасна питейна вода, според ООН.

Повечето от подпочвените води в Кабул са замърсени с отпадни води, токсини и високи нива на арсен, твърдят експерти.

Възможни решения

Подкрепяното от Запада бивше афганистанско правителство, което падна през 2021 г., е получило над 4 млрд. долара от международни донори, за да ремонтира водната инфраструктура в страната, гласят данни на Световната банка. Но секторът остава до голяма степен недоразвит както в столицата, така и в останалата част на страната.

Представители на сегашното правителство, ръководено от талибаните в Кабул, не отговориха на молбата на RFE/RL за коментар. Въпреки това местни експерти смятат, че афганистанската столица все още може да разреши водната си криза сравнително бързо, ако бъдат предприети решителни стъпки.

"Този проблем не е нов. В продължение на повече от десетилетие на афганистанските власти са представяни различни предложения за справяне с проблема, но той никога не е бил приоритет за тях", казва Садид пред RFE/RL.

Сред предложените решения е изграждането на язовир и резервоар Шахтут, на около 30 км югозападно от Кабул. Ако бъде завършен, той ще снабдява с питейна вода повече от 2 милиона жители на града и ще помогне за попълването на водоносните му пластове.

Друг проект предвижда изграждането на 200-километров тръбопровод, който да пренасочва над 100 млн. куб. м вода годишно от река Панджир към столицата.

Проучванията за осъществимост на двата проекта са извършени при предишното афганистанско правителство.

През април талибанското министерство на енергетиката и водите каза, че очаква бюджетно одобрение за започване на строителните работи по тръбопровода до река Панджир. Съобщава се, че правителството търси допълнителни инвеститори, които да финансират инициативата на стойност 170 млн. долара.

Междувременно се очаква проектът Шахтут да бъде завършен през 2027 г., ако Афганистан успее да набере средства. Смята се, че завършването на язовира и водохранилището ще струва около 236 млн. долара.

Абдул Басет Рахмани, експерт по водните ресурси и изменението на климата от Кабул, казва, че проблемът с недостига на вода в афганистанската столица може да бъде „решен в рамките на година и половина, ако има политическа воля за това“.

Въпреки това той предупреждава, че има нужди в краткосрочен план и призовава международните агенции „да предоставят спешна помощ на обеднелите хора в Кабул, които не могат да си позволят да купуват питейна вода“.

„Такава подкрепа би избавила тези хора от огромно финансово и психическо напрежение, би предотвратила болести и би помогнала на много деца да се върнат на училище“, казва той. „Има много деца, които не могат да получат образование, защото помагат на семействата си и всеки ден изминават по няколко километра до местата, където водата се раздава безплатно.“

През последните години групи за помощ, като Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) и Агенцията на ООН за децата (УНИЦЕФ), са осъществили няколко проекта в Афганистан, за да помогнат на стотици хиляди хора да получат достъп до чиста питейна вода.

Според Червения кръст проектите им през 2024 г. са включвали ремонт на „1315 ръчни помпи и инсталиране на 1888 филтъра с биологичен пясък за отстраняване на замърсителите от водата“ в няколко афганистански провинции.

Но въпреки тези усилия, ако не бъдат предприети по-спешни действия от страна на правителството и не бъдат завършени големи инфраструктурни проекти, водната криза в Кабул вероятно ще продължи и в крайна сметка може да принуди близо 3 милиона души, близо половината от населението, да напусне града.