Връзки за достъпност

Извънредни новини

Путин, Моди и Си заедно. Какво да следим на срещата на върха в Китай


Снимката е от среща на върха през 2024 г., когато държавните глави на Индия, Русия и Китай се срещнаха в Казан, Русия.
Снимката е от среща на върха през 2024 г., когато държавните глави на Индия, Русия и Китай се срещнаха в Казан, Русия.

Руският президент Владимир Путин, индийският премиер Нарендра Моди и други лидери от Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) ще участват в двудневна среща на върха в Китай, където Си Цзинпин ще се опита да затвърди своята визия за алтернативен световен ред.

Над 20 лидери се събират в северния пристанищен град Тиендзин в неделя, за да обсъдят регионалната сигурност и търговските въпроси на фона на нарастващото напрежение със Запада. Китай е домакин на ежегодната среща на върха на блока.

Тя е и възможност за Пекин да се представи като лидер на така наречения Глобален юг, като осъществи среща на една от най-големите регионални организации в света. Лидерите на държавите, които се събират в неделя в Китай, представляват около една четвърт от брутния вътрешен продукт и приблизително половината от населението на света.

Ето 5-те най-важни неща, за които да внимаваме на срещата:

1. Поредният епизод от „Шоуто на Путин и Си“

След бурната дипломатическа дейност около войната в Украйна, включително срещата му с американския президент Доналд Тръмп, всички погледи ще бъдат насочени към Путин, когато той се срещне с китайския лидер.

„ШОС се превърна в нещо като шоу на Путин и Си“, казва анализаторът Темур Умаров от Карнеги център в Берлин.

„Не е важна толкова самата среща на върха, колкото са срещите в кулоарите.“

И Пекин, и Москва разглеждат ШОС като средство за противопоставяне на западния ред и все повече третират блока като своеобразна лаборатория за координиране на общите си цели за Евразия и отвъд нея. Една от тях е и преобразуването на световния ред, допълва Умаров.

Членове на ШОС са Беларус, Китай, Индия, Иран, Казахстан, Киргизстан, Пакистан, Русия, Узбекистан и Таджикистан.

Путин дори остава в Китай след срещата, за да се включи във военния парад в Пекин на 3 септември, който чества годишнината от края на Втората световна война.

2. Моди от Индия поглежда на Изток

Пътуването на индийския министър-председател Нарендра Моди е първото му посещение в Китай от повече от седем години. То идва в момент на разведряване на взаимоотношения между Пекин и Ню Делхи, които бяха крайно обтегнати след смъртоносните сблъсъци по границата между двете страни през 2020 г.

Посещението на индийския лидер идва в ключов момент - отношенията между САЩ и Индия се влошиха заради решението на Доналд Тръмп да наложи мита върху вноса от Индия. Целта на американския президент е да ограничи купуването на руски петрол, тъй като страната е един от най-големите клиенти на Русия.

В допълнение срещата между Моди и Си Дзинпин може да постигне и други резултати, като облекчаване на напрежението по границите чрез изтегляне на войски и отмяна на някои търговски и визови ограничения.

Руското посолство в Ню Делхи също заяви миналата седмица, че се надява да се осъществят тристранни преговори между Моди, Путин и Си Дзинпин.

3. Централна Азия се ориентира към нов тандем между Китай и Русия

Когато ШОС беше основана през 2001 г., тя беше предимно китайска инициатива, предназначена да ангажира Централна Азия. Това беше опит да се зачита чувствителността на Москва по отношение на нарастващото влияние на Пекин в региона.

„Китай и Русия са едновременно сътрудници и конкуренти“, казва Лука Анчески, професор по евразийски изследвания в Университета в Глазгоу.

„Но както виждаме в Централна Азия, те си сътрудничат много повече, отколкото се конкурират.“

Това може да създаде нови усложнения за страните от региона, които се стремят да балансират Пекин и Москва, за да не станат прекалено зависими от тях. Може обаче и да предостави някои нови възможности за авторитарните им правителства.

„В региона се появява набор от общи ценности, благоприятни за авторитарните режими, които могат да улеснят живота на централноазиатските режими“, допълва Анчески.

4. Предстои ли по-нататъшно разширяване

Миналата година ШОС се разшири, като включи Беларус. Това беше предшествано от приемането на Иран през 2023 г. и присъединяването на Индия и Пакистан през 2017 г.

В допълнение към 10-те си пълноправни членове, ШОС има и 2 държави наблюдатели и 14 партньори за диалог.

Макар да не се очаква по-нататъшно разширяване, специално внимание ще бъде обърнато на Армения и Азербайджан. Те вече са партньори за диалог и са подали заявления за пълноправно членство след последната среща на върха на ШОС.

5. ШОС търси своята идентичност

Шанхайската организация за сътрудничество е намерила своята стойност като символично място за срещи на лидерите, които търсят начини да задълбочат партньорствата си и да повлияят на социалните и политическите норми в части от света извън западния глобален ред.

Но вътрешните различия продължават да бъдат слабо място въпреки нарастващата привлекателност на ШОС.

Например, по време на среща на министрите на отбраната на организацията през юни, Индия отказа да се присъедини към декларация, която осъжда израелските атаки срещу Иран. Ню Делхи заяви, че причината за това е, че в декларацията не се споменават смъртоносните атаки от 22 април срещу хиндуистки туристи в индийската част на Кашмир, които доведоха до подновяване на сраженията между Индия и Пакистан.

„С нарастващия натиск от страна на САЩ върху Китай, Индия и Русия, тази среща на върха ще покаже дали ШОС може да действа като сплотена организация или ще остане фрагментирана платформа, движена предимно от национални интереси“, казва анализаторът Юнис Шарифли, сътрудник в „Проект Китай Глобален Юг“.

Форум

XS
SM
MD
LG