Това беше ход, който изненада много наблюдатели и политици. В него президентът на САЩ Доналд Тръмп проведе телефонен разговор с беларуския лидер Александър Лукашенко само часове преди срещата си на върха в Аляска с Владимир Путин миналата седмица.
Впоследствие в социалните мрежи Тръмп описа Лукашенко като „високоуважаван президент“. Лукашенко обаче беше избран нелегитимно на вот, определян от западните страни като несвободен и нечестен. Тръмп написа още, че разговорът му с беларуския лидер се е фокусирал върху освобождаването на 1300 политически затворници.
Според Валер Кавалеуски, ръководител на беларуски мозъчен тръст в изгнание, наречен Агенция за евроатлантически въпроси, акцентът на Тръмп върху политическите затворници е бил дълбоко символичен.
„Тръмп постави хуманитарния въпрос, освобождаването на политическите затворници, на първо място в посланието си“, каза Кавалевски пред Радио Свободна Европа.
„Това подчертава, че хуманитарните преговори са удобни както за Минск, така и за Вашингтон. Те избягват трудни въпроси като геополитиката или войната в Украйна, като същевременно изглеждат благородни и достойни, защото става въпрос за живота на хората“, посочва Кавалеуски.
За Лукашенко, дълго критикуван и изолиран от Запада като диктатор и верен съюзник на Путин, комуникацията с Тръмп всъщност представлява дипломатически пробив.
„Подарък за Лукашенко“
Валер Карбалевич, политически анализатор за Беларуската служба на Радио Свободна Европа, също смята, че това е „огромен подарък“ за Лукашенко, предлагащ му път обратно към властта, след като той изгори мостове със Запада. Това стана през 2020 г., когато той брутално потуши масовите протести срещу изборните манипулации, за да остане на поста си.
Лукашенко управлява Беларус вече 31 години. Той е най-близкият съюзник на руския президент Владимир Путин. При нахлуването на руските сили в Украйна през 2022 г. Минск осигури плацдарм за единн от лъчите на руската непредизвикана инвазия.
„Лукашенко е доволен“, написа Караблевич. „Той очевидно изпитваше психологически дискомфорт, че вече пет години западните страни не го признават за президент на Беларус.“
Но Кавалевски вижда нещата по различен начин: „Дори с ужасни карти в ръката, непризнат, под руски контрол и съучастник в агресията срещу Украйна, Лукашенко успя да се добере до Тръмп. Това не беше подарък - беше резултат от целенасочена, умела беларуска дипломация“, смята Кавалевски.
Светлана Циханоуская, лидерката на беларуската опозиция в изгнание, приветства усилията на Тръмп за освобождаване на политическите затворници в Беларус, но призова за продължаващ натиск върху режима на Лукашенко.
„Това е важна хуманитарна мисия от страна на президента (Тръмп) – да спаси живота на невинни хора. Сега очакваме режимът на Лукашенко напълно да прекрати репресиите си и да освободи всички невинни хора от затвора, което е жизненоважна първа стъпка към мир, свобода и помирение. И докато това не се случи, не трябва да има промяна в политиката спрямо режима“, каза Циханоуская в социалните мрежи.
Лукашенко досега е предоставил малко подробности за договорката си със САЩ. Неговият прессекретар, Наталия Айсмант, заяви само, че „работата в тази посока е в ход“. Правозащитните организации са скептични.
Павел Сапелка от беларуския център за правата на човека „Вясна“ отбеляза, че репресиите са се засилили през последните месеци, въпреки че от време на време се дават помилвания.
Без политическо размразяване
„Властите демонстрират паралелни процеси. Според някои показатели репресиите продължават и се влошават. В същото време някои хора биват освобождавани по помилване, понякога с незабавно депортиране, което е неприемливо“, каза Сапелка пред Радио Свободна Европа.
„Никой не е говорил за спиране на арестите или за политическо замразяване“, казва и Дмитрий Ягорау от фондация BySol, която помага на жертвите на репресии в Беларус.
Марина Касинерава от Dissidentby, която подкрепя политическите затворници, добавя, че може би има над 1300 души зад решетките заради противопоставяне на режима.
„Системата е направила всичко възможно, за да скрие престъпления срещу правата на човека, включително затваряне на съдебни заседания“, казва тя.
Касинерава предупреждава още, че Лукашенко може да се стреми към „насилствени трансфери“, вместо към истински освобождавания.
„Режимът може да гони хора с чували върху главите. Това няма нищо общо със свободата в здравословния смисъл на думата“, отбелязва тя.
„Дефицит на надежда“
От 2020 г. насам „Вясна“ е документирала 360 помилвания в Беларус, като най-малко осем души са депортирани директно от затвора, въпреки че имат само беларуско гражданство. През последните пет години 8532 души са били изправени пред политически мотивирани криминални обвинения, а 7299 са били осъдени.
За правозащитниците перспективата 1300 затворници да се освободят наистина би била историческа. Но те подчертават, че ако репресиите не спрат, подобен ход ще бъде по-скоро тактическа маневра, отколкото системна промяна.
Въпреки това, Кавалевски смята, че ангажираността на Тръмп с Лукашенко, както и усилията му за постигане на мир в Украйна, биха могли да бъдат източник на мотивация.
„В момента както в Беларус, така и в Украйна има дефицит на надежда. Хората и в двете страни смятат Тръмп за човек, който, макар и несъвършено, е готов да се ангажира и да се опита да реши кризите, пред които са изправени.“
За разлика от това, европейските политици запазват дистанция, придържайки се към строги санкции и изолация, което според Кавалевски прави ангажимента на Тръмп по-значим.
„Може би това не е идеалният път. Може би изисква компромиси, включително реалността, че Лукашенко остава на власт. Но предлага шанс за освобождаване на хора от затвора и за забавяне на репресиите“, подчертава той.
Засега интересът на Тръмп към Лукашенко има ефекта, че прекъсва годините на застой. Остава неясно дали това е еднократен жест по хуманитарни причини или началото на нов канал на американската дипломация.
За беларуската опозиция опасенията са, че хуманитарните жестове на Тръмп могат да отворят вратата за легитимиране на Лукашенко, без да се осъществят фундаментални реформи.
Форум